Политически вицове
Осмиване и подигравки с родния и световен политически елит, както и с тяхното управление и отношение към народа, алчност и злоупотребата с властта.
В тази категория има 4853 вица, разпределени в 324 под-страници.
- Хората вече живеят по-дълго! - съобщи радостно здравният министър.
- Твърде дълго! - тъжно потвърди социалният министър.
- Безобразно дълго! - помисли си ядосано министърът на Финансите.
- Недопустимо дълго! - потропна нервно с крак шефът на Пенсионния фонд.
Говорят двама депутати.
- Излизам от листата за следващите избори. Приключвам с политиката.
- Ти луд ли си бе, колега? Какво ти стана?
- Страх ме е, изглежда има Господ и ми дава знамения, че е време да си платя за гяволъка.
- В смисъл?
- Миналата месец катастрофирах с мерцедеса на същия път, дето от 5 години обещавам да го асфалтирам и попаднах в реанимацията на същата болница за която от 10 години обещавам основен ремонт.
- Спокойно колега, съвпадения.
- Съвпадения, съвпадения, ама от 15 години съм обещал нова морга и крематориум.
Две бабки нищят клюките пред входа.
- Вчера на главната паднал някакъв балкон и пребил един човек.
- Ей, изпонастроиха всичко тези богаташи, човек няма откъде да мине спокойно! И кого пребил?
- Някакъв политик.
- Ейй, покрай тези избори навсякъде плъзнаха политици, един балкон няма къде да падне.
Най-хубаво беше при Тодор Живков... нямаше никакви наркотици, престъпност, лошо време... и извънземни! Партията спираше всички лоши влияния...
- Каква е разликата между бедата и катастрофата?
- Да допуснем, че човек върви по мост. Мостът се разрушава и човекът пада в реката. Това е беда, но не е катастрофа... А сега да допуснем, че пада самолет, а на борда му се возят български депутати. Това е катастрофа, но в никакъв случай не е беда!
Добре, че депутатите не се возят в метрото. Представяте ли си - кортежи, сирени, всеки със собствен влак?
Изповед на един депутат:
- Всичко, което имам, съм откраднал. Купих си само дипломата и шофьорската книжка.
Арестувана е баба, чута да кълне петела си Бойко Борисов и да му се заканва, че ще му тегли ножа!
Може ли и в Народното събрание да турим такса "празен стол!?"
Хванал Путин щуката и си пожелал да няма корупция и кражби, а икономиката на Русия да се юрне нагоре. Рибата го погледнала и проговорила с човешки глас:
- Стреляй, гад!
Защо повишават пенсионната възраст, ако и без това няма къде да работиш?
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
Преди да изберете посоката в живота си, опознайте детайлно себе си. Ако качествата ви са отчайващи, станете политик. И ще сте много по-добре, от какъвто и талант да притежавате...
Ако нарушавате правилата ви налагат глоба. Ако ги спазвате, ви облагат с данъци...
Новия лаф в ГЕРБ бил:
- Ни суджук ял,ни суджук мирисал!