Вицове за пингвини
В тази категория има 109 вица, разпределени в 8 под-страници.
Едно много тъпо копеле било на северния полюс, върнал се в София и се хвали на друг приятел:
- Отивам аз на северния полюс и хващам един пингвин.
Гледам го - пингвин!
Обръщам го - вингпин!
Вървяли двама изследователи през ледове и снегове и спорели оживено за нещо. По едно време видяли един ескимос и се завтекли към него.
- Чакай, да те питаме нещо.Ти виждал ли си бял човек?
- Да, вие нали сте бели.
- А, виждал ли си черен човек?
- Преди няколко години видях за първи път.
- А, отпред бял, а отзад черен виждал ли си?
Мислил ескимосът, мислил, на края казал:
- Не, не съм виждал.
- Видя ли бе, аз като ти казвам, че сме чукали пингвин, ти не ми вярваш...
Двама борци отиват при шефа си с едно двумесечно пингвинче.
- Шефе, какво да го правим това пингвинче?
- Ох, махайте ми се от главата,бе?! С вашето пингвинче ли да се занимавам!?
- Ама шефе! Как да го оставим!
- Що да го оставяте?! Заведете го на зоологическата градина!
Там му е мястото.
След няколко часа двамата борци пак идват с пингвинчето.
- Идиоти! Нали ви казах да го заведете на зоологическа градина?
- Шефе! Ама ние го заведохме!
- Е, и?!
- Ами много му хареса! Сега ще го водим на кино!
- Черно, бяло, черно, бяло, черно, бяло, черно... - що е то?
- Пингвин се търкаля по стълбите.
Пингвин и зебра отиват при фотограф.
- Цветна ли снимка?
- Не, стига и черно-бяла.
- Как пингвина Рудолф станал елен?
- Когато жена му му сложила рога.
- Докторе, всяка нощ имам един и същ кошмар. Аз съм на Антарктида, и около мен е пълно с пингвини. Те стават все повече и повече, блъскат ме и накрая падам в ледената вода.
- Обикновено това го лекуваме за един ден, но във вашия случай ще е много по-трудно, мистър Гейтс...
Двама пияници си вървели в гората. Вървят си и виждат един манастир. Единия пита другия
- Абе-ее-е Пее-е-шш--оо, дай да питаме за оная работа?!
- Коя бе?
- За монахинята!
Влезли в манастира и единия пита монахиня стояла на вратата.
- Извинете имате ли монахиня висока 1.60
Монахинята отговаря.
- Нямаме !
Пияницата продължава.
- А по ниска имате ли ?
- Нямаме!
- А още по ниска 1 метър висока?
- Казах ви нямаме! Нямаме висока 1.60 пак ще имаме 1 метър! - Ядосана монахинята
- Абеее Пеш-шооо, май сме еб*ли пингвин!
Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?
Пингвин и зебра влизат във фотоателие.
- Цветна снимка ли?
- Не, достатъчно е и черно-бяла.
Двама пияни почукали на един манастир. Излязла игуменката. Пияните попитали:
- Да имате ей такава малка игуменка (100см)?
- Нямаме! - отвърнала тя.
- А ей такава малка игуменка (70см)?
- Нямаме! - отвърнала тя.
Единият побутнал другият и казал:
- Аз ти казах, че сме еб*ли пингвин, а ти не вярваш.
Вървели двама полярни изследователи из ледовете на северния полюс и спорели оживено. По едно време видели някакъв ескимос и се завтекли към него.
- Чакай да ти зададем въпрос. Ти бял човек виждал ли си?
- Да, нали вие сте бели.
- А черен човек виждал ли си?
- Да, само веднъж но съм виждал.
- А бял отпред и черен отзад виждал ли си?
Ескимосът се замислил малко и отговорил отрицателно.
- Видя ли, бе? Аз като ти разправям, че сме чукали пингвин ти не ми вярваш.
Едно ескимосче пита дядо си:
- Дядо, има ли бели жени?
- Да има.
- Ааааа дядо, има ли черни жени?
- Да има.
- А дядо дядо има ли на половина черни, на половина бели жени?
- Еее няма.
- Мамка му, пак съм се чукал с пингвин.
Две мутри намират пингвин. Обаждат се на шефа си и питат:
- Шефе, тука един пингвин намерихме, к'во да го правим?
- Закарайте го в Зоологическата градина.
На другия ден пак се обаждат:
- Шефе, тука тоя пингвин к'во да го правим?
- Абе нали ви казах още вчера - в Зоологическата градина!
На третия ден:
- Шефе, тука тоя пингвин...
- Абе нали ви казах бе! В Зоологическата градина!
- Ама вече два дена го водим на Зоологическа градина, не може ли днеска на кино да го закараме?
Вървяли двама изследователи през ледове и снегове и спорели оживено за нещо. По едно време видяли един ескимос и се завтекли към него.
- Чакай, да те питаме нещо. Ти виждал ли си бял човек?
- Да, вие нали сте бели.
- А, виждал ли си черен човек?
- Преди няколко години видях за първи път.
- А, отпред бял, а отзад черен виждал ли си?
Мислил ескимосът, мислил, на края казал:
- Не, не съм виждал.
- Видя ли бе, аз като ти казвам, че сме чукали пингвин, ти не ми вярваш...