Вицове за охранители
В тази категория има 435 вица, разпределени в 29 под-страници.
- Дайте ми тази пола S-ка да пробвам, моля!
- Госпожо, шегувате ли се? Г*зът Ви се заклещи на вратата на бутика! Охраната едва Ви освободи!
- Казвате, да опитам с М-ка?
Водя детето на скаутски лагер. Оставям го. Тръгвам си и преди да напусна лагера - намирам изгубен GSM. Включвам го и виждам в контакти само два номера - ТАТИ, МАМА. Вместо да го давам на охраната, решавам да звънна и да попитам за името на детето, за да му го върна веднага. Звъня на ТАТИ.
- Извинете, знаете ли как се казва вашето дете?
- Разбира се, че знам.
- А знаете ли къде е?
- Да знам.
- Кажете ми името му, и в кой отряд е, за да му върна телефона, който детето е изгубило.
- Какъв отряд, какъв скаутски лагер, въобще за какво става дума, моля обяснете ми, нищо не разбирам.
- А тогава, оная КУЧКА, майка му, с кого ли е заминала за Египет...
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
МВР набира стройни и нежни кандидати за новия си охранителен отдел ДЖЕНДЪРМЕРИЯ.
Последни думи на:
Съпруга:
- А тази супа защо има такъв вкус?
Тъщата:
- А перилата на балкона нали са поправени?
Учителката по биология:
- Не се плашете деца, тази змия не е отровна.
Танкиста:
- Няма начин да уцели!
Склеротика:
- Колко приспивателни взех – 4 или 5?
Героя:
- Отивам първи!
Тираджията:
- Вече 20 часа карам без спиране, а даже не усещам умора!
Бензинджията:
- Тук не се пуши!
Джон Кенеди:
- Скъпа, хайде днес да вземем кабриолета?
Алпиниста:
- Какво като е евтин този карабинер? Надежден е!
Електротехника:
- А този кабел пък какъв е?
Шефа:
- Какъв оригинален подарък – запалка във формата на пистолет!
Сапьора:
- Червената или синята?
Месаря:
- Хвърли ми ей онзи нож!
Автоинструктора:
- А сега опитайте сами…
Пощальона:
- Какво сладко кученце!
Охранител на заведение:
- Само през трупа ми!
Вампира:
- Разкошен изгрев!
Детектива:
- Всичко е ясно! Вие сте убиеца!
Пилота:
- Как така си забравил да поправиш?!
Борсовия играч:
- Купувайте всичко!
Автомеханика:
- Спусни малко!
Съпругата:
- Мъжът ми ще се прибере най-рано след два часа!
Велосипедиста:
- Виж, без ръце!
Заложника:
- Няма да посмееш да стреляш, глупако!
Ловджията:
- Странно, съвсем скоро тук е било…
Работника в зоопарка:
- Нали е нахранен лъва?
Нощната охрана:
- Кой е там?
Неандерталеца:
- Интересно, какво ли има в пещерата?
Актьор на снимки за филм на ужасите:
- Страшен грим, като истинска акула е!
…студента: “В столовата съм”
Германците купили завода "АЗЛК" и решили, вместо Москвич да произвеждат Мерцедес. Настроили линията, пуснали я - излиза Москвич! Сменили машините изцяло с германски, преоборудвали целия завод, пускат линията - излиза Москвич! Сменили персонала, само германци (даже охраната и чистачките), пускат линията - Москвич!
На отсрещния хълм стоят Чапай и Петка, гледат през биноклите и Чапай казва:
- Петка, аз като ти разправях, че мястото е прокълнато, ти ми се смееше...
Безработна мутра влиза в ресторант. Ще си търси работа като охрана. Към него се приближил управителя:
- Кажете господине. С какво мога да ви бъда полезен?
- А ми аз, таковата… си търся работа.
- Като какъв?
- Като охрана или нещо такова.
- И какво умеете? – поинтересувал се управителят.
- Еми гле’й се’а.
Мутрата се огледал и вижда в средата на ресторанта стои прав някакъв едър човек с костюм. Мутрата отишъл до него. Приближил се зад гърба му. Хванал го с едната ръка за яката и с другата за панталона и без никакви сериозни усилия, с едно движение го изхвърлил през отворения прозорец на ресторанта. Мутрата се върнал обратно при управителя:
- Е? К’во ще кажеш?
- По принцип беше много добре! – казал управителят.
– Сега като собственика се прибере обратно от улицата ще продължим разговора отново.
Банките умоляват, съветват и предупреждават:
1. "Използването на дебитната карта като стъргалка за лед, подложка за горещи напитки, линийка за чертане, ножче за рязане или като средство за очертаване на бели кокаинови черти е неуместно и може да доведе до повреда на физическия носител."
2. "Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта - това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима."
3. "Моля не пъхайте в отвора на банкомата нищо друго, освен дебитни или кредитни карти. Пъхането на лични карти, шофьорски книжки, касови бележки или войнишки медальони няма да ви осигури желаната сума."
4. "Банкоматите не осребряват лотарийни билети или тото-фишове. Безсмислено е да пробвате и със Смарт карти на Шел или Била."
5. "Банката не е дружество за топлинно счетоводство и не може да ви обясни защо сметката за парното този месец е толкова голяма. Не мислим, че и самото дружество за топлинно счетоводство може."
6. "Не замерваме водомери, не сменяме бушони, не извършваме авто-монтьорски услуги, не знаем защо GSM-а ви не работи (а как тогава ни звъните от него?), нямаме специалисти по къртене, чистене, саниране, извозване на битови отпадъци, нито пък си имаме идея защо вестникът ви не е пристигнал."
7. "Ние сме банка, по дяволите, телефонът на телефонни услуги е 144."
8. "B-connect е услуга на мобилен оператор, а не телефон за свързване с нашата банка. Въпреки това ви поздравяваме за отличните познания по английски език."
9. "ПИН кодът ви е четирицифрено число, което само вие знаете. Номерът на картата не е ПИН код. ПИН кодът ви също не е номер на картата."
10. "При желание да теглите суми от вашата сметка на гише, моля носете със себе си документ за самоличност. Показанията на жена ви не са достатъчни, за да сме сигурни, че това сте вие. Нито пък снимка на маса с шефа на клона."
11. "Моля не разпитвайте охраната на входа или санитарните служители за салдото по текущата ви сметка - има други служители в сградата, които могат да са ви много по-полезни."
12. "Голямото електронно табло в кредитния салон показва информация за предлаганите от банката котировки. Не можем да пуснем любимия ви сериал на него. Охраната и служителите не знаят дали Мелинда се е целувала с Диего."
13. "Ако искате нашите служители да ви познават по име и поздравяват всекидневно по телефона, просто пропуснете да платите месечната си вноска по кредита."
14. "Погашенията на лихви и главница се извършват единствено в брой или чрез превод чрез легитимни платежни средства. Селскостопанска продукция, домашна ракия, плетени вълнени чорапи или автограф на Димитър Бербатов не се признават за валидно платежно средство. Въпреки това, благодарим за червеното вино."
Възмутени родители си говорят.
- Не стига че нямаме пари и децата ни са все недохранени, ами смениха и часа на п*рното късно вечер и сега са и недоспали.
- Щом не разбирате от добро - прибираме вазелина!
Шефът на охраната на клуб "Спартакус."
Авраам пита Моше:
- Моше, как мислиш, обявите във вестниците, дали са ефективни?
- Разбира се, че са ефективни. Ето например, в понеделник дадохме обява, че търсим охранител, а във вторник вече ни обраха!
Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!
Инспектор проверява охраната на затвор със строг режим и е силно озадачен от почти нулевите мерки за сигурност.
Вика Директора:
- Едно не мога да разбера... килиите - отключени, охраната - пие в столовата... и защо никой не е избягал?
- Лесно е г-н Инспектор... задължил съм затворниците да гледат новините по телевизията!
Списък със задачи за утре:
1. Да купя 4 малки живи прасенца...
2. Да напиша с маркер на гърба им: 1, 2, 3 и 5...
3. Да ги пусна в метро...
4. Да гледам как се лута охраната търсейки номер 4...
Имам си една мечта... да съм як... мноо як, абе бик. Като баче Арни. И да бачкам като охрана... в дискотека. И да седя на входа, да мажа пръстите на чалгарите с олио, за да не могат да щракат.