Вицове за планина
В тази категория има 625 вица, разпределени в 42 под-страници.
Един образ се прибрал късно вечерта. Преди жена му да си отвори устата, започнал:
- Мило, никога няма да повярваш какво се случи!
Бях в супермаркета, когато влязоха обирджии. А аз се бих с тях дълго време, докато накрая те избягаха!
Съпругата възкликнала:
- Ах, моят Супермен!
Закъснелият продължил:
- А после, минавах покрай реката! А там - няколко човека се давеха! Хвърлих се да ги спасявам! И докато извадя тоя, докато помогна на оня, докато направя изкуствено дишане на трети... То се навъртя сума ти време!
Благоверната се усмихнала:
- Ах, моят Супермен!
Оня завършил:
- Вече бях доста близко до дома, когато реших да се отбия в парка да се облекча!
А пък там ми скочиха два вълка и една мечка! От планината ли бяха слезли, от зоопарка ли бяха избягали...
Но аз се борих с тях без да ми трепне окото!
И за съжаление часът доста напредна. Та, заради всичките тия случки се прибирам толкова късно!
Жена му потретила:
- Ах, моят Супермен!
Мъжът взел да скромничи:
- Е, чак пък толкова... Просто бях обикновен човек в необикновена ситуация!
Съпругата настояла:
- Ааа, моля ти се! Само Супермен си обува гащите върху панталона!
15
Двама грузинци спорят на кой дядо му е бил по-висок.
- Моя дядо е бил по-висок ей от онова дърво там - казал първия грузинец.
- Това не е нищо - отговорил вторият.
- Моя дядо пък е бил по-висок от планината ей там.
- А пък моя е станал толкова висок, че е можел да докосне звездите.
- А звездите са били едни такива кръгли нали?
- Да.
- И едни такива топли?
- Да.
- Е това са били топките на моя дядо.
12
Планинска поляна. Овчар пасе стадо овцe. Типична картинка - гега, ямурлук, калпак. И изведнъж издрънчал мобилен телефон.
Всички овце като една се обръщат към овчаря и го гледат зяпнали в очакване.
Той бръка в торбата, вади телефона:
- Ало, да? Аз съм. - обръща се към овцете и казва.
- За мен е.
18
Две мечки-стръвници бродят из планински град.
Едната съветва другата:
- И избирай консерва със синя лампа отгоре. Вътре месото е по-тлъсто...
18
Група ученици, заедно с класната си ръководителка отишли на излет. На една планинска поляна видели самотна колиба. А пред нея стоял белобрад старец.
Учителката го похвалила:
- Браво, господине! Избрали сте да живеете на чист въздух! Прощавайте на каква възраст сте?
Старецът отговорил:
- На 89 години, госпожо!
Класната предположила:
- И сигурно не близвате изобщо алкохол?
Онзи потвърдил:
- Нито капка!
Даскалицата казала с тържествуващо изражение:
- Какъв е изводът, мили деца? Трезвеността е гаранция за дълбока старост!
В това време, от храстите се чул страховит рев! Учениците се втрещили и почнали да се оглеждат нервно!
А старецът се засмял добродушно:
- Няма страшно, мили деца! Това са номерата на тате! Когато люсне пет ракии - влиза в храстите и почва да се прави на мечка!
12
Кавказ. Високопланински път. По камънаците, с мъка се предвижва огромен КРАЗ. Изведнъж, на пътя изскача брадясал планинец и насочва към шофьора автомат "Калашников":
- Слизай!
Шофьорът спира и слиза:
- Удари си една чекия!
- Ама защо бе, брат? Пари ли искаш, нафта ли...
Планинецът зарежда калашника:
- Чекия си прави! Веднага!!!
Ревейки, шофьорът почва, свършва и тръгва да си вдига гащите.
- Пак чекия!!!
- Ама защо, бре?
И пак рев, молби - нищо! И така още четири пъти... След последният, пети, планинецът се обръща към храстите до пътя:
- Жена, излез бе, излез! Тук един приятел ще те откара до Тбилиси...
20
Наш турист, изгубил се в Странджа планина, бил открит и упътен от група случайно преминаващи мигранти!
42
Харесал си Ванката селската хубавица Мими и почнал да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир.
- Миме, ще ми дадеш ли?
- Е, не още, не те познавам добре.
- Хубаво, щом е така, ще си ходиш пеш.
- Еми, ще си ходя пеш.
На другия ден минал, взел я и я закарал на 10 км на разходка в планината.
- Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш?
- 'Ми, няма, ако трябва ще си ходя пеш!
На третия ден вече го измислил - взел я и я закарал на 80 км от града.
- Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, 'щото иначе нали знаеш - ще се прибираш пеша.
- 'Ми, няма да ти пусна, Иване!
- Хубаво, ще се прибираш пеша.
И тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад. Ванката обърнал и се върнал при нея.
- Какво, размисли ли?
- 'Ми, не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш.
- Защо?
- Няма да съм се прибрала...
17
Храбрият юнак решил да се бие с лошата ламя.
Преминал девет земи, изкачил девет планини и навлязъл вдън гори тилилейски. Не след дълго стигнал до входа на някаква бърлога. Отвътре се носела невъобразима смрад! Явно, тук било леговището на страшното чудовище! Нашият герой влязъл вътре и се провикнал:
- Ей, ламьо! Ела да се бием!
Не последвал отговор. Но отнякъде долитали звуците на нещо живо и огромно. Левентът отново призовал:
- Ей, ламьо! Ела да се бием!
И пак никой не му отговорил! Ала, странните звуци продължавали. Нашият човек се пробвал за трети път:
- Ей, ламьо! Не се крий, а излез да се бием!
Най-накрая, отнякъде се дочул приглушен глас:
- Оффф... добре, бе! Щом толкова настояваш - ще се бием! Само - най-после ми излез от г*за!
10
Влюбил се Иванушка глупакът във Василиса прекрасна и много искал да са заедно. Тя обаче, нали е принцеса и не може да се даде на най-обикновен човек. Пробвал всичко човека - цветя, бонбони, убийства на дракони ама... нищо. Тръгнал вече да се самоубива. Среща го Баба Яга:
- Какво правиш бе, младеж?
- Ами... така и така...
- А, ами то много просто се решава всичко бе - взимаш една тухла четворка, бой у главата и докато е топла... нали?
- Ама, бабо, аз по любов искам...
- А!... Е тогава не мога да помогна, питай змея.
Отишъл Иванушка при змея:
- Змею, помагай!
А той:
- Ами хващаш 1 тухла, бой, и докато е топла...
- А с любов?
- Това не знам, ама питай самодивата.
И така се бродил Иванушка навред, всички му давали един и същи съвет, а той питал за любов. Стигнал най - накрая до последната си надежда - Кашчей Безсмъртни:
- Ако не ми кажеш как по любов да бъда с Василиса, се хвърлям и умирам тук и сега. Кашчей спокойно обяснил:
- Е... де... Ако ме слушаш, дълго ще живееш. Сега отиваш на Хималаите, на Еверест. Там има едно цвете. На 500 години покълва, на 1000 цъфти на 10000 семена дава. Сега таман му е времето за семена. Отиваш там и ми ги донасяш. 10 години тренирал, катерил и падал Иванушка и най - накрая носи семената на Кашчей.
А той:
- А сега върви в Сахара и ги зарови. 20 години ги поливай всеки ден с пот и сълзи... Ходил Иванушка, потил се, плакал, и пак, и пак... Поникнало стебло, откъснал го и го носи на Кашчей.
Кашчей продължил:
- А сега през 9 планини в 10, през 9 реки в 10 и т. н. има един билкар. Той ще ти приготви хапчето.
Отишъл Иванушка, онзи две години обгарял стъблото, млял, въртял, сукал и т. н. Станало накрая идеално гладко топче.
Върнал се Иван при Кашчей:
- Сега, Иванушка, отиваш при принцесата. Скриваш топчето под златните дюшеци и се скриваш зад златната завеса. Когато влезе Василиса Прекрасна, среши си златните коси и си легне в златния креват, веднага ще започне да и убива. Тя ще стане, ще си каже:
- Бах... мааа... му... туй убива...
И в тоя момент ти изскачаш иззад завесата с тухла четворка в ръка, удряш я по главата и докато е топла...
12
Наградиха Стара планина с орден "Лили Иванова".
36
Един клиент в някакъв ресторант си поръчал супа.
Когато му я донесли, онзи забелязал нещо изключително странно. Сервиьорът си бил потопил кутрето в чинията с течното ястие. Посетителят на заведението се троснал:
- А, бе, алооо... Какво е това безобразие?!
Келнерът смотолевил:
- Извинявам се, господине! През уикенда ходих в планината. Там се изви снежна буря. Ръкавицата ми беше скъсана от единия край. И кутрето ми измръзна. Ходих на лекар. Та, той ме посъветва да си държа този пръст постоянно на топло.
Клиентът избухнал:
- Е, що тогава не си завреш кутрето в г*за?
Сервитьорът свил рамене:
- Ами, то - досега беше там!
14
Един иманяр се скитал сам в планината в търсене на изгубено съкровище.
Когато приближил някакъв баир, вътрешният му глас се обадил:
- Качи се горе и копай! Там има злато!
Оня се качил с триста зора и почнал да копае. Блъскал се два часа, счупил две лопати и две кирки, но не намерил нищо.
Не след дълго стигнал до едно дълбоко дере. Вътрешният глас му казал:
- Спусни се долу и копай! Там има злато!
Нашият човек се усъмнил:
- Да не ме подлъжеш като предишния път, ей!
Но все пак - слязъл в дерето.
Блъскал като добитък три часа, счупил три лопати и три кирки, но отново не намерил нищо.
Изтощен до крайност, иманярът тръгнал из една идеално равна местност. За трети път, вътрешният му глас се обадил:
- Копай! Тук има злато!
Търсачът на съкровища му се троснал:
- Майната ти! Повече няма да ме пращаш за зелен хайвер!
Вътрешният глас настоял:
- Копай, бе, балък! Тук има злато!
Завалията въздъхнал примирено:
- Добре, но те слушам за последен път да знаеш!
Почвата била мека и лесно податлива на копаене. Само след третата копка отдолу се показал капака на голям дървен сандък. Когато иманярът отворил капака, отвътре блеснали сума ти алтъни и пендари!
Нашият човек казал признателно:
- Е, тоя път ми каза истината! Много ти благодаря!
А вътрешния глас възкликнал учудено:
- Яяя... ЗЛАТО???!!!
15
- Аз направих много яко предложението на жена си. Вечеря в планината, цветя, пръстен с диамант, романтика... ммммм...
- Глупак си ти!
- Защо?
- Аз на моята го направих не по-малко романтично, но много по-евтино.
- Как?
- Една студена зимна вечер се чукаме под топлото одеяло. Усещам, че още малко и ще свърши... стонове, това... онова.
Спрях и я питам:
- Ще се омъжиш ли за мен?
А тя:
- Дааа... мамка му, само не спирай!
23
Във влака, семейство цигани.
- Тате -тате, коя е тази планина?
- Па, де да знам, бе.
След малко:
- Тате - тате, коя е тази река?
- Па, де да знам...
- Тате - тате, кой е този град?
- Не знам, бе.
- Абе, я остави баща си на мира!
- Нищо ма - да пита, да знае.
38