Вицове за Париж
В тази категория има 351 вица, разпределени в 24 под-страници.
- Коя жена е почтена? - пита радио Ереван, а радио Париж отговаря:
- Тази, която има съпруг и любовник.
- Ама тази жена е покварена! - възмутено казва радио Ереван.
- Не, покварена е тази, която има съпруг и много любовници.
- Това не е ли развратна? - учудва се радио Ереван.
- Развратна е тази, която няма съпруг, но има много любовници.
- Как, такава е пропаднала...
- Пропадналата няма нито съпруг, нито любовник...
На някакъв човек му поникнал полов член на челото. Притеснен, той отишъл на лекар. Докторът го прегледал и му казал:
- Виж сега, отиваш на екскурзия до Египет, за да видиш пирамидите. След като се върнеш, пак ела при мен.
След седмица нашият пак при доктора. И лекарят отново му заръчва:
- Айде сега да отскочиш до Париж - да позяпаш Айфеловата кула, Лувъра, мувъра...
- Стига бре, докторе, ти ще ме лекуваш ли или ще ме пращаш по екскурзии!!!
- Отивай, отивай да видиш още свят, че като поникнат и таша*ите, нищо няма да можеш да виждаш!
Един японски турист се качил на такси в Париж. По пътя някакъв мотоциклет ги подминал с мръсна газ. Пътникът казал гордо:
- Японски мотор - "Кавазаки"! Движи се страшно бързо! А не като скапаните френски брички.
Таксиджията се ядосал, но не отвърнал нищо. Не след дълго една кола ги изпреварила с бясна скорост. Потомъкът на самураите отбелязал надуто:
- Японски автомобил - "Тойота"! Движи се страшно бързо! А не като скапания френски "Пежо"!
Най-после стигнали посочения адрес. Бакшишът казал:
- Хиляда евро, моля!
Японецът се шокирал:
- Хиляда евро за пет километра?! Това е абсурд!
Таксиджията обяснил:
- Японски таксиметров апарат "Саньо"! Движи се страшно бързо! А не като скапаните френски апарати.
Сърбин във влака. Срещу него – засукана сръбкиня. Ще я сваля:
- Извините, дали сам я Вас видел у Франкфурт?
Сръбкинята пренебрежително:
- Па ни сте, ни сам била у Франкфурт!
- А дали сам я Вас видел у Париж?
- Ни сте, ни сам била у Париж!
Мъжът е настоятелен:
- А дали сам я Вас видел у Лондон?
- Ни сте! Ни сам била у Лондон!
Сърбинът се ядосал. Замълчал за малко, после плеснал с длани:
- Па я сам Вас йе*ал негде!
Сръбкинята с пренебрежителен поглед:
- Па ни сам Вас запаметила – ни со паре, ни со курац!
- Скъпи, с какво ще ме изненадаш на 8-ми март?
- Миличка, харесваш ли Барселона?
- О, да - невероятна атмосфера, прекрасна архитектура, чудесна кухня!
- А Париж?
- Но моля те - Шан-з-Елизе, "Мулен Руж"... Ти луд ли си? Само като чуя Париж, и в съзнанието ми изплуват шансоните на Жо Дасен!
- Чудесно! 8-ми март, 21:45 ч. - "Барселона" - "Пари Сен Жермен"!
– Винаги оставям в джоба си бележка с адрес, за да може да ме заведат у дома, ако се напия.
– И какво е написано там?
– Париж, Булевард Монмартр...
– Но ти живееш в Каспичан!!!
– Живея в Каспичан, но веднъж все пак ме заведоха в Париж...
Група социолози решили да изследват въпроса за отношението към частната собственост. Експериментът се състоял в следното - взели куфар тип "дипломат", сложили го на гарата и тайно засичали след колко време куфарът ще бъде откраднат.
В Стокхолм куфарът престоял почти 24 часа без никой да го докосне.
В Лондон го откраднали след 30 минути.
В Париж - след двадесет.
В Рим след десет...
В Токио, след три минути и половина куфарът бил предаден в бюрото за изгубени вещи.
В Тел Авив след една минута дошла полиция, отцепила района на гарата, натоварили куфара на специален брониран камион и го отнесли за взривяване.
В Одеса точен резултат така и не се получил; докато учените следили внимателно куфара, някой им откраднал часовниците, всичките до един.
Пена заминава сама, за една седмица, при приятелка в Париж. Вуте е доволен че ще се напива с Нане колкото си иска и на изпращане се бъзика с Пена:
- И да ми донесеш нещо… некое малко и нежно французойче… – хили се Вуте. Пена му се цупи, ама не иска да си разваля пътуването и просто заминава. След една седмица Пена си е у дома. Вуте се върти около нея, оглежда куфарите за подаръци, не вижда нищо и пак се бъзика с Пена:
- Па нищо ли ма? И французойче нема, а? – хили се пак Вуте.
Сега Пена се обажда:
- Е, изчакай 9 месеца, де…
Дядо отива на преглед при доктор:
- Събличай се, да те прегледам дядо!
- Ама всичко ли?
- Всичко!
Съблича се дядото, а пред доктора се разкрива потресаваща гледка. По цялото тяло на дядото татуировки.
- Какво е това, бе дядо?
- Ами, много съм обикалял света и имам татуировки, с името на всеки град,който съм посетил - "Париж", "Виена", "Рим"...
- А ми, какво е това "Ам-ам", на оная ти работа?
Старецът въздъхнал тежко:
- Като бях млад пишеше "Амстердам"...
Сурова руска действителност. В тясно дворче банда дечурлигa ритат футбол. Прас! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище: дочените му панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват мръсния потник, кръвясалите му очи святкат злобно, а в ръката си размахва отчупен крак от маса. Той хуква след първото, попаднало му на погледа, момче. Момчето, бледен юноша с интелигентни, меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли:
- Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.
В това време, в Куба. В разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли:
- За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.
В това време, в Париж. В треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната цигара. На коленете му хърка прост*тутка, грозна като смъртта, а той си мисли:
- Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.
В това време, в Москва. Набоков търчи по улицата, стиснал крака от масата, и си мисли:
- Ей, хулиганче такова! Само да те гепя, и мамицата ш'ти разкатая!
Намерих куфар пълен с пари! Тръгнах да търся кой го е изгубил! Обиколих навсякъде, Лондон, Париж, Рим, Барселона, Дубай, Малдивите... Никъде не открих собственика!
Уникални бисери от клиенти на мобилните оператори:
– Господине, ще прекъсна връзката.
– Госпожо, аз с вас връзка не съм имал, та да я прекъсвам...
– 100 минути за колко часа мога да ги изговоря?
– За час и 40 мин.
– А не може ли за 2 часа?
– Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.
– Не ще да влезне в интернет!
– Какво точно правите вие?
– Ми не ще!
– Господине, няма такава операция „Не ще!”
– Защо викате господине?
– Викам, защото няма обхват... и тичам... като луда крава тичам... през полята... към магистралата... и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво... докога ще ме правите на маймуна?... Смешничко ли ви е? А знаете ли как бодат борчетата?!
– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерих в пералнята и да не го спирате...
– Ако ви кажа номер, ще познаете ли кога ме зануляват?
– Ало? Блокирах си картата... ПИН код нящо да ви са намира?
– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.
– Моята гласова поща не е премахната...
– Вие какво въведохте, за да ви се махне?
– „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.
– Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
– Ама от безплатните ли?
– Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
– Г-жо, имаме каси само в България.
– Ааа... ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж! Аз таковата се обадих на 1111 – и вашата колежка ми говори на английски.
- Искам да си махна секретарката.
- Желая да ми бъде елиминирана гласовата поща.
- Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам.
- Знаете ли кой е бутона "диез"?
- Ама моля ви се, аз съм учил в музикално училище.
- На екрана ми излезе нещо и не ще де са махне - един четириъгълник и вътре има триъгълник с две черти, дет' са събират по средата.
- Прилича ли Ви на писмо?
- Баш шъ'й писмо, ша знаиш!
- За лого колко ме опъват?
- Искам да видя сметката на мъжа си.
В купе на бързия влак Лион-Париж влиза млад човек и вижда млада девойка.
- О, мадам, така се радвам, че ще пътуваме заедно. През целия път ще ви разказвам весели истории.
Ето една от тях: Монах се връща към манастира и по пътя го застига проливен дъжд. Единственото място, където може да се скрие е една купа сено. За негова беда, обаче, в сеното преди него се е скрила млада селянка..... Няма какво да се прави и монахът се скрил в сеното от обратната страна. След като спира дъждът, монахът се прибира в манастира, отива при игумена и му казва: "Отче, по време на дъжда прекарах два часа в една купа сено заедно с една млада селянка."
"И какво стана?" - пита го игуменът. "Нищо не стана, отче. Какво да направя за да изкупя греха си?"
"Отиди и изяш сеното, в което си се крил!"
"Ама аз не съм кон, отче!"
"Ти си магаре!" - отсича игуменът.
Пристига влакът в Париж. Младежът носи куфара на девойката до таксито. Девойката се качва и му подава банкнота от 10 франка.
- Ама няма нужда! Аз съвсем безкористно го направих!
- Аз не ви давам тези пари за това, че ми разказвахте истории, нито за това, че ми носихте куфара. Давам ви ги, за да си купите сено...
На плажа мъж оглежда печащите се жени и коментира:
- Това не е Париж, и това не е Париж. Това пък въобще не е Париж...
Жената от последния коментар му дръпнала банския, надникнала вътре и казала:
- С тази антена няма никакъв шанс да хванете Париж!
Между блондинки:
- Знаеш ли, че идва края на света?
- Разбира се, затова реших да се възползвам: взех голям кредит и си взех нова количка, апартамент, мебели, палто и екскурзия до Париж.
- Ами ако все пак няма край на света?
- Мен определено ме чака, особено ако ще трябва да изплатя кредита.