Вицове за пътуване
В тази категория има 1585 вица, разпределени в 106 под-страници.
Полицай спира автобус за проверка.
- За къде пътувате?
- За среща на свидетелите на Йехова.
- Колко са пътниците в автобуса?
- 43-ма.
- И всичките са свидетели на Йехова?
- О да, всичките. И аз също съм свидетел на Йехова!
- Леле, тоя Йехова бая ще да е загазил, щом му трябват толкова много свидетели!
Съпругът отива на продължителна командировка и се сбогува с жена си:
- Не мога да те оставя за дълго без с*кс, затова ти купих робот пенетратор.
- Как можа да си помислиш! Никога не бих ти изневерила! Дори и с робот!
Съпругът:
- Ами... Както решиш... Ако си промениш мнението, просто му извикай "Любо, при мен!" И той ще го направи...
Съпругът тръгва. Минават две седмици, а на жената пред очите все е Любо.
Тя си мисли:
- Жалко за парите похарчени за Любо... Може би да опитам?... Защо такъв подарък да стои излишен, неизползван?
И решава:
- Любо, ела при мен!!!
Любо се включва. И започва осем часа луд, непрекъснат с*кс. Тя губи сила, но има проблем... Жената не знае как да го изключи. Останала без дъх пропълзява до прозореца и вижда в двора домоуправителя Мишо, който мете.
- Мишо, искаш ли да изкараш една бутилка! Викни "Любо, при мен".
Мишо не мисли дълго.
- Любо, при мен!!!
Минава месец и половина, съпругът се връща от бизнес пътуването, и какво да види - в двора купчини боклук, сградата занемарена, стъклата строшени, никакви хора не се забелязват... От зад ъгъла се появява Мишо с пушка в ръка вместо метла, необръснат, със зачервени очи, на задника му скъсани панталони.
Съпругът:
- Какво се случило? Къде са ВСИЧКИ?
Мишо:
- Тихо, МАМКА МУ! Не знам къде са ВСИЧКИ!!! Но... Любо е наоколо!!!
Градски автобус. Пътува човек с голям ротвайлер. Минава контролата.
- Билетчето!
- Заповядайте!
- И за кучето трябва билет.
- Ами аз му казах, но то не иска да си перфорира. Ако искате, изхвърлете го от автобуса.
Кмето на Враца са качва у едно такси и вика на бакшишо:
- Виж кво, маждрамуняк, ш'ти дам дваасе лева ако ма закараш у общинъта за 5 минути, че закъснех за съвето!
- Добре! - рекъл чичакът.
- Ама сакам да си връжеш очите с те тоа колань!
Връзал си кмето очите и тръгнале!
Пътувале около 3 минути, бакшишо спрел и рекъл:
- Отвръзвай са давай парите и са маиняй! Стигнааме!
Кмето свалил коланя огледал са и рекъл:
- Ш' ти дам още дваасе, ако ми кажеш откъде мина?
- Да бе, да, ти шашав ли си, или на шашав дреите носиш?! 5 улици са останале здрави, ако ти ги кажа и них ше разкопаш!
Жена отива на психолог и му обяснява:
- Не искам да се омъжвам... Аз съм образована, самодостатъчна и удовлетворена от себе си... Печеля добре. Имам кариера, приятели... Пътувам по света, и съм доволна от живота си. Но моите родители искат да се омъжа. Какво да правя?
- Няма съмнение, че ще постигнете страхотни неща в живота! Но понякога нещата няма да се случват така, както ви се иска. Понякога плановете ви ще се провалят... И тогава кого ще обвинявате? Себе си ли?
- НЕ! - възкликва жената.
- Точно така. Ето защо ви е необходим съпруг...
- Здравей, комшу - как си? Добре ли си със здравето?
- Благодаря, карам я някак си! Ревматизмът малко се обажда, иначе - бива!
- А жена ти как е? Готви ли вкусни манджи?
- Мимето е златна! Направо е мастършеф!
- Синът ти замина ли за чужбина?
- Другата седмица ще пътува! Имаше някакъв проблем с документите!
- Дъщеря ти ще се омъжи ли за онова момче?
- Натам вървят нещата! Ами, като толкова се обичат - да се вземат! Кой съм аз да ги спирам?
- Браво, браво! А, бе, комшу - можеш ли да услужиш със сто лева назаем?
- А ти, мене - може ли да ме целунеш по гърба?
- Нещо не те разбирам! Защо пък - точно по гърба?
- Ами, защото и ти така започна - отдалече, отдалече...
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, госпожо, аз бих искал да...
- О, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога на пода в хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно и можем да поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Госпожо, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала госпожа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на госпожа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него, докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашия апарат?
- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се, госпожо, моят апарат е голям, тежък, 28-сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Госпожо? Госпожо?! Боже, какво и стана, тя припадна!
На млад моряк му предстои първо пътуване с кораб. Баща му, стар моряк, му казва:
- Сине, да не забравиш да си вземеш презервативи и хапчета против повръщане!
Отива момчето в аптеката и си купува 5 презерватива и една кутийка хапчета.
- Сине - казва бащата - не си ме разбрал! Малко са...
Отива отново момчето в аптеката и купува 20 презерватива и пет кутийки хапчета.
- Явно, от теб моряк няма да стане... - сърди се бащата.
Ядосано, момчето се връща в аптеката и поръчва 100 презерватива и 20 кутийки хапчета.
Погледнал го аптекарят и му казал:
- Момче... не е моя работа, ама да те питам. Щом ти се повръща от тази жена, защо я чу*аш толкова много?!?
Трима синове напуснали бащиния дом, започнали бизнес и преуспяли. След време се събират и обсъждат кой какво е направил за старата им майка.
Първият син казал: "Аз построих нова, голяма къща на Мама".
Вторият казал: "Аз й купих Мерцедес и наех шофьор, за да я вози."
Третият син се усмихнал: "И двамата ви надминах! Нали знаете, че Мама обича да чете Библията, обаче вече недовижда. Аз й изпратих един папагал, който знае цялата Библия наизуст. В продължение на 12 години, двайсет монаха са го учили. Съгласих се да правя дарения от по 100000 долара в продължение на 10 години, но си струва: Мама трябва само да му каже главата и стиха и папагалът го изрецитира."
Скоро след това, майката изпратила благодарствени писма на синовете си.
На първия написала: "Къщата, която си ми построил, не е практична. Живея само в една стая,а трябва да топля и чистя цялата къща."
На втория: "Прекалено стара съм, за да пътувам. Седя си вкъщи и не ползвам мерцедеса. Пък и шофьорът е грубиян."
На третия: "Миличък, ти единствен знаеш как да ме зарадваш и да ми стоплиш сърцето! Пилето беше невероятно вкусно!"
Някакъв мъж си пътувал с колата високо в планината. По едно време колата му се развалила. Човекът излязъл навън. Пробвал да я оправи, но не успял. Огледал се дали не идва някой, който може да го закара до града. Чакал, чакал, по едно време минала някаква мадама с Пежо. Човекът помахал и тя спряла…
- Ще ме откараш ли до града?
- Ти дървосекач ли си - попитала мадамата…
- Не съм…
- Съжалявам много, но не става…
И мадамата си заминала. Човекът пак чакал, чакал. По едно време минава някаква друга мадама с Фиат. Човекът пак махнал и тя спряла.
- Ще ме откараш ли до града?
- Ти дървосекач ли си - попитала и тази мадама…
- Не съм…
- Съжалявам много, но не вървиш…
И тя си заминала. Мъжът много се зачудил и си казал: Следващия път ако не излъжа те па на. Минала трета кола. Този път Мерцедес. И вътре пак някаква мадама…
- Много се извинявам, ще ме откарате ли до града?
- Ти дървосекач ли си - попитала и тази мадама…
- Да, разбира се…
- Окей, качвай се…
Тръгнали двамата да пътуват и по едно време мадамата попитала:
- Искаш ли да пусна парното, малко да се сгрееш?
- Да. Много ти благодаря…
Мадамата пуснала парното. Мъжът се стоплил. Станало му готино.
След малко мадамата пак го пита:
- В жабката има бутилка бренди. Ако искаш почерпи се. Аз много харесвам дървосекачите, защото са истински мъже…
- Мъжът си пийнал бренди. Станало му още по-хубаво…
След няколко километра мадамата спряла колата и го попитала:
- Виж какво. Казах ти, че много харесвам дървосекачите, щото са истински мъже. Искаш ли да правим и с*кс…
- Немаш проблеми – зарадвал се мъжът…
Правили с*кс и след това пак потеглили… По някое време мадамата го попитала:
- Ти отдавна ли работиш като дървосекач?
- Ами да ти кажа честно, като дървосекач работя от половин час, но тази професия определено много започна да ми харесва…
Пътува Вуте във влака. Решил да обядва. Разстлал вестник на масичката, нарязал доматче, сиренце, сланинка, зелен лучец извадил, два големи комата, от самуна, надълго отрязал. Седи, хапва доволен от живота.
Насреща му афроамериканец с маймунка на рамото. Маймунчето се опитва да докопа нещо от трапезата, а афроамериканецът му казва "Ноу, Ники, ноу!" Маймунчето обаче продължава и все докопва по нещо-я резен сланина, я къшей хляб. Афроамериканецът пак "Ноу, Ники, ноу!".
Накрая Вуте не издържал и казал строго на маймунчето:
-Николайчо, трябва да слушаш баща си!
Поп пътува в самолет. До него отива стюардесата.
- Да ви донеса минерална вода?
- Не, ако може сто грама гроздова.
На пет километра от земята:
- Да ви предложа нещо?
- Сто грама гроздова.
На седем километра:
- Да ви донеса гроздова?
- Не, искам чаша минерална вода.
- Защо? Нали досега на ракия я карахте.
- Близо съм до шефа.
Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица.
След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и веднага позвънил на другия:
- Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?...
- Помня....
- Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил?
- Ами.... помня....
- Ти да не си използвал моето име?
- Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила?
- Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.
Животните пътували в един самолет... По едно време нещо не им харесало на къде лети самолетът. После някой казал "Бахти и скъпите билети дето си купихме!" и решили да използват своето право на граждански протест...
Попротестирали малко, после за назидание изяли първия пилот (този от ляво), после изяли и втория пилот (онзи дето седи отдясно)... Ама те и двамата пилоти така или иначе било ясно, че са корумпирани понеже нали са се добрали до пилотската кабинка на ланските избори за пилоти (избрани от въпросните животинки)... Самолетът обаче продължавал на автопилот... "Мамка му и самолет!", казала гаргата и започнала да бута разни ръчки и да натиска копчета... дошъл вълкът и попитал гаргата: "Какво правиш сега тук?"
- Ебавам се - казала гаргата.
- Може ли и аз да се поебавам заедно с теб? - ентусиазиран попитал вълкът.
- Разбира се! - отвърнала гаргата.
После по същата схема дошла и лисицата и заекът ... и всички останали. Всички се ебавали със самолета. След около 5-6 минути се случило логичното - самолетът се отправил със страшна сила към земята, следвайки неумолимия закон на гравитацията (животните не се били сетили да протестират срещу него овреме..)
- Лелеее Гарго, кажи сега какво да правим?
А Гаргата:
- Пичове, вие знаете ли да летите?
Пичовете (въпросните животни):
- Амиии не, не знаем да летим.
Гаргата:
- Еее пичове, ами като не знаете да летите, защо се ебавате?
"Буквата "П" е голяма работа!
Едва ли сте предполагали, какво може да се напише само с буквата "П".
"Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие.
Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. "Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!" Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне. "Пак политика" - простена Пешо, - "пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!" Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието "псевдопотенциал". По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна "Пим Пам Пумелхен". Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен плошад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелисташе "Плейбой", пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод "Плейбоя", пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, порнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха педерасти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока Подуене - Претория".