Вицове за Пешо
В тази категория има 1775 вица, разпределени в 119 под-страници.
- Пешо, защо когато някой черпи, пиеш по 5-6 ракии, а когато сам поръчваш, по две?
- Такъв съм, "раздавам" се за ХОРАТА!...
Пешо кара колата. Жена му все мърмори:
- По-бавно!
Тъщата опонира:
- По-бързо!
Накрая Пешо губи търпение:
- Край! Стига! Кой кара колата?! Ти или майката ти?!
- Пешо, ти защо се раздели с Мимето?
- Щото има противен смях!
- Странно... не съм забелязал!
- Е, Ти не си се събличал пред нея!
- Къде вървиш бе, глупак? Връщай се веднага - мърмори Пешо, втренчен в телевизора.
- Какво гледаш, скъпи? - чува се жена му от кухнята.
- Нашата сватба, "СКЪПА"!...
Едно извънземно същество кацнало в малък български град и тръгнало да установява контакт с местното население. Първата сграда, на която попаднало, била някаква кръчма. Космическият гост влязъл вътре. Всички били толкова пияни, че странният външен вид на новодошлия не направил впечатление на никого. Извънземният се насочил към една маса, заета от самотен пияница и започнал:
- Добър ден! Аз съм от Сириус.
Пияният кимнал:
- Приятно ми е, Пешо! Хей, кръчмарю! Я сипи на Сириус една голяма гроздова! Аз черпя.
Извънземният изпил ракията и подхванал отново:
- Та, както вече споменах, аз съм от Сириус...
Пияницата кимнал:
- Добре бе, брат! Разбрах те още първия път. Хей, кръчмарю! Я сипи на Сириус още една гроздова!
Извънземният изпил и втората чаша, след което казал замислено:
- Вижте, струва ми се, че не ме разбирате правилно! Опитвам се да Ви обясня, че аз всъщност съм извънземен.
Пияницата се намръщил:
- Кръчмарю, спри да сипваш на Сириус! Изпи само две ракии, а вече почна да говори глупости.
Бай Пешо, пазачът на градския парк правел нощен обход. Когато минавал край една неосветена пейка, той чул недвусмислени сладострастни звуци. Пазачът попитал строго:
- Доброволно или насила?
Чул се мъжки глас:
- Доброволно.
Бай Пешо се сопнал:
- Не питам теб!
Тогава се чул и женски глас:
- Да, доброволно.
Бай Пешо продължил пътя си. Зад един вековен дъб се чувало чувствено пъшкане. Пазачът пак попитал строго:
- Доброволно или насила?
Чул се мъжки глас:
- Доброволно.
Бай Пешо се озъбил:
- Не питам теб!
Тогава се чул друг мъжки глас:
- Да, доброволно.
Накрая бай Пешо стигнал до градинския фонтан. Точно в средата на фонтана имало статуя на прекрасна гола жена. А някъде наблизо в тъмното се чувало многозначително тежко дишане. Пазачът попитал строго:
- Доброволно или насила?
Чул се мъжки глас:
- Доброволно.
Бай Пешо се троснал:
- Не питам теб!
Тогава се чул същият мъжки глас:
- Е, то други няма.
- Срам ме е да излизам с Кольо. Все още живее с майка си!
- А като излизаше с Пешо не те беше срам, въпреки че живееше с жена си!
- Как си Пешо?
- Няма живот, ей. Навън ковид, у дома - чума.
- Бракът ми виси на косъм!
- Какъв косъм бе, Пешо?
- Рус, жената го намери на якето!...
Китно планинско селце, красота, спокойствие, къща за гости, вкусна храна, любезен домакин...
Турист пита:
- Абе, тука всичко прекрасно, ама нещо по така забавления има ли?
- А няма проблем, сервитьорката Мимето след работа 50 лева и всичко какво ти се поиска.
- Аха, това добре, ама ще идва един авер, само че си пада по мъжко, за него можем ли уреди нещо?
- Абе, има тука един Кольо, ама...
- Ама какво?
- За него 500 лева...
- Как тъй, бре, за Мимето 50, за Кольо 500???
- Ами, 100 за мене, че аз хич не ги обичам тия работи. За кмета 100, че и той хич не ги обича тия работи и 100 за попа, че и той хич не ги обича тия работи...
- Аха... Ама значи за Кольо пак остават 200.
- Абе... Не е баш тъй... 200 са за Пешо и за Мишо, дето го държат, че и Кольо хич не ги обича тия работи...
В училище:
- Пешо, кой е Александър Македонски?
- Не знам, госпожо.
- Фокусирай се в/у ученето!
- А Вие г-жо знаете ли кои са Гошо, Сашо, Тошо и Иван?
- Не! Кой са тия?
- Фокусирайте се в/у дъщеря си!
- Пешо, защо си на пода? Пак ли си пиян?
- Не, скъпа! Целувам земята, по която стъпваш...
- Пешо, написа ли домашното по матеманика на сина ти?
- Да!
- Дай да го препиша!
Приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Нямало друг начин и се разбрали да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо. На сутринта излязъл сънен, разчорлян, подпухнал.
- Абе, Пешо - к'во стана?
- Ами верно е, Иванчо много хърка. Легнахме да спим и той още третата минута включи "дъскорезницата". Цяла нощ не съм мигнал.
На втората нощ било ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Пешо.
- К'во ме гледате? Като си легнахме и Иванчо веднага захърка. Бутах го, обръщах го, той си спи и хърка. Толкова силно, че щеше да събори тавана. Не можах да мигна.
Изредили се да спят в бунгалото и Стефчо, и Младен и Васко. Всички, сутрин изглеждали уморени.
Накрая дошъл ред и на Димо. Влязъл той в бунгалото при Иванчо, а на сутринта изглеждал усмихнат, сресан, щастлив. Всички се изненадали.
- Абе, к'во стана при вас?
- А, нищо особено... Целунах Иванчо за лека нощ и си легнах. Аз спах, а той стоял на тръни и ме гледал.
Пешо купил две кокошки от пазара, видял комшийката Пена и казал:
- Пено, хайде да си ходим!
- Страх ме е, да не ме "оправиш" по пътя! - фръцнала се Пена.
- Как да те "оправя", не виждаш ли, че държа кокошки в ръцете?!
- То, кокошките и аз мога да ги ДЪРЖА!...