Вицове за пари
В тази категория има 4768 вица, разпределени в 318 под-страници.
- Господин политик, вие сигурни ли сте, че всички ваши апартаменти, вили, коли и яхти са купени с честно заработени пари?
- Ами да!
- А мен ми се струва, че са купени с народни пари!
- Не ставайте смешни! От къде в народа толкова пари?
В училище има урок по обществени науки. Учителят пита учениците:
- Какви видове пари има?
Един ученик отговаря:
- Метални.
Друг:
- Хартиени.
- Точно така, деца.
Тук Иванчо протяга ръка.
- Има и зеленчукови!
- Кой ти каза такива глупости?
- Но татко каза, че нашата съседка си е купила кожено палто за две краставици...
Младо семейство от града се преместило да живее на село. Взело си да отглежда една свиня. Не щеш ли, един ден свинята се разбесняла нещо и взела да се удря в стените на кочината.
- Мъжо, свинята ни е полудяла! - рекла жената. - Заведи я на ветеринар!
Отишъл мъжът при ветеринар, а онзи само се засмял и рекъл:
- Нищо и няма на свинята, разгонена е. Заведи я на нерез!
Мъжът имал мотор с кош, натоварил свинята в коша и тръгнал да я води в съседното село на нерез. Пътят обаче минавал покрай нива с царевица и мъжът си рекъл:
- Абе, дето ще горя бензин до съседното село и ще давам пари за нерез, не мога ли аз да опъна свинята тук, хем никой няма да види.
Речено-сторено. През нощта настъпила адска тишина. Мъжът се притеснил и рекъл на жена си:
- Жено, иди виж свинята, да не я е повредил нещо нерезът!
Върнала се жената след малко ухилена до уши и рекла:
- О, нищо и няма на свинята. Седнала е в коша, сложила си е каската и те чака.
Разхожда се стар морски вълк по кея на пристанището - едноок с превръзка на окото, еднорък с кука на ръката, еднокрак с дървен крак, в избеляла моряшка фланелка и кърпен флотски панталон и си търси публика - хем за компания, хем срещу някой дребен бакшиш или почерпка да разкаже някоя моряшка история...
Срещат го туристи и го питат кой е той, какъв е бил живота му, защо е с един крак и той запчва да разказва:
- На младини бях командос от морската пехота. Наложи се в открито море да превземем на абордаж кораб превзет от пирати. И когато прескачах от нашия кораб на превзетия, крака ми попадна между тях. Имаше вълнение, което блъсна двата съда и премаза крака ми. Не можаха да го спасят и след дълго лечение го ампутираха. Нямах пари за хубава протеза и ми направиха дървен крак.
- А ръката?
- След ампутацията, като не бях вече годен за командос, се прехвърлих боцман в търговския флот. И при едно силно вълнение паднах зад борда. Веднага екипажа започна да ме спасява, но една акула ме нападна и отнесе част от ръката ми. След лечението ми сложиха кука, за да мога да се захващам с нея и продължих да плавам.
- А окото?
- Накрая като се пенсионирах, ме взеха за портиер на пристанището. И както се разхождах по кея, гларус ме насра по главата.
- Е от това ли?
- Ами аз бях пийнал и забрайх, че съм с кука на ръката...
- Разделихме се с жената!
- Вземи бутилка, да "удавиш" мъката!
- Не става!
- Защо, пари ли нямаш?!
- Пари има, мъка НЯМА!...
Старец лежал на леглото си и чакал да дойде края му. Той бил заобиколен от своите близки. Малко преди да дойде неговият край, той събрал последните си сили и тихо прошепнал:
- Ще ви споделя една моя тайна...
Близките му се приближили по близо, за да го чуват.
- Преди да се оженя, имах всичко. - продължил старецът. Имах бързи коли, красиви жени, много пари... Приятелите ми, обаче, ме посъветваха да се оженя и да си създам семейство, за да имало един ден, кой да ми даде чаша вода, когато настъпи сетния ми час... Е, послушах техния съвет и замених момичетата със съпруга, шумните компании със спокойните вечери у дома, бирата с бебешка храна. Продадох своето Ферари и инвестирах в образованието на децата си... И така, ето ни тук! И, знаете ли какво?
- Какво? - попитали близките му.
- Ами, точно сега, не съм жаден...
Габровец пита жена си:
- Колко даде за тез обувки ма?
- Само два пъти!
- Ох, добре, че пари не си дала...
Блондинки си говорят:
- Хич не ме интересува кой колко пари има! Важното е колко ми дава.
Мъж си ляга със затлъстялата си съпруга. На жената и се иска и започва да се умилква. Изправен пред безизходица мъжът се качва върху нея и започва да си изпълнява задълженията. По едно време става, отива до ключа и гаси лампата.
- Що гасиш лампата, бе? Толкова ли съм отвратителна, че не искаш да ме гледаш? - пита с треперещ глас жената.
- А, не! Ама лампата много ми пари на задника...
Подарих на жена ми книгата "Как да пестим пари"... Сега не пуша, ходя на работа пеша и съм свалил 5 килограма.
Богат индустриалец вижда рибар, който лежи удобно до лодката си, потопен в топлото следобедно слънце.
- Защо не ходиш на риболов? - попита индустриалецът.
- Хванах достатъчно риба за деня. - каза рибарят.
- Защо не хванеш още?
- Какво да правя с тях?
- Можете да спечелите повече пари. След това бихте могли да поставите мотор, фиксиран към вашата лодка и да отидете в по-дълбоки води, за да хванете повече риба. Това ще ви донесе пари за закупуване на найлонови мрежи, така че повече риба, повече пари. След това бихте могли да купите друга плавайте и правете повече пари, а след това вземете флотилия от лодки, за да спечелите още повече пари. Тогава ще бъдете богат човек като мен!
- Какво щях да правя тогава?
- Тогава бихте могли да седнете и наистина да се наслаждавате на живота!
- Какво мислиш, че правя в момента?
Средновековие. Толедо. Светата Инквизиция измъчва търговец, обвинен в сатанизъм, който е направил много пари в Испания. Понеже има езикова бариера, превежда основателят на фамилия Лорер - местен евреин.
Камшици, нажежени клещи, бой... След като си признава за сделки с Дявола, кръвосмешение, еретизъм и още какво ли не, се стига до главния въпрос:
- Къде скри златото? - съска йезуитът.
- Негова святост пита къде си скрил златото - превежда с питащи очи отново Лорер.
- Няма да кажа!
- Няма да каже, ваше Преосвещенство.
Отново нажежени клещи, писъци, камшици...
- Скрих го под сламата в обора - измъчено прошепва накрая търговецът.
- Какво каза?
- Амииии... Каза да вървите на майната си, ваше Преосвещенство - превежда Лорер.
Правителство - хора, които вземат нашите пари, част от тях оставят за себе си а с останалите ни създават проблеми!
Веднъж, Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
- Къде отиваш?
Той отговорил:
- До кварталния бардак!
Старата го ощипала зверски по ръката:
- Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун!
Нашият герой излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия:
- Накъде така, бе, момче!
Иванчо обяснил:
- До кварталния бардак!
Съседът му извил силно ухото:
- Как не те е, срам, бе?! Това, днешната младеж - много сте се разпасали напоследък!
Иванчо продължил надолу по улицата. По някое време, срещнал класната:
- Къде си тръгнал, господинчо?
- До кварталния бардак!
Даскалицата му отпрала два яки шамара:
- Аз, така ли те възпитавам, бе? Ще се оплача от теб на директора!
Най-после, нашият герой стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата - отвътре излязал сводника:
- К'во има, бе, пич? Май си объркал адреса!
Хлапакът го опровергал:
- Не, на точното място съм! Искам да вляза във вашия бардак!
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
- Я, бегай оттука, бе, пикльо! Ти, пари за банички нямаш - тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи, Иванчо поклатил глава:
- Край! Ще кажа на тате следното. Друг път като си забравя шапката в кварталния бардак - да ходи сам да си я взима!
За Великден ще ходите ли някъде?
- Моя е резервирал нощувки в Париж...
- Ние пък ще ходим във Велинград! Защо да бием толкова път за същите пари...?!