Вицове за Перник и перничаните
Пернишки коли - Голф 3, пернишки жени - пребити, пернишка мода - анцуг, пернишки заведения - бой, свещен предмет за перничаните - винкел. Това са част от определенията за хумора и шегите за Перник.
В тази категория има 693 вица, разпределени в 47 под-страници.
Програма на дискотеката в Перник:
Понеделник: Латинопарти - бой с ножове
Вторник: БГ парти - стрелба с пистолети
Сряда: Ladys Night - масово сбиване заради жена
Четвъртък: Ретро парти - бой със столове и бутилки
Петък: Детско парти - млатене сред децата
Събота: Рейв парти: стрелба с картечница
Неделя: Метъл парти - бой с боксове и метални тръби
Масово сбиване в пернишки бар завърши с грандиозен скандал.
Казват, че способността да прелита през стени и прозорци Дейвид Копърфилд усвоил в една кръчма в Перник.
Чък Норис, когато прави с*кс не ходи до аптеката за презервативи, а си поръчва такива с повишена твърдост и износоустоичивост от завод Стомана в Перник!
В Перник децата са толкова корави, че вечер за да заспят им четат некролози.
Изневяра по пернишки - някой друг да бие жена ти.
В Перник открили паркинг на няколко нива. До най-горното ниво се достига, след като избиеш всички противници.
Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
- Ама... Защо!?
- Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута - пляяяс, още по-силен шамар.
- Какво сега!?
- СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка - пак зверска плесница...
- Ее, ама сега не съм направила нищо!
- Само като се сетя как сърбашеееее...
В Перник една халба бира замества една банка кръв...
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
"Американец премина над Големия каньон без предпазни средства."
Чудо голямо! Нека се опита да премине без предпазни средства, въже и прът нощем през Перник.
Знаеш ли какво е пернишка анемия? Малко кръв по желязото...
В Перник като искат лед за напитката, си поръчват градушка!
Когато в другите градове валят градушки, в Перник валят арматури!
Бон Джоуви кръсти сценичните си декори, представляващи автомобил "София". Ако автомобилът беше Голф - щеше да го кръсти "Перник"...