Вицове за Пешо
В тази категория има 1789 вица, разпределени в 120 под-страници.
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
– Кой?
Таксиметровия шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
– Звучи невероятно направо!
Шофьора:
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътника:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за ш*баната му жена...
- Муци, чух че ще се омъжваш за Пешо!?!
- Да, след месец.
- Знаех си, като го зарязах ми каза "Ако ме зарежеш, ще направя някоя глупост!"
Вървят си Пешо и Иван, Иван закъсал за пари. Пред тях едно лайно. Пешо има в себе си 50 кинта и решава да се избъзика с приятеля си.
Пешо:
- Ако изядеш, ей това лайно ще ти дам 50 лева.
Иван срам, не срам - трябват си пари и го изял. Продължават си разходката и пред тях друго лайно. На Иван му станало гадно, че се продал толкова евтино и предлага.
Иван:
- Пешо, туй лайно е твое за 50 лева.
Пешо пък знаейки, че жена му много ще се кара за дето е хвърлил парите на вятъра се съгласява и си го хапнал. Доволни и двамата, продължават разходката си и срещат Георги!
Георги:
- Ко, правите пичове?
Пешо и Иван:
- А... нищо... въртим едни пари тука.
- Разбра ли, че Пешо напусна фирмата?
- И къде е отишъл?
- В гей-клуб. Казва, че парите са повече, а те е*ат по-малко!
От данъчното правят внезапна проверка на дребен фермер в Монтана. Били получили оплакване, че не плащал достатъчно на работниците си. Човекът ги посрещнал и започнал да отговаря на въпросите:
- Ми значи.. тука има един Иван.. той ми работи по полето.. плащам му 400 на месец плюс храната.
- Добре, друг?
- Ми бай Пешо.. него съм го ‘зел техниката да ми оправя… значи плащам му 600 на месец плюс храната.
- Още?
- Ми има тука и един малоумен.. той бачка по 18 часа на ден и ми върши около 90% от работата. Изкарва по около 50 на месец, сам си плаща храната, ма всяка събота му купувам по бутилка ракия!
- Ей точно с тоя малоумния искам да говоря! – зарадвал се данъчният.
- Ми ей го на, пред тебе е!
Стар войвода, участник в няколко войни, лежи на смъртния си одър. Казва на близките си:
- Доведете Пешо.
- Кой Пешо, тате? - пита дъщеря му.
- Пешо, партийния секретар.
- Тате, ти не говориш с Пешо от 09.09.1944 г.
- Доведете го! - нарежда войводата със сетни сили.
Няма как, отива си човека, трябва да изпълнят желанието му. Водят Пешо.
- Кажи, бай Георги, какво да направя за теб?
- Искам да ме приемеш в партията.
- Браво, байно, толкова години трябваха, но ти дойде акъла! Ха, заповядай партийния билет и да ти е честито!
- А такааа - казва войводата - след 10 минути един комунист по-малко...
76 годишния бай Пешо, собственик на ракиен казан не разбираше за какъв студ говореха по телевизиите...
Когато Пешо разбра колко много пари има любовникът на жена му, спря да мисли за себе си като за рогоносец - вече се чувстваше като вълшебен еднорог, направил и невъзможното, семейството му да е добре.
Трима банкови служители са на стриптийз. Единият вади десетачка, облизва я и я лепи на бузката на дупето на стриптизьорката. За да не остане по назад, вторият приятел вади двайсетачка и я лепи на другата бузка. Тогава Пешо си вади кредитната карта, плъзва я през дупето, прибира 30-те лева и си тръгва.
- Пешо, знаеш ли, че скачат пенсиите?
- Верно ли?
- Ми да, днес един от осмия етаж, вчера от шестия...
Как трябва да говорят дамите:
— Прости ми, НЕ бях права!
— Скъпи, убеден ли си, че пи достатъчно?
— Не бърборя ли твърде много?
— А бе я да се разкарам!
— От днес реших да ходя гола вкъщи.
— С приятелките ми ти приготвихме изненада. Момичета, събличайте се!
— Сестра ми иска да остане довечера у нас. Имаш ли нещо против, тя да си легне при нас?
— Излизам за малко. Да ти купя бира.
— Какво такова да направя, че да загладя вината си?
— При родителите ще отида само аз, а ти с тайфата отиди на стриптийз...
— Нима не трябваше в момента да си в кръчмата с Пешо?
— Толкова ме възбуждаш, когато си пиян...
— Виж какво, аз печеля прилично. Защо ти е да работиш? По-добре се научи да играеш на покер.
— Скучно ми е... хайде да се забавляваме в банята.
— Мога ли да те помоля да отидеш на бар с приятелите си тази вечер?
— Върви ни! Заложи на черно отново!
— Ти си толкова секси, когато си махмурлия!
— Я по-добре да пием по една бира и да погледаме мача, майната му на магазина!
— Харесва ми, когато риташ с момчетата в събота... само бих желала да имаш време и в неделя да пориташ.
— Скъпи, дъщерята на съседите отново се пече на терасата, отиди и оцени балкона ѝ!
— Не би ли могъл отново да ме шляпнеш по дупето?
— Не, не, сама ще сменя маслото на колата.
— Твоята майка е значително по-добра от моята.
— Направи ми услуга, забрави за този тъп Свети Валентин, и си купи най-накрая нов джойстик!
— Ама разбира се, отиди утре на лов — в края на краищата годишнината от сватбата можем и догодина да я отпразнуваме!
— Хайде да вземем готино п*рно, каса бира и да извикаме Ленчето – за тройка.
– Днес се записах на курс по йога, за да мога да си слагам краката зад главата. Специално за теб!
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Седят в кръчмата немец и българин и спорят чия медицина е по-добра.
Немецът:
- У нас в шахтата имаше голяма авария, всички загинаха, само един оцеля, излиза и нищо не вижда, останал без очи. Нашият лекар е много добър, постави му дървени очи. Сега си вижда като нормален човек.
Българинът:
- Това нищо не е! У нас един път на сенокоса си седим и жулим ракия, а Колето го набара дриснята. Отиде да сере във високата трева, а Пешо, пиян и не го видял, замахнал с косата, и му резна х*я барабар с яйцата. А е сенокос, от къде да вземем хирург? Простият селски ветеринар му приши едно виме, сега може едновременно три да нае*е и освен това го доят!
Немецът:
- Еееееееее, стига български раздувки! Кой го е видял това?
Българинът:
- Ми вашият тъпак с дървените очи...
- Пешо, какво е това червило в колата ти?!
- Имам си любовница!
- Уф, слава Богу, помислих, че си започнал да продаваш Орифлейм...
Прибира се след нощна смяна Пешо, по тъмната уличка към вкъщи. Гледа срещу него върви мъж, непознат.
Пешо разсъждава:
- Тоя не е от нашата махала, той е бил при к*рва! У нашата махала те са три - Пена, Цена и мойта жена. Пена е у болница, Цена е на курорт, тоя е бил при мойта жена! Мойта жена има трима любовника - Гошо, Кольо и Асен. Гошо е командировка, Кольо е в чужбина на екскурзия...
- Здрасти, Асене!
- Откъде ме позна, бе?
- Логика, братче, логика!