Вицове за петък
В тази категория има 643 вица, разпределени в 43 под-страници.
Семейство с 15 годишен брак при психолог. Той пита:
- Какъв е проблема според Вас?
Жената не чакала и почнала гневна тирада... След половин час безспирно говорене психологът станал приближил се до нея, прегърнал я и страстно я целунал. Когато целувката свършила, психолога се отдръпнал, а жената застинала в почуда и вцепенение...
- На Вашата жена това трябва да се прави три пъти седмично! Ще се справите ли?
Мъжът се замислил, а после отвърнал:
- Докторе мога да я докарвам тук в понеделник и сряда, но в петък не мога, че съм на риба.
17
Мъж се прибира от работа и сяда да вечеря. Жена му го пита:
- Скъпи, имаш ли някакви планове за Великден?
- Да, имам! Смятам да направя като Исус - ще изчезна петък и ще се върна в неделя!
8
Един петък не почне ли от четвъртък, хич не ми го хвалете!
7
- Иване, детето иска приказка. Разкажи му една!
- И коя да му разкажа?
- Ами, например оная, 'дето имахте съвещание в службата в Петък през нощта...
- Ей, злопаметна жена, ей...
6
- Пешо, детето иска приказка - разкажи му една!
- И коя да му разкажа?
- Ами, например оная, 'дето имахте съвещание в службата в петък през нощта...
- Ей, злопаметна жена, ей!
7
Всяка година през пролетта часовниците минават с един час напред. И всяка година всички са недоволни. А е толкова лесно всички да са щастливи! Достатъчно е някой да се сети да сменя часа не в събота срещу неделя, а в петък по обед!
7
Женската богомолка, петък, късно през нощта:
- Дааа, бе!
Оригва се...
- Да се чудя цял уикенд, ще се обади ли този идиот, или не!!!
3
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
37
Комшийското семейство е здраво и сплотено, защото правят с*кс пет пъти през седмицата! Мъжът в понеделник, сряда и петък, а жена му - вторник и четвъртък...
11
На Пешо тенекеджията всички в сервиза много му завиждаха, че е голям сваляч. Даже и нескрито и искрено го хвалеха, че е толкова добър с жените.
Обаче, когато петък следобед всички бяха насядали около масата и го чакаха да налее, а той счупи бутилката с ракия и изведнъж рязко стана долен педер*ст.
7
- Ти какво правиш в петък вечер?
- Ами излизам да пия две-три бири.
- А после?
- После е понеделник.
9
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото ония се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?
13
Преди да се омъжи тя приличаше на петък, след това - на понеделник.
7
- Как се псуват шофьорите в София?
- От понеделник до петък на селянин, събота и неделя на майка!
15
Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
11