Вицове за подаръци
В тази категория има 1316 вица, разпределени в 88 под-страници.
Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм... Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята: - Защо взе в тоалетната моя телефон?
Последният работен ден на Петьо пощальона след 35 години вярна служба на Българските пощи. Отишъл Петьо до централата взел си раницата с писмата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които си обикалял още от първата година в пощите. Като стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен.
Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо през годините му подарил кутия кубински пури – да си ги пуши с пенсията.
Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата се отворила, а на прага една ослепителна блондинка облечена провокативно. Без много приказки мацката го грабнала за ръката завела го на горния етаж в спалнята, където няколко часа двамата правили див с*кс.
След като се облекли горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж направила му закуска – яйца, бекон и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева:
- А бе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева?
Мацката отговорила с усмивка:
- Ами тая сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и нали, че трябва да направим нещо специално за теб и той ми каза “Е*и го тоя – дай му пет лева!” А закуската беше моя идея.
Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е "Какво най-много искат жените?"
Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор.
Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не, по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине.
Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур.
А девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
- Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива. В душата си тя винаги е вещица!!!
Преди е било лесно - харесаш си жена, убиеш мъжа и на дуел и тя е твоя. А сега - па лайкове, па подаръци, то разходки, то "здр ко пр?"
Един ден Господ отишъл при Адам и му казал:
- Имам една добра и една лоша новина.
- Ами, първо ми кажи хубавата.
- Имам за теб два нови органа. Единият се нарича мозък. С него ще станеш много интелигентен, ще създаваш нови неща и ще водиш прекрасни разговори с Ева. Вторият орган се нарича п*нис. Той ще ти позволи да възпроизвеждаш новата интелигентна форма на живот и да населиш тази планета.
Много развълнуван, Адам възкликнал:
- Какви чудесни подаръци си ми приготвил! Каква би могла да бъде лошата новина след такива хубави вести?
- Лошата е, че, когато те създадох, не ти дадох достатъчно кръв и сега двата органа не могат да действат едновременно.
Да знаете... Ако, тъщата поеме всички разходи по сватбата, то значи, че щерката... не е подарък.
Един приятел има рожден ден. Той не употребява алкохол. Без много размишления реших да го поздравя със стандартния за такива случаи, мъжки подарък, а именно „Ето ти шоколадови бонбони, за да съблазняваш момичетата и презервативи, за да избягваш последствията“.
На касата в магазина поставям кутия “Ферреро Роше“ и кутия Durex.
Касиерът ми намигна:
- Може би ще вземете и шампанско?
Аз:
- Той не пие...
Тя има четири деца, три нейни и едно което е подарък от свекърва ѝ!
Купих си прах за пране, защото на кутията пиши "100 гр. подарък" отварям и вътре само прах за пране...
Искам мъж, който да ми подари криле, че от тази метла вече ми се протри з*дника!
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
Влязох в магазина за колбаси и виждам обява:
- За литър водка, подарък 0,5 литър доматен сок.
И като ми се допи доматен сок...
- Може ли първоаприлска шега да се превърне в новогодишен подарък?
- Да. От първи април до 31 декември са точно девет месеца.
Отворих един Зрънчо и имаше подарък;
- "Апартамент от Артекс, за 630 €/м2..."
Брокер: Ц. Ц.
Стилно облечена жена се обръща с молба към отец, седящ до нея в самолета.
– Отче, искам да ви помоля нещо… купих подарък за майка ми, електрически сешоар, но ме е страх, че е над лимита и на летището ще ми го конфискуват. Можете ли да го скриете под расото?… Те вас едва ли ще ви проверяват.
– Добре, но да знаете, че ако ме питат… аз няма да лъжа. По-късно на летището митничарите спират отчето:
– Отче, имате ли нещо да декларирате?
– От главата до кръста… абсолютно нищо. Митничарите се споглеждат особено.
– А от кръста надолу?
– Само един до болка познат уред, предназначен за жени… все още неизползван…
– Следващият!