Вицове за овце и овчари
В тази категория има 611 вица, разпределени в 41 под-страници.
Две блондинки:
- Знаеш ли,че за да се оплете един пуловер трябват три овце!
- Моля!?Аз даже не знаех, че те могат да плетат!
8
Между двама приятели:
- Поддържам малко домакинство. Две крави, свине, овце, гъски... и още малко животни... Дай ми акъл, как да си оправя отношенията със съседите от долният апартамент ?
- Оф, успокой ги, че засега не смяташ да гледаш пъстърва...
8
Тази нощ, както си броя овце, за да заспя и... бааам... в средата на стадото... шоколад!
16
Казват гърците, че когато Аристотел създал логиката, от радост устроил пиршество, за което наредил да заколят 100 овце... От тогава овцете не обичат логиката..
17
Не можех да заспя снощи и броих овце. Минах 300 и викам, ще се развивам. Инвестирах. Направих мандра, текстилна фабрика, интернационална марка, станах спонсор на Локомотив-Каспичан. После дойде правителството и ми заколи животинките заради хрема, а нов кредит не ми се теглеше, та заспах.
17
Интервю за работа:
- Минималната заплата, за която бих започнал работа е 1200 лв.
- За жалост ние не можем да Ви предложим повече от 500 лв.
- Но аз имам много големи познания в тази сфера.
- Какви по-точно?
- Мога да говоря с животните!
- Елате да ми покажете...
Отишли при кравата и тя започнала да мучи.
- Какво казва? - попитал интервюиращият.
- Казва, че взимате 5 литра мляко с кмета, пишете 2 литра и другите си ги делите.
- Ама как? Не е вярно!
Отишли при кокошката. Тя започнал да кудкудяка. Интервюиращият попитал:
- Какво казва кокошката?
- Казва, че снася по 10 яйца, а вие с кмета пишете 6 и си делите по 4 яйца.
Тръгнали си за в къщи и по пътя срещнали стадо овце. Овцете започнали да викат:
- "Мее-мее-мее".
В този миг интервюиращият казал:
- Ааа, не ги слушай, с кмета бяхме пияни!
16
Когато един мъж се преструва на влюбен, той е мил, нежен, и обръща внимание на всеки жест на жертвата си. А ако мъжът е наистина влюбен - то тогава си прилича на овца.
13
- Оператор на биологична единица?
- Овчар!
10
Нане и Вуте пасат овце някъде из Конявската планина. При тях идва млада англичанка и казва:
- Аз чувала, че вие много сладко фъка… еее ш*ба. Дали вие мене не може ош*ба сладко?
- Готово! – казали нашите хора и започнали да излизат от цървулите.
- Аз много се страхува да не забременее и от ЕИДС еее СПИН затова сложи вас кондом еее презерватифф.
Работата се получила прекрасно – и тримата били особено доволни.
На другия ден по обяд нашите герои си говорят:
- Шо те боли дека она че забременее.
- Нищчо, що да ме боли?
- Дай да свалиме тиа гуменяци…
- Айде, оти я се намочах.
4
10 известни писатели разказват Червената шапчица...
1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?
2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.
3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.
4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.
5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.
7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...
8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.
10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!
25
Двама овчари си говорят:
- Пешо знаеш ли кво е това виагра?
- Не, кво е?
- Хапче, дето като го пиеш и можеш да правиш с*кс 4-5 пъти.
- Ахааа, някакъв вид успокоително значи?
17
Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба... Всички били заети. Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръгленка, слаба, висока, малка... Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.
След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
27
Обява във в-к "Борба", В. Търново:
- Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар!
17
Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните...
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли...
- Ами виж сега, черните овце са мои...
- Така, добре... А белите?
- И те са мои.
12
Когато беше малък и слушаше родителите си, Иванчо си мислеше, че баща му се казва "Тъпанар смотан", а майка му "Тъпа овца"...
17