Политически вицове
Осмиване и подигравки с родния и световен политически елит, както и с тяхното управление и отношение към народа, алчност и злоупотребата с властта.
В тази категория има 4834 вица, разпределени в 323 под-страници.
По време на соца, бащата на Иванчо станал член на БКП. Решил, че новата му длъжност предполага ходене по културни мероприятия. И завел семейството си на изложба. Там били изложени много пейзажи, натюрморти, портрети...
По някое време посетителите се спрели пред картина на красива гола жена с хармонично тяло. Иванчо се провикнал възхитено:
- Боже, Боже! Каква готина п*чка!
Тогава, майка му го плеснала зад врата и казала строго:
- Ей, калпазанин! Как не те е срам, бе! Баща ти - комунист! А ти:" Боже, Боже..."
Влак дерайлира поради незнаен инцидент в Сибир. Двама московчани се спасяват по чудо и шест дни треперят от студ. На седмият ден ги открива стар сибиряк с дълга брада и пушка:
- Откъде сте, момчета?
- Москва.
- И какво става с революцията?
- Коя революция?
- Тази, която започнахме през 1917-та година.
- A-a, тя отдавна победи! След това имаше социализъм, комунизъм, перестройка. Сега вече е капитализъм.
- Абе, хора, защо не ги съобщавате тези неща, бе?! Ние тука още влакове взривяваме!
Група канибали хванали един български кмет и решили да го изпекат. Напалили огън, набучили го на шиша и отдолу наслагали картофи и те да са опекат. Оставили един от тях да върти шиша, а другите отишли да съберат още дърва. Връщат се и гледат този върти шиша, та се пушилка вдига.
- Защо го въртиш толкова бързо?
- Е как няма да го въртя? Хем се пече, хем посяга да краде от картофите.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!...
- Абе, защо вие политиците считате обикновените хора за идиоти?
- Защото са гласували за нас!
Политиците отиват при народа само при голяма нужда!
Разговор между политици:
- Абе, не мога да разбера. Народа се оплаква, че е беден! Ако народа е беден, от кого тогава крадем ние?
Умрял Ленин. Дяволът и Бог обсъдили къде да го пратят - в рая или в ада и решили, че мястото му е в ада. След месец Дяволът спешно потърсил Бог и го помолил:
- Прибери Ленин при себе си. При мен дяволите въстанаха и искат да правят революция заради адския труд - искат райски условия на живот. При теб в рая всичко е добре и той няма подходящите социални условия, за да прокарва идеите си и да подстрекава към бунт.
Бог се съгласил. След месец Дяволът отново дошъл при Бог и го пита:
- Е, Боже, как живее Ленин при тебе?
А Бог му отговаря:
- Първо, не съм Бог, а другарю Бог. Второ, Бог не съществува. И трето, не ме задържай, че закъснявам за партийно събрание.
Минувач покрай гробищата изумен се заслушал - песни, играят се танци, свири акордеон.
- Какво става тук?
- Ами, погребват един катаджия. Изпращат го шофьорите от автобазата.
- Е, не е по християнски тази веселба!
- Трябваше да видите завчера, погребваха един депутат, седем пъти на "бис" го закопавахме!
Най-древната професия е прост*тутка. Втората - крадец, а третата е политик. Тя е симбиоза от първите две.
Писмено упражнение в института. Преподавателят дава темата:
- Господа бъдещи дипломати! Представете си, че вие представлявате интересите на нашата страна в далечна африканска държава. Обявили са ви за PERSONA NON GRATA и са ви казали да напуснете страната до 24 часа. Напишете протестна нота.
След пет минути най-добрият студент на групата предава работата си. Преподавателят чете, леко намръщен и казва:
- Добре, колега, написано е в стила на българската дипломация. Имам към вас само две забележки: "да ви го начукам" се пише отделно, а "черна маймуно" с главна буква. Президент е все пак.
Част от фразите, които един мъж е длъжен да каже през живота си:
1. На всички по питие, за моя сметка!
2. Свържете ме с президента!... Да, събудете го! Спешно е!
3. Кен ай си дъ бългериаън консул?
4. Ела навън да се разберем!
5. Скъпа, не е това, което си мислиш!
6. Пипни го, не бой се...
7. Мисля, че трябва дa поживеем отделно.
8. Докторе, трябва да ви предупредя, че упойката не ми де...
9. Обичам те, омъжи се за мен!
10. Надявам се, че вече си на 16?
11. А тази Нобелова награда ще даря във фонда за мир.
12. Това за час ли е или за нощ?
13. Ние с майка ти цял живот сме работили, за да може ти...
14. Извинявай, приятел, но не съм по тази част. Ако реша да си сменя ориентацията, ти ще разбереш първи.
15. Това ми го подхвърлиха!
16. Обзалагам се на цялата си пенсия!
17. Ти също много ми харесваш, но съм женен.
18. Бягайте, аз ще ги задържа.
19. Само изпълнявах своя дълг.
20. Докторе, имам чувство, че пикая бръснарски ножчета.
21. Но как, нали внимавахме...
22. Разбери ме правилно... А ти сигурна ли си, че бащата съм аз?
23. Нищо няма да кажа без адвоката си.
24. Мисля, че ще се справя, но ще ви струва скъпо.
25. Залагам всичко на нула!
26. Разбира се, че това съм го правил! Стотици пъти! Просто днес се превълнувах.
27. Ти мен уважаваш ли ме?
28. Има ли в този дом чисти чорапи?
29. Господин майор, вашето предложение е безнравствено, противоречи с моите морални принципи!
30. Откъде се появяват децата? Попитай майка си.
31. Не съм бил в отпуска три години.
32. Защото е мой приятел! И това не се обсъжда.
33. Вече е три часа? През деня или нощта?
34. Николко. Това не се продава.
35. И кога се връща мъжа ти от командировка?
36. Това е вкусно, докато е живо.
37. Бърза помощ? Изтичат ни водите!
38. Благодаря, ще взема парите.
39. Скъпа, струва ми се, че вече...
40. Във вената? Без мен!!!
41. Тази песен посвещавам на активистките от моя фен клуб!
42. КОЙ СЪМ АЗ ЛИ? Аз съм този, от който ще имаш проблеми!
43. Не, никак не си дебела!
Някакъв политик си имал една любима прости*утка. Редовно наемал само нея. Освен, че правели с*кс, клиентът водел компаньонката на театър, ресторант, шопинг и екскурзии. Веднъж политикът я завел на светски прием. Присъствали само ВИП - гости - бизнесмени, хора на изкуството, висши държавни служители...
Всички мъже се държали почтително с дамата. Целували и ръка, правели и комплименти...
Въобще, държали се като истински кавалери и джентълмени. Но ето, че внезапно зад гърба на нашата героиня се чул шепот:
- А, ето я тая долнопробна политическа прости*утка!
Мацката пламнала от негодувание:
- Как смеете! Дори да знаете какво работя, нямате право да ме злепоставяте пред всички! Нито пък - да използвате такива обидни квалификации по мой адрес!
Човекът, който направил въпросния коментар се изчервил до ушите:
- Госпожице, покорно моля за извинение! Нямах никаква представа какво работите! Аз имах предвид - Вашия кавалер!
Какво е комунист?
- Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
- А какво е антикомунист?
- Някой, който ги е разбрал...
Овчар попитал един политик:
- Кажете ми, какво е това да си политик?
- Същото, като тебе... водиш стадото.
- Не е същото. Аз преди да издоя стадото го храня!!!