Вицове за пингвини
В тази категория има 109 вица, разпределени в 8 под-страници.
В бар в Банско се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:
- Какво сте ме зяпнали така?
Пръв и единствен се окопитва бармана:
- А, нищо...просто за първи път виждаме пингвин, в Банско, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.
- С тия цени – и за последен!
25
Гледам през прозореца и си мисля:
- Ако пролетта не се осъзнае, вместо лястовици ще долетят пингвини!
10
На Южния полюс стоят чукча и геолог. Чукчата пита:
- Вярно ли е, че има съвсем бели жени?
- Има. - отговорил геологът.
- А съвсем черни?
- И такива има.
- А има ли наполовина бели, наполовина черни? - пак пита чукчата.
- Не, такива няма. - казва геологът.
- Значи пак съм спал с пингвин...
10
В Австралия подскача женско кенгуру. Спира се на всеки 100 метра и малък пингвин се показва от торбичката му. Той повръща много зле.
В Антарктика, в средата на група пингвини, седи малко кенгуру. То киха от време на време, кашля и повтаря:
- "Да я е*а тази програма за обмен на студенти."
32
В бар на плажа се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той на излизане, се обръща и пита леко учудено:
- Какво сте ме зяпнали така???
Пръв и единствен се окопитва бармана:
- А, нищо... просто за първи път виждаме пингвин на плажа, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори...
Пингвинът отсича сърдито:
- С тия цени – и за последен!
16
- Брато, има ли пингвини високи метър и седемдесет?
- Не.
- М*мка му... Прегазил съм монахиня!
7
Две ескимосчета питали госпожата си по биология.
- Има ли бели жени?
- Има!
- Има ли черни жени?
- Има!
- Има ли черно-бели жени?
- Няма!
Едното казало на другото:
- Аз ти казах, че сме е*али пингвин!
7
- Тате, от къде са се появили пингвините?
- Пингвините, тате, са лястовички, които са вечеряли като майка ти - след 18 ч.
10
Австралия. Женско кенгуру подскача и на всеки 100 метра се спира, от торбата му се подава мъничко пингвинче и повръща като разпрано. У същото време някъде из Антарктида, мъничко кенгуру стои измежду група пингвини. Трепери, кашля и от време навреме нервно псува:
- Да е*ем тия тъпи програми за обмен на студенти, да е*ем!
18
Благодарение на рекламата, ние вече знаем,че:
1. Всяка девойка с ярка рокля, носи в чантичката си двулитрова бутилка „Vanish.”
2. В хладилника може да се засели огромен син пингвин.
3. Нашият главен проблем е пърхота.
4. Ако две дечица нарочно си цапат белите дрешки, няма да дойде баща им да ги ошамари, а ще дойде лелка с прах за пране.
5. Във всеки супермаркет има дежурен стоматолог.
6. Под ръбът на тоалетната чиния живеят чудовища, които си устройват митинги.
7. Като се срещнат в барчето, жените веднага започват да си обсъждат месечния цикъл и климакса.
8. Носът и устата имат крака.
9. Вместо нас мисли някакъв тефал.
28
Пингвините са горди птици. Докато не ги сриташ няма да полетят!
10
Двама тийнейджъри ескимоси питат своя учител:
- Има ли бели жени?
- Има!
- Има ли черни жени?
- Има!
- А има ли черно-бели жени?
- Такива няма!
Единият казал на другият:
- Аз кат` ти казвам, че сме нае*али някой пингвин!
5
- Черно, бяло, черно, бяло... Що е то?
- Пингвин, падащ по стълбите.
30
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
Бог:
- Колко животни останаха да създам?
Ангел:
- Две.
Бог:
- Колко способности за летене останаха?
Ангел:
- Една.
Няколко минути по-късно.
Летящата катерица:
- Егаси кефа!
Пингвина:
- А бе, Боже, Що се е*аваш така?
8