Вицове за планина
В тази категория има 625 вица, разпределени в 42 под-страници.
Дошъл от чужбина учен геронтолог. Търси доживели до дълбока старост. Иска да узнае тайната. Водят го в някакво селце в планината, при един овчар. Много стар, с бяла брада.
- Каква е твоята тайна за дълголетие, дядо?
- Сутрин мляко, на обяд кисело мляко, вечер попара от мляко.
- Браво дядо, браво. А на колко си години?
- На 82.
- А има ли някъде, тука, някой още по възрастен?
- По нагоре, в планината има един по-възрастен.
Отиват по нагоре. Срещат един много възрастен.
- Каква е тайната...
- Сирене, сирене, попара със сирене...
- Браво... на 92, а по възрастен?
- Ей там има един супер възрастен.
Отиват по нагоре. Ужасно възрастен, белобрад, сбръчкан...
- Каква е тайната?...
- Сутрин ибъ, на обад ибъ, вечер пак ибъ...
- Браво... а на колко си години, дядо?
- На 52...
Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията:
- Ще съм на планина, но ти ми звънни...
- Измръзна ми ръката да говоря с теб...
- Случайно изтрих "Под игото"...
- Уф, не мога да си влезна в пощата...
- Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?
- Свали ми снимката на телефона...
- Забравих си телефона вкъщи...
- Утре ще си купя още памет...
- Хайде да му купим домашно кино...
- Сметни го на телефона си...
...днес нали бил ден за скитане из природни дадености, та да ви кажа лани кво стана с един местен поп. Писал човекът неделята дъждовна, турил туристически чипик и бам в планината. За лош късмет кракът му са заклещил кат неверник в пустиня между два камъка, а към него в тръс като гладен глиган на светско парти са завтекла Баба Меца. Завайкал са отчето:
- Прости Господи, че съгреших, ама толко години верно ти служа, изпълни на грешника едно желание - посвети в християнската вяра тая меца отпред!
И О, ЧУДО - за миг мецата спряла, паднала на колене занареждала свята молитва:
- Свети Отче! Боже наш всепрощаващ и всевиждащ благодаря, че отвърна така благо на горещите ми молитви и сервира това божествено блюдо...
Село в планината. Кметски наместник. Звъни телефонът:
- Ало, при вас днес ще дойде депутат да пререже лентата на паметник, който ще ви построим по европейски проект през 2020 г.
Наместникът вика разсилния:
- Тичай бързо на площада и гръмни с пушката да уведомиш населението!
Тича разсилния, вдига пушката и Тряяяс! Показва се една баба:
- Какво бре? Хляба ли дойде?
- Не, бабо, ще идва депутат да открива паметник!
Бабата се връцва и влиза в къщата. Стои сам разсилният, почесва се. Вдига пак пушката и Тряяяс! Показва се същата баба:
- Какво бре? Да не е дошъл хляба?
- Не, бабо, ще идва депутат!
- Амчи не можа ли да го уцелиш от първия път?!
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила "Вълшебното Л*йно." Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера!? – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма! – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз... цял живот да чупя костенурки с теб?!
- Скъпи, нали очите ми са като утринно небе?
- Така е.
- А косите са ми като планински водопад?
- Да.
- А устните ми са като алени рози?
- Аха.
- Ах, как обичам да ме засипваш с комплименти!
Планинарството е пренасяне на неимоверни товари, на немислими разстояния, без видими причини.
В планината се срещат две групи туристи:
- Ехаа, много бойни мацки имате в групата бе!
- Ами, бойните са в къщи на дежурство, тези са учебни!!!
Ако сте се изгубили в планината и нямате компас не унивайте! Тихо и кротко изчакайте есента. Птиците винаги отлитат на юг.
Запасняци. Лагер в през зимата в планината. Един запасняк помолил да го пуснат за една нощ да слезе до най-близкото село, защото бил от там. Да се види с жена си и да донесе нещо за пиене. На сутринта се връща и всички го питат носи ли пиене. Той казва, че носи но преди да им го даде трябва да му отговорят на два въпроса. Първият бил:
- Какво направих най напред като се прибрах в къщи?
Всички в хор отговорили:
- Еми, ясно, оправил си жената.
- Правилно, а вторият въпрос е какво е второто нещо, което направих у дома?
Мълчание. Никой не може да познае.
- Ами свалих си ските. - обяснил той.
Ако си си направил добра застраховка живот, наслади ѝ се пълноценно! Изкачи скалиста планина, сбори се с мечка, кажи на жена си да млъкне...
Това, дето ако не отидеш при планината, планината идва при теб, важи ли за МОРЕТО?
Няма пари и Кире се хванал на 3 работи и не му остава никакво време за Пена. Връща се в къщи, хапва на две, на три и ляга. А жената недоволна. Поредната вечер се връща, а Пена лежи, пъшка, стене.
- Що ти е ма жено?
- Много съм болна, Киреее... ще се мре.
- Не думай ма, ми що да сторя за теб?
- Горе, в планината има, една пещера. В нея живее един врач, той всичко знае, и помага на хората. Иди при него и питай за мен, как да се излекувам.
Що да прави човечецът, изморен се отправил към пещерата. Жената бързо станала и по една пряка пътека изпреварила мъжа си. Влязла в пещерата, покрила се с един бял чаршаф и зачакала. Те го Кире, изплезил език, едва ходи. Надникнал, видял нещо се белее, па пита:
- Ти ли си, де лекуваш всичко?
- Язе съм! Какво те води насам?
- Ами за жената дойдох, болна е, ще мре...
- На твоята жена и требе мандръсане! Ама яко! Всеки ден, даже по два пъти!
Навел глава Кире и с последни сили едва се домъкнал до дома. Седнал на едно столче насред двора и тихо рони сълзи в калпака си. Пена го загледала, скръстила ръце, па рекла:
- Що рече човекот, бре?
- Няма да те бъде, жено!
Ако планината не отиде при Мохамед, тогава Мохамед отива в Германия!
- Дядо, какво е пед*раст?
- Когато бяхме млади, ни изпращаха с овцете в планината, от ранна пролет, та до късна есен. А, бяхме много млади и яки и хормонът ни изтичаше и през ушите. Затова решихме ние тримата - аз, Стоядин и Пройчо, една седмица един от нас да бъде жена и другите да го употребяват, другата седмица да бъде следващият и така... Първата седмица аз бях жена, втората беше Стоядин, но като дойде редът на Пройчо, той се отказа. Е те това е пед*раст дедовото!