Вицове за Петърчо
В тази категория има 218 вица, разпределени в 15 под-страници.
Съседа:
– Петърчо, на кого си се метнал такъв красавец, бе?
– На мама.
– Ех, как искам и аз да се "метна" на майка ти...
По време на учебния час, учителката попитала:
– Деца, кой знае какви пари имат американците? Петърчо, я ти кажи?
– Американците имат долари, госпожо!
– Правилно! А знаете ли, какви пари имат французите? Марийке, я ти кажи!
– Французите имат франкове, госпожо!
– Точно така! А знаете ли, какви пари имаме ние? Иванчо, ти кажи!
– Ние нямаме никакви пари, госпожо!
Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но мама много го обичала и наставлявала, ама не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. И така... Петър станал на 33. Един ден не издържал и казал:
- Мамо, заминавам за Тибет.
- Какъв Тибет бе, Петърчо, ти без мен и чорапи не можеш да си купиш.
Да, ама Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Не се прибрал и втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала седмица. Тя полепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал месец. Година. Седем години. Тогава и майката на Петър не издържала, продала гарсионерата в Люлин и също хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, започнала да обикаля манастири, ашрами, публични домове, показвала снимката на голобрадия Петър и питала всички за него. Никой не го бил виждал. Но веднъж един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
- Кой е той, къде е той? - провикнала се майката.
- Горе сред билата на планината, отвъд облаците, в дворец от скали, там е Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Но въпросът ти не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли, само четири думи. Иначе няма да има отговор!
Втурнала се майката на Петър, отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито се хранила, нито спяла. Щом стигнала двореца, видяла чудовищна опашка да се извива отпреде му, по стъпалата. Все хора с въпроси, с въпроси от четири думи. Наредила се майката на Петър на опашката. Така чакала още седем нощи и седем дни. Видяла хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, всеки получавал точния отговор. Велика надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. Седем нощи и седем дни тя не спирала да повтаря своя въпрос "Къде Е Моят Син?" Дошъл нейният ред. Влязла тя в двореца, примряло било сърцето и, страхопочитание свело главата и, а косите и покрили лицето. От уплах едва могла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които благоговейно припявали. Чудела се майката на Петър, дали имала сили да вдигне очи нагоре, към Олтара, към Трона, за да види Великия Мъдрец.
Повторила си тя десетина пъти въпроса "Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е..." Поела дъх, събрала глас, вдигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса с глинени съдове, видяла златистата му брада, а очите и срещнали сините му очи. В този момент нещо в майката на Петър се преобърнало, сложила тя ръце на кръста, смръщила вежди и ядосано се провикнала:
- Петърчо, веднага се прибирай вкъщи...
В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас:
- Помниш ли оная червенокосата?
- Коя бе?
- Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
- Ааа, тази ли? И к'во за нея ми звъниш през нощта?
- Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
- Ти пък отде разбра това?
- Получих писмо от адвоката и.
- Сериозно ли?
- Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
- Да бе, братче, извинявай.
- Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш.
Иванчо и Петърчо спорят на кой дядо му е по-висок.
Петърчо:
- Моя дядо като се протегне пипа облаците.
Иванчо:
- А облаците меки ли са?
Петърчо:
- Да.
Иванчо:
- Това са на моя дядо мадурите!
Млада майка води хлапето си на преглед.
Докторът (закачливо):
– Я да видим кой е дошъл? Как се казваме?
– Петърчо. - отговаря майката вместо момченцето.
– Ах, какви сме хубавки! На колко годинки сме?
– Скоро ще станем на шест. - пак отговаря майката.
– Ах, какви сме оптимисти...
Две баби се срещнали на пазара:
- Ей, Марийке, какви времена настанаха. Всеки ден чета за обири по къщите. За туй като излизам започнах да оставям радиото включено.
- Тъй е, права си.
- А ти взимаш ли някакви мерки?
- Е да. Слагам една бележка на външната порта.
- Добре де, какво пише на нея?
- Петърчо, баба, змиите ти пак са излезли от аквариума и са плъзнали из къщата. Затуй не можах да ги нахраня.
Малкият Петърчо се прибира вкъщи много ядосан. Тръшка, блъска никого не иска да види. Баща му го пита:
- Какво се е случило, Петьо?
- Играхме си с Иванчо в снега на сладоледаджии и си спомних, че ти ми казваше да не ям жълт сняг! Но защо не си ми казал, че и кафявият е толкова гаден!
В час по биология учител обяснява за храносмилателната система и вижда как Петърчо си хапва сандвич и го пита:
- Петърчо, какво правиш?
Петърчо невъзмутимо си яде и казва:
- Ами прилагам обясненията Ви...
Учителката:
– Деца, нека всеки състави по едно изречение с думичката „Ананас". Петърчо, ти?
– Мама вкъщи прави торта с ананас.
– Браво, Петърчо! Марийке, ти?
– Вкъщи всички обичаме плодове, но най-много обичаме ананас!
– Отлично Марийке! Иванчо, ти състави ли изречение?
– Да, госпожо... „Учителката се ч*ка, а на нас не дава."
Идва отново време за писма до Дядо Коледа. Внимавайте! Миналата година двойкаджията Петърчо... се събуди с големи женски гърди на 26 декември, след като през октомври преписа писмото на сестра си...
- Деца, днес ще употребяваме думата очевидно в изречения. Петърчо?
- Баща ми напоследък гледа много CNN, очевидно знае добре английски език.
Иванчо:
- Седим си ние с дядо в нивата, по едно време се задава баба с вестник "Таймс" под мишница. Тъй като тя не знае английски език, очевидно е срала.
- Петърчо, кажи три съгласни.
- Ш, Т и Б.
- Простак! Сядай! Две! Сега ти Иванчо кажи шест съгласни.
- Д, Т, Б, В, Г, З.
- Не се издържа в този клас вече...
- Тате, тате, а пък днес в голямото междучасие в училище си мерихме пишките с Иванчо и Петърчо.
- И кво стана?
- Ами моята излезе най-дълга.
- Нормално сине... все пак си учител в това училище.
- Госпожо, мога ли да ви задам един въпрос?
- Може Иванчо, но по-бързо, че часът свършва.
- Госпожо веганките правят ли свирки?
- На такъв мръсен въпрос не мога да отговоря!
- И аз така казах на Петърчо, нали ви видях че ядете кюфтета!