Вицове за планина
В тази категория има 625 вица, разпределени в 42 под-страници.
Тя беше толкова злобна, че когато отиде в планината, вълците си запалиха огън, за да не ги доближава.
Малко бисери от радиото:
1.
- Може ли да пуснете " Прекатурила се планината"?
- Притулила!
- Какво, какво?
- Песента се нарича "Притулила се планината."
- А, недей много зна!
2.
- Ало, може ли да го включите на жена ми в ефир?
3.
- Искам да поздравя Иванка!
- Иванка - съученичка ли Ви е?
- Да, от казармата!
4.
- Искам да поздравя мъжа ми, който е в командировка в чужбина с песента на братя Аргирови - "Ненужен"!
5.
- Тая вечер ми е много мъчно. Преди седем месеца се скарахме с брат ми заради едно прасе. Искам да го поздравите с една братска песен и да му предадете,че ако сега ми върне прасето - всичко ще му простя!
6.
- Ще ме поздравите ли с някоя песен?
- А Вие - как се казвате,господине?
- Не си казвам името!
- Е, как тогава да Ви поздравим?!
- А сега да Ви видя, де!
7.
- Тази вечер се запознах с най-красивото момиче на света! И желая в нейна чест да пуснете някоя нежна балада!
- Колко романтично! А как е името на дамата?
- Оф... един момент!
Настрани:
- Как ти беше името, ма?
Ако сте се изгубили в планината и нямате компас, не се тревожете! Тихо и кротко изчакайте есента. Птиците винаги отлитат на юг.
Ловци погнали един заек в планината и по едно време го загубили. Виждат един овчар и го питат:
- Да си видял някакъв заек наоколо?
Овчарят отговорил:
- Ей сега мина оттук един мъжки заек.
- Е как пък разбра че е мъжки?
- Ами понеже разправяше „Ще ме хванат за оная работа!“
Да поръчаш три килограма боровинки, защото сладкото от боровинки много се харчи, да ти потвърдят пратката, ти да отидеш до Еконт, да няма пратка за теб и да останеш парализиран от ужас пред гишето, защото ще трябва много убедително да обясниш на жена си как така се връщаш без боровинки, горките нещастни берачи на боровинки да ти се оплачат, че колата им ужасно се счупила и не могат да ти изпълнят поръчката, е кофти отвсякъде, отнесено към вложените очаквания. Обаче същевременно благовер.... ъъъ... законната да благоволи да разкрие, че знае едно тайно място, където продават малини по 8 лв/кг и да вземете кило и половина, не само защото се е настроила, че ще се прави сладко точно в този ден, ами защото сладкото от малини върви даже повече от боровинковото, е неописана форма на върховен дзен. Дзенът е напът да прелее в неподправена нирвана, когато тя уточни, че на следващия ден сутринта ще докарат и боровинки на същото място и направи поръчка за две кила боровинки и още едно кило малини за всеки случай, понеже нали много върви. И точно когато на следващия ден ти се обади с изпълнен с ентусиазъм, леко, но ясно доловимо превъзходство и категорично задоволство от изпълнената мисия глас, за да ти каже, че всичко е купено, посипано със захар и готово да бъде превърнато в неописуемо вкусно сладко, да получиш не по-малко ентусиазирано съобщение, придружено от поне седемнадесет вдигнати палци, в което онези нещастни хора ти обясняват как щастливо са поправили колата си и към теб пътуват три килограма току що набрани боровинки от високите върхове на Стара планина, осъзнаваш две неща.
Първо, да се скъсаш, няма как да изядеш толкова сладко и второ, нямаш толкова малки бурканчета.
Но пък си благосклонно озарен от тая кучка, съдбата.
А благовер... ъъъ... законната продължава да те гледа втренчено. Много втренчено.
Вероятно, защото помни как преди няколко години същото нещо се случи с едни десетина кила паламуд. Три пъти.
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и... му паднал з*дникът.
Събудих се сутринта и си помислих:
- Ще стана, планини ще поместя...
После се обърнах на другата страна и си викам:
- Бе к'во ше ѝ се меся на природата, нека си стоят...
В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас:
- Помниш ли оная червенокосата?
- Коя бе?
- Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
- Ааа, тази ли? И к'во за нея ми звъниш през нощта?
- Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
- Ти пък отде разбра това?
- Получих писмо от адвоката и.
- Сериозно ли?
- Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
- Да бе, братче, извинявай.
- Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш... ако можеш?
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
Вече втори месец се опитвам да направя тяло за плаж, ама най-вероятно и тази година ще ходя на планина.
Тази сутрин, събуждайки се, помислих:
- "Сега, като скокна, като рипна, планини ще поместя!
Пообърнах се на другата страна и си рекох:
- "А бе, какво ще се бъркам аз на природата, нека си стоят там планините"...
Бай Ганьо, американец и китаец отишли на екскурзия в планината. Качили се на един връх. Бай Ганьо извикал:
– Обичам те!
Ехото отговорило:
– Обичам те, обичам те, обичам те…
Американецът извикал:
– I love you!
Ехото отговорило:
– I love you, I love you, I love you…
Китаецът извикал:
– Шъ зин ху хуа!
Ехото отговорило:
– К’вооо?
Село в планината. Звъни телефона на кмета:
- Ало, при вас днес ще дойде депутат да пререже лентата на новия паметник.
Кметът вика разсилния:
- Тичай бързо на площада и гръмни с пушката да уведомиш населението!
Тича разсилният, вдига пушка: Тряс! Показва се една баба:
- Какво, бре? Хляба ли дойде?
- Не, бабо, ще идва депутат да открива паметник!
Бабата се фръцва и влиза в къщата. Стои сам разсилният, почесва се. Вдига пак пушката и "Тряяяс!" Показва се същата баба:
- Какво, бре? Да не е дошъл хлябът?
- Не, бабо, ще идва депутат!
- Амчи не можа ли да го уцелиш от първия път?!
- Тате, гаджето ми иска да я водя на планина...
- Остави я тая сине, после ще поиска и на море, а на село кой ще копа?
- Накъде сте се запътили принце?
- На върха на планината.
- Баща ми - царят, повели от там да пусна стрела. В чийто дом падне, там ще се женя.
- А защо на стрелата има завързана граната?
- Никак не ми се жени...