Вицове за подаръци
В тази категория има 1316 вица, разпределени в 88 под-страници.
Той беше толкова грозен, че когато влезе в аптеката и си поиска една кутия презервативи, му ги опаковаха, като за подарък.
- "Твойта майка!"
- Какво каза скъпи?
- Казах само, че новите ти обувки, които ти така небрежно хвърли по средата на хола, в които се спънах, след което паднах, избих си зъб, счупих шкафа и си разбих часовника... ами, тези обувки много вървят на шапката ти, която ти подари ТВОЯТА МАЙКА!
- Дайте ми ето тези шоколадови бонбони!
- Знаете ли, на ръба на годността са, да дам други?
- А бе, няма значение... За подарък на лекар са...
- Миличка, да не кажеш пак, че съм забравил датата на нашата годишнина, ето, купил съм ти подарък.
- Какъв?
- Звезда... Ето и сертификат, че звездата е твоя... Дори име съм и дал...
- И какво е името?
- Душевадка!.
- Е, браво...
Жените помнят всичко... което не си им казал, не си им подарил и не си направил.
Когато работех в с*кс магазин, започнах да вярвам в истинското приятелство. Често идваха мъже и питаха дали имаме нещо за уголемяване на пениса и укрепване на ерекцията - за един приятел, който имал проблеми. А жените купуваха подарък вибр*тор за една приятелка.
Млад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелка, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен подарък. Заедно с по-малката сестра на любимата си той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на любимата си заедно със следната бележка:
- Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай – продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици – бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как и стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко овлажнели от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!!
С много любов!!!
P.S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати – така, че част от вълната да се вижда.
Бисери на първолаци.
Учителка на първокласници решава да ги изпита, като на всяко казва първата част на известна поговорка, а то трябва да я довърши.
1. Не сменяй конете... докато не спрат да бягат.
2. Удряй докато... буболечката е близо.
3. Винаги е по-тъмно преди... Лятното часово време.
4. Никога не подценявай силата на... термитите.
5. Може да заведеш коня до водата, но... как?
6. Не хапи ръката която... изглежда мръсна.
7. Липсата на новини е... невъзможна.
8. Не можеш да научиш старо куче на нова... математика.
9. Ако спиш с кучетата... ще миришеш на сутринта.
10. Обичай всички, вярвай... ми.
11. Химикала е по-силен от... прасетата.
12. Здрав дух... най-добрата почивка.
13. Където има дим има и... замърсяване.
14. Щастлива булка е тази, която... вземе всички подаръци.
15. Спестена паричка... не е много.
16. Двама са малко, трима са... мускетарите.
17. Когато слепец води слепеца... бягай от пътя им.
18. Ако се смееш целият свят ще се смее с теб, ако плачеш... трябва да си издухаш носа.
19. Няма нищо по-сляпо от... Стиви Уондър.
20. Децата трябва да се гледат, а не... шамарят и наказват.
21. Ако не успееш от първия път... вземи си нови батерии.
22. Получаваш само това, което... виждаш на картинката на кутията.
- Какъв е този вълшебен аромат, който се носи от теб, скъпа?
- Това е парфюмът, който ми подари вчера.
- Парфюм ли? Не съм ти подарявал!
- Подари ми, подари. Погледни си в портфейла!
Двама разговарят:
- А за рождения ден на жена ми, не ми стана и се наложи да и купувам подарък.
- Аз пък успях да спестя едни пари...
Жената, кликайки на линк в онлайн магазин:
- Искаш ли да ти покажа, какво палто искам за подарък?
Мъжа, кликайки на линк в п*рно сайт:
- Искаш ли да ти покажа, какво трябва да правиш редовно, за да получаваш такива подаръци?
– Принцесо моя, искам да ти подаря белият си кон!
– И за какво ми е този кон, принце мой? По-добре ми подари BMW-то...
Мечката имала рожден ден и организирала купон по случая.
- Всички сте добре дошли, носете каквито искате подаръци, НО НЕ ИСКАМ ЦВЕТЯ! Който донесе цвете, ще му го завра отзад!
Заека, обаче, не чул заканата и пристигнал на партито с една роза. Хванала го мечката и му я "посадила в задния двор".
Поревал заека, па почнал да се смее.
- Ти откачи ли бе, що се смееш, като ревеше преди малко?
- Ревах, щото ме заболя, ама като се сетя, че вълка иде с кактус...
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
- Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
- Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.