Вицове за пароли
В тази категория има 286 вица, разпределени в 20 под-страници.
Хакер се промъква в тъмна уличка зад гърба на системния администратор, опира му пищов в гърба и вика:
- Паролата или живота!
Разговор между системни администратори.
- Разправят, че не било хубаво да ползваш за парола името на котката си.
- Защо? Че какво му е лошото на qZ!813_gg1 за парола?
Потребител на интернет се свързва със сървъра на доставчика на 28800. Диалог:
Login: _____
Password: ********
На което сървъра отговаря:
"Паролата е само наполовина вярна. Connect 14400."
Хакер отива до телефона:
Звънящия: Ало!
Хакера: Проверка на потребителско име и парола.
З: Ало! Какво е това?! Какво става?!
Х: За помощна информация натиснете F1.
З: Какво F1! Аз имам телефон с шайба!
Х: Тогава поставете Диск #2 и натиснете.
З: Какъв Диск! Какво F1! Васко може ли да се обади?!
Х: Указания от вас потребител не е намерен в базата, опитайте пак по-късно?
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина. Автоматен откос.
- User Anonymous Access Denied.
В хотел в Абу Даби:
- Каква е паролата за Wi-Fi?
- ولكن الجبهة ، بدل
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
Моля, въведете вашата парола!
- "рози",
- недостатъчен брой на символи в паролата,
- "розови рози",
- паролата трябва да съдържа поне една цифра,
- "1 розова роза",
- паролата не трябва да съдържа празни полета
- "1розовароза",
- паролата трябва да съдържа поне 10 различни символа,
- "1шибанарозовароза",
- паролата трябва да съдържа поне една главна буква
- "1ШИБАНАРОЗОВАРОЗА",
- паролата трябва да съдържа поне една малка буква,
- "ШибанаРозоваРоза"
- паролата трябва да съдържа поне една цифра
- "1розоваРозаДаТияНавравГъза",
- тази парола вече е заета!
Май живееш през 2004-та година, ако...
1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка.
2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години.
3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство.
4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно.
5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите.
6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер.
7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа.
8. От години работиш на поне две места.
10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа.
11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи.
А истинските клишета са:
12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш.
13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш.
14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки.
15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9!
16. Току що скролна и видя, че няма номер 9!
И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
Четири приятелки седят на кафе, едната пита келнера:
- Извинете, каква е паролата за Wi-Fi?
Келнерът:
- daviebekelnera...
- Поотделно, или?!
- Не! Всички, заедно…
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А? какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената? във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А? неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия - нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичният интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат? Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке, гледай! Гледам, гледам, насреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ?
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо? добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе? Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а? този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам? (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау? Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии? Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка? такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а? виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу? Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
Мъж ще тегли пари от банкомата, до него жена му блондинка. Той поставя картата, но не може да се сети за паролата, мисли, мисли, накрая си я спомня и взема парите.
Блондинката учудено:
- И какво, четири звездички ли не можеш да запомниш?
Съобщение:
- Дюнерджийницата на главната в Пловдив вече има WiFi. Паролата е: دونر بلوفديف
Крикор работел като агент на ЦРУ, а районът му бил България, гр.Чавдарци. Един ден от ЦРУ му пращат шифрограма: "Отиваш на адрес ул.Мургаш № 13, където живее друг наш агент - Гарабед Ованесян, и му казваш паролата "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", той ще ти отговори "Да, напълно запазено, заповядайте да го видите", ще те приеме и ще ти каже какво да правиш по-нататък". Крикор отишъл на посочения адрес и гледа - пететажна кооперация, а на входа - пет звънеца и на всеки пише Гарабед Ованесян. Зачудил се Крикор на кой звънец да позвъни, кой ли е неговият човек, на кой ли етаж живее? Чудил се, чудил, па накрая си рекъл: почвам от първия етаж, казвам паролата и който ми отговори по указания начин, значи той е моят човек. И така, позвънил на звънеца за първия етаж, собственикът отворил и Крикор попитал: "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", а човекът му отговорил: "Не, ама щом търсиш Гарабед Шпионина, качвай се на петия етаж, там живее"...
Пращат Киркор с тайна мисия - да се срещне с арменския шпионин Гарабед в Москва, който ще му предаде сведения.
Пристига Киркор на адреса - 10-етажен блок - гледа по звънците, на всичките пише: Гарабед Т., Гарабед Н., П. Гарабед, Ф. Гарабед и т.н.
Звъни той на един от звънците и по домофона казва паролата: "Нося славянския шкаф и кошница череши!"
Отговарят му: А-а, за Гарабед шпионина, звънете на осмия етаж, апартамент 35.