Вицове за пианисти
В тази категория има 145 вица, разпределени в 10 под-страници.
Един пианист бил нает да напише музика за някакъв филм. След като свършил работата, той попитал кога и къде може да види филма. Продуцентът стеснително признал, че всъщност става въпрос за порнофилм и че той ще излезе след един месец.
След един месец пианистът отишъл в киносалон, за да изгледа филма. С тъмни очила и високо вдигната яка, той се настанил на последния ред до една двойка, която също изглеждала доста необичайно.
Филмът бил дори по-отвратителен, отколкото си представял, с групов с*кс, садо-мазо изпълнения и дори с*кс на жена с куче. След първите петнайсет минути притесненият музикант се обърнал към двойката и казал:
- Всъщност аз съм тук само, за да чуя музиката.
- Ахааа - кимнал мъжът.
- А ние дойдохме, за да видим кучето си.
- Скъпо ли ви струваше да плащате уроците по пиано на дъщеря си?
- Напротив. Те ми помогнаха да купя съседната къща на половин цена.
- Пръстите на дъщеря ви са като мълнии! - обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка.
- Искате да кажете, толкова бързи?
- Не. Никога не уцелват втори път същото място.
Доктор казва на пациентка:
- Напълно ще оздравеете, ако спрете да свирите на пиано.
След като си тръгнала пациентката, сестрата пита доктора:
- Докторе, а каква е връзката между пианото и болестта й?
- Живее етаж над мен.
Програмист вижда за първи път пиано и си мисли:
- Я каква странна клавиатура – 88 бутона, половината от които функционални. Обаче “Shift”-а много хитро са го изнесли на педал.
Преди операция блондинка пита доктора:
- А след операцията ще мога ли да свиря на пиано?
- Разбира се, че ще можете - отговорил докторът.
- Уха! Супер! А сега не мога! - казала блондинката.
Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора:
- Аз имам кон, който свири на пиано.
- Това е невъзможно!
- Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири.
Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора:
- Как правиш така, че конят свири, а кравата пее?
- Абе, всичко е лъжа и измама. - махнал с ръка той - конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.
Дъщерята на домакина свири на пиано пред гостите.
- Изглежда си дал цяло състояние, докато твоята дъщеря се научи да свири? - пита един от гостите.
- Напротив. Благодарение на нейното свирене купих съседния апартамент на половин цена.
- Пръстите на дъщеря ви са като мълнии - обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка.
- Искате да кажете, толкова бързи?
- Не. Никога не уцелват втори път същото място.
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Днес ще изчукам Люси!, - беше първата ми мисъл, когато се включи алармата и започна деня. Впрочем деня отдавна беше започнал, снощи до късно купонясвах с приятелчета.
Аз. Днес. Ще чукам. Люси. Слизам на пода.
Петдесет лицеви. Трябва да бъда във форма, нали аз днес - да, да...
-надолу, - ще чукам Люси
-нагоре. надолу-нагоре...
Петдесет пъти.
Самовнушение. Казват, че помага.
Люси. Стройна, Красива. Умна. Облича се като кукличка. От интелигентно и заможно семейство. Първи курс в университета за Национално и Световно стопанство. Свири на пиано. Секси парче, и аз днес ще я изчукам.
Отивам към водните процедури. Вана, душ. Брадата хубаво да обръсна, че да не дращи по разни нежни места на момичето. Четката за зъби - нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Мисля, че си струва. Мисля си, че си струваше цялото това водене по кина, театри, пицарии, разходки по парка, слушайки как тя цитира умни мисли от "Космополитан", представяйки ги за свои ("Десеттте неща, които трябва да знаете, за да докажете, че блондинките не са глупави"), да се възхищавам на нейния вътрешен свят и бездънни очи. Научих се на нужните места да се хиля, ако гледахме холивудска комедия, и печално да подсмърчам, ако гледахме поредната мелодрама, в която героят и героиня се разделят. Даже се научих да различавам комедия от мелодрама. Днес ще изчукам Люси...
Вино съм купил предвидливо още преди три дни. когато Люси, въздишайки ми каза, че техните я пускат за петък вечерта на рожден ден на приятелката й Кети. А аз тази нощ ще...Вино, свещи, музичка...
Тайната на успеха е искреността и малко романтика. Ако успееш да ги симулираш тези неща - твоя я. Аз днес ще изчукам Люси.
Кратки, заучени фрази. Нищо сложно. Никаква логика. Ако нещо си повтаря достатъчно дълго на себе си, то ще се запази в
подсъзнанието. И ще се случи. Днес ще изчукам Люси. Глупаво. Но работи.
Впрочем закъснявам, обличам се, тичам надолу девет етажа, трябва да съм във форма, нали днес....
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Такси! Такси! Аз днес ще изчукам Люси, такси!!!
Университета, Люси е на входа, извинявай любима, закъснях, цунка по бузката, букет цветя, купени по пътя, да тръгваме по-бързо, скъпа. Колко часа имаме? - Осем часа, а аз трявба да кажа толкова много неща да ти кажа, нали днес...
Давай, давай, по-бързо. Таксито ни чака. Бързай, бакшиш...Аз..днес...невинни прегръдки в таксито...
Ето, че стигнахме. Отварям вратата, нека да ти помогна. Ще я изчукам. Люси. Асансьора. Вратата. Апартамента. Антрето, хола и сме почти до спалнята..Рано е още. Аз...днес..ще...Нали?
Притичвам до спалнята. Да спусна щорите, да запаля свещите, да пусна "Енигма". Предпочитам Тine Inch Nails - You tear down all my reason... you see through what I hide... ou make me perfect... help me get inside...> - нали днес...
Люси, дай ръка. Да отидем. Просто ще поседим. Уютно е там.
Седна. Ръцете на коленете. Умница. Дай уше. По-близо. Малко преди финала. Кулминация. Играчът с номер 11 се приближава към вратата, и...
Забележителна реч е подготвена - че ме е страх, страхувам се до дълбините на душата си, изплашен съм от чувствата, които предизвиква в мен, че аз нея безумно, безумно обичам, че тя е невероятен човек и прекрасен събеседник, а и "може би не трябва да бързаме" - те обожават, когато мъж го казва това, работи безотказно...
Бавно й взимам ръката, накланям се към ушенцето й, нежно вдишвам аромата на косите й, наслаждавам се на най-щастливата минута в живота ми, и вместо подготвената реч, нетърпяща възражение, прошепвам:
- "Аз днес ще чукам Люси!"
- Защо са ви толкова дълги пръстите? Сигурно на пиано свирите?
- Не, масажирам си простата.
Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа:
- Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля.
Пианистът я изсвирил.
- И си-минор, ако не ви затруднява.
Изсвирил и нея.
А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора...
- Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов?
- Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.
- Госпожице, имате толкова тънки и дълги пръсти, сигурно свирите на пиано?
- О, не, лаборантка съм, колбите мия...
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва:
- Е, как беше?
- Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат... - обажда се един от групата.
- Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам...