Вицове за Пешо
В тази категория има 1789 вица, разпределени в 120 под-страници.
Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 50-доларова банкнота.
- Пешо! - обръща се той към един от подчинените си. - Я забаламосай нещо опечалените.
Пешо започва да отвлича вниманието, а бригадирът се навежда и взема
банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва:
- Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение!
- Ти си върши твоята работа, а аз моята... - казва гробарят и забива първия пирон в капака на ковчега.
Махмурлия, събуждаики се сутринта, застава пред огледалото, щрака с пръсти и се чуди! Жена му, минавайки покрай него го пита:
- Пешо, какво правиш?
- Аааа, верно бе, Пешо беше!
Двама приятели влизат заедно и в казармата като парашутисти. Дошъл и денят за първия скок.
- Пешо, снощи сънувах починалата си майка... каза че моят парашут нямало да се отвори, така че аз няма да скачам.!
- Това са глупости Иване, само един сън, ето ти моя парашут, нека ги сменим...
Иванчо скача с парашута на приятеля си, отваря се купола и леко се понася надолу. Пешо прелита покрай него:
- Иванеее, отивам да е*а майка ти...
Зет и тъща копаят в градината. Тъщата е с каска.
Учуден съсед пита:
- А бе, Пешо, защо тъща ти е с каска?
- Да не искаш да се разкарвам всеки път до оградата, за да си изправям лопатата...
В BMW седят двама, в костюми, при затворени прозорци, а навън е + 40 градуса. По едно време:
- Пешо, хайде да отворя прозореца.
- Не може!
- Хайде де!
- Казах, че не може.
- Защо?
- Нека всички мислят, че имаме климатик!
- Пешо, правил ли си някога тройка?
- Не!
- Тичай бързо у вас тогава!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един - доволен, ухилен... Колегите му го питат:
- Какво стана бе?
- Скъсаха ме.
- А защо си такъв доволен?
- Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Какво да се прави ако заседнете в асансьора с непознато момиче
ЕРОТИЧНО
1. Попитайте: "Госпожице, какви са ви плановете за следващите петнадесетина минути?"
2. Кажете: "Междудругото не сте ми първата!" (и загадъчно да се усмихнете)
3. Да се възмутите: "А светлината няма ли да изключите?!"
4. Да попитате момичето: "Някога казвали ли са ви, че отзад много приличате на Дженифър Лопес?"
5. Да промъморите: "Нещо не си спомням от Камасутра "поза в асансьора".
6. Да въздъхнете: "Тук стана топличко!" - и да почнете да си разкопчавате ципа.
7. Да звъннете по мобилния на приятел: "Пешо, идвай! Тук съм заседнал с такова маце в асансьора."
ШИЗОФРЕНИЧНО
1. Набираш на телефона 166 и да се възмутиш защо не отговарят.
2. Да извадиш от чантата или джоба някакви хартии и да почнеш яростно да ги късаш със зъби и плюеш на пода, като уточниш: "Много помага срещу клаустрофобия".
3. Да се приближиш към момичето и да почнеш нервно да й шепнеш "Те вече са тук! Те вече са тук!"
4. Да започнеш да натискаш копчетата и да кажеш:
"Земя, как ме чувате? Първа степен мина!"
5. Вежливо да кажете:
"Знаете ли, всеки път, когато заседна в асансьора, ми се иска да удуша някой!"
Вървят по "Витошка" мъж и жена.
- Пешо, ти мен обичаш ли ме?
- Какво искаш да купиш?
Тръгнал Кольо слепия по пътя и понеже нищо не виждал
опипвал всичко по пътя изведнъж набарва той т*шаци и пита:
- Кой си ти бе? Но отговор не получир. Стиснал той и пак пита:
- Кой си бе? Пак няма отговор.
Стиснал той наистина яко сплесква ги хванал с две ръче вече не може повече и пита:
- Кой си бе?
Най-накрая чул:
- Аз съм Пешо немия бе!
- Да знаеш Пешо, какво страшно плашило си е сложил в двора!
- Колко страшно?
- Толкова, че гаргите вече му връщат реколтата от миналата година.
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш!
- Здравейте, красавици, аз се казвам Пешо, а вие?
- Ние - не.
Един слон стъпкал един мравуняк и мравките тръгнали да го бият. Качили се мравките върху слона, но той се търкулил на земята. Всички изпопадали, само една мравка останала на гърба му и останалите започнали да викат:
- Удуши го Пешо... убий го!
- Абе нещо ми се губи между пръстите!
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.