Вицове за Пешо
В тази категория има 1789 вица, разпределени в 120 под-страници.
Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал:
- Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга.
Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил:
- Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно?
- Ясно! - отговорил касапинът.
Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал:
- А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш?
- Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем.
Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора:
- Тоя какво прави?
- Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане.
- Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Девойка при татуировчика:
- Преди месец ми татуирахте "Пешо." Може ли някак да го изтриете?
- Не!
- В такъв случай, добавете "е мръсник!"
Двама рибари си говорят:
- Пешо, да знаеш вчера хванах почти 5 килограмов шаран.
- Я, покажи го, де!
- Казах, че почти хванах.
– Маро, роди ми се внук!
– Да ти е честит! На кого го кръстихте?
– На дядо му Пешо и на дядо му Кирчо! Пешкирчо...
SMS:
- "Пешо, кат видиш, че съм си опънала гащите на простора, да знаеш - тва е знак, че ония моя е мъртво пиян и моо да доадаш..."
Две си говорят:
– Направо не мога да се побера в кожата си от яд.
– Защо, бе муцка?
– Цяла година живях с Пешо и си деляхме наема фифти-фифти, докато разбрах, че апартаментът е негов...
За да посрещне най-близките си гости, Пена купила и една кутийка чер хайвер, за изненада. Обаче дошли двойно повече гости. Какво да прави - взела една шепа оловни сачми от патроните на мъжа си и ги смесила с хайвера. Гостите до сега не били яли чер хайвер, гълтали и благославяли. Късно през нощта една от гостенките звъни на друга:
– Нещо особено у вас?
– Пешо ходи до тоалетна и я напраи на гевгир!
– Ааа, ти да видиш Кире пръдна и уби мама...
Двама пенсионера, отскоро във фейсбук:
Пешо:
- Кире, ти какви санкции им даваш на твоите френдове, когато пишат гадости по стената ти. Аз, като един бивш Горски им раздавам първо адмнистративни санкции - предупреждавам ги, няколко пъти, културно...
Киро:
- Пеше, нямам нерви, аз процедирам като Палач от Средновековието, еднократно и завинаги, и БЛОК, БЛОК, БЛОК...
- А пък Пешо да знаеш какъв упорит трипер е пипнал...
- Малии, мога да си представя жена му какви змии и гущери бълва...
- О, направо в делириум е изпаднала!
- Викала му - "Моля те, прости ми, дяволът ме подведе, това никога повече няма да се повтори."
Кирето си купил нови мебели. Докарали ги пред блока и той започнал да ги вкарва в апартамента. Вкарал всичко и останал един диван. Киро дърпа дивана през вратата, но той заседнал по средата. Дърпал - дърпал, не става. В това време по стълбите слиза съседът Пешо.
– Пеше, я помогни тука с диванчето, бе! - провикнал се отвътре Кире.
Започват двамата да се мъчат и така около три часа. В крайна сметка резултатът е никакъв.
– Оф, зае*и Пеше, явно тоя диван няма да можем да го вкараме никога!
– Ама ти да го вкараш ли искаш, бе...
- Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм.
- Това пък защо?
- Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.
- Докторе, погледни през прозореца. Едно момче яде трева!
- Това е лапад, бе!
- Не, бе докторе. Това е момче - Пешо! От съседния вход.
- Живея в Младост, на 4 етаж в блок №ХХХ. Под мен живее Лара, мноо яка кака! До мен живее Кирчо, момчето си е едно много добро гейче. А над мен живее Пешо, е тоя какъв ПЕД*РАСТ е мама му да е*а!!!!
- Всички ми казват, че си кръстосвам краката по-елегантно от Шарън Стоун.
- Добре де, по-елегантно! Ама ти се виждат т*шаците, Пешо.