Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита:
- Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста?
- Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…

Добавен преди 10 години 1

***** ПЕПЕЛЯШКА *****
Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи ц*ци и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви ц*ци!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за ц*ците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за ц*ците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място", "С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се са клещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на ц*ците на Пепеляшка. И не само това - тяхните ц*ци се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.
Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се. Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца.
Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к`во вижда - кръсницата й.
- Влизай да ти направя един облак - поканила я Пепеляшка.
- С удоволствие - отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
- Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
- Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
- Абе скумрии, не се ли виждате к`ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти ц*ци, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
- Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
- Не може - отговорила му Пепеляшка.
- Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
- Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к`во видяла - дванайсет без една. "Е*а си майката" - помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, ц*ците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к`во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по ц*ците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки ц*ци от тези на Пепеляшка. Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително - изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
- Е ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
- Абе остави я тая крава бе, тя и без това не беше на купона - взели да го убеждават сестрите.
- Не може така, трябва да се мери на всички - царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види ц*ците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца.
А там я чакал принца с...
КРАЙ.

Добавен преди 10 години 3

КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...

Добавен преди 10 години 5

Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…

Добавен преди 10 години 1

Влиза мъж в банката и пита служителката:
- Мога ли да си вкарам шибаните кинти в скапаната ви банка?
- Господине, моля, дръжте се възпитано! В банка сте?!?
- Кво ми дреме, ма! Искам един шибан влог в смотаната ви банка.
- Не може така, господине! - възмутила се служителката и извикала управителя.
- Какъв е проблемът тук? - попитал сдържано управителят. Колежката ми каза, че не знаете как да се държите в банката? Да повикам ли охраната?
- Не бе... пич! - отвърнал мъжът. Спечелих некви шибани милиони от скапаната лотария и искам един шибан влог в еб*ната ви банка.
- И к`во? Тъпата пу*ка не ще да ви обслужи!?!

Добавен преди 11 години 1

Желаещи да отидем до Метро и да изпълним списъка?
1. Вземи 24 пакета с презервативи. Пусни ги напосоки в пазарските кошници на различните хора, докато не те гледат.
2. Нагласи алармените часовници в отдела за домашни стоки да звънят през 5 минути. BUZZ!!!
3. Направи следа с доматен сос по пода, водеща към тоалетните.
4. Отиди при служител и му кажи с официален тон: “Код 3 в домашни потреби” и виж какво става.
5. Премести знака “Внимание – мокър под” в участък с мокет.
6. Опъни палатка в отдела за туристически принадлежности и кажи на другите купувачи, че ще ги поканиш само, ако донесат възглавници от отдела със спални принадлежности.
7. Когато служител те попита може ли да ти помогне, започни да плачеш и питай:
“Защо просто не ме оставите на мира, бе хора?”
8. Гледай право в охранителната камера и я използвай като огледало докато си бъркаш в носа.
9. Докато разглеждаш оръжията в оръжейния отдел, попитай продавача дали знае къде се намират антидепресантите.
10. Притичвай из магазина подозрително, докато високо си тананикаш мелодията на “Невъзможна мисия”.
11. В отдела за домашни потреби упражнявай вида си на Мадона, използвайки различни размери фунии.
12. Скрий се между закачените дрехи и когато хората ровят из тях, викай: “Вземи мен! Вземи МE!”
13. Когато съобщават нещо по високоговорителите, заеми ембрионална поза и крещи: “НЕ! НЕ! Пак тези гласове!”
14. Отиди в пробната и извикай наистина високо... ”Ей! Тука е свършила тоалетната хартия!”.

Добавен преди 11 години 1

С научна цел заселили два необитаеми острова:
- на първия пратили 1 жена и 100 мъже;
- на втория 1 мъж и 100 жени.
След 2 години учените отишли да видят какво е станало.
На първият остров царял ред и благополучие. Островът бил опасан от павирани алеи и канали. Било много чисто, даже палмовите листа били излъскани.
По средата на острова се издигал огромен дворец. Охраната въвела учените при владетеля - Жената. Когато я попитали как е постигнала всичко това, тя отговорила:
- Много е просто. Всички мъже са подредени в списък със съответни дати, на които ще спят с мен. Който не слуша, го пращам в дъното на списъка.
След това учените отишли на другия остров.
Там царял пълен хаос. Всички палми били изтръгнати, с изключение на една по средата на острова. Около нея
се били скупчили всички жени и я клатели със все сила.
На върха на палмата се забелязвало треперещо мършаво създание в което учените трудно познали мъжа.
На въпросът на учените "Защо правите това?" - жените хором отговорили:
- Той вече 20 минути си почива!

Добавен преди 11 години 1

Една блондинка влязла в бар и скоростно пинала 6 уискита, след което припаднала в несвяст. Преди да я изхвърлят от заведението 6-тимата от охраната я опънали едно хубаво, да си знае. На другата вечер пак отива и бармана я пита от вратата:
- Пак ли 6 уискита?
- Дай нещо друго. От туй уиски много ма боли пу*ката.

Добавен преди 11 години 0

Богат златар предупреждава кандидата за охрана:
- Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите?
- О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.

Добавен преди 11 години 1

Отива министър "1" при министър "2", но на вратата го спира охраната на министър "2".
- За да влезете трябва да кажете паролата.
- А каква е паролата?
- Паролата е секретното име на Министтър "2".
- А-а-а-а така ли? И какво му е секретното име?
- Ш-ш-ш-т... "Неподкупния"!
- Тогава предай на "Неподкупния", че го търси "Кльощавия"!

Добавен преди 11 години 0

Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави.
- Ама аз имам разрешително! - казва ловецът и го показва.
Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва:
- Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите - това тук е резерват.

Добавен преди 11 години 1

В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума...
- Вашият пропуск, моля...
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо...
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб...
- Влезте моля...
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума...
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър...
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената...
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля...

Добавен преди 11 години 1

Една блондинка влязла в бар и скоростно пийнала 6 уискита, след което припаднала в несвяст. Преди да я изхвърлят от заведението 6-тимата от охраната я опънали едно хубаво, да си знае. На другата вечер пак отива и бармана я пита от вратата:
- Пак ли 6 уискита?
- Дай нещо друго. От туй уиски много ма боли путк*та.

Добавен преди 11 години 1

Един влиза в бар и си поръчва бира, след което започва да гледа странно бармана. Барманът пита:
- Какво си ме зяпнал?
- Ами приличаш на гъз в лицето.
Барманът се ядосал, извикал охраната и пребили пияния. След малко пийналият пак влиза в бара.
Поръчва си бира и пак започва да зяпа бармана.
- Сега пък какво? - раздразнил се барманът.
- Абе, ти знаеш ли, че приличаш на гъз в лицето? - попитал пияният.
Барманът се ядосал, пак извикал охрана, пребили до смърт клиента и го изхвърлили.
Пияният се връща трети път, влачи се по корем, целият е в кръв, но застава пак на бара. Барманът се ядосал, но нищо не казал, само си налял джин с тоник в една чаша и започнал да пие със сламката бавно, за да се успокои. Наблюдавал пребития си клиент и решил да се смили над него. Попитал го:
- Кажи бе човек, защо ме зяпаш така?
Пияният отвърнал:
- Айде свърши с клизмата, пък ще ти кажа после.

Добавен преди 11 години 1

Ако една жена не може да прави нищо - тя става прос*итутка.
Ако един мъж не може да прави нищо - той става охрана.
Общото между тях - спят за пари!

Добавен преди 11 години 4