Вицове за прасета
В тази категория има 985 вица, разпределени в 66 под-страници.
Един мъж под чехъл казал с меден глас на жена си:
- Мила, може ли довечера малко да закъснея? Един колега си е купил нова кола и иска да почерпи.
Жената моментално се намусила:
- Ама да не ми се върнеш пиян? Ще има скандал, да знаеш!
Мъжът започнал да се мазни:
- Няма такива работи! Аз на пиенето си имам граница.
Същата вечер нашият се забавил доста. Най-сетне се появил на четири крака и смърдял на алкохол от десет метра. Жената направо побесняла:
- Ей, нeпрокопсаник! Що си се напил като прасе, а?! Нали ужким си имаше граница?
Мъжът замънкал:
- Не съм те лъгал бе, мила! Имам си граница. Ама като видях уиски на аванта, пуснах граничарите в отпуска.
Двама студенти си говорят:
- Да си вземем прасе?
- Ами... много е мръсно.
- Карай бе, то прасето ще свикне!
Отива Вуте на селскостопанско изложение в Китай. Представя се със заешки пастет. Един местен бизнесмен, който притежава верига от няколкостотин заведения за бързо хранене, го опитва и му харесва.
- Може ли да ми доставяте 1000 тона пастет на месец?
- Няма проблем, мога.
- Но откъде ще вземате толкова зайци?
- Ами пастета не е само заешко, половината е свинско.
- 50/50%?
- Не, 1 към 1. На една свиня - един заек.
- Е, че той така няма изобщо да се усети.
- Ами да, прав сте, затова и изобщо не го слагаме.
Зима. Студ. Сняг. Късно вечерта мъж и жена вървят по улицата, мъжът е пиян, жената го придържа докато залита, мъжа едва говори:
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безпардонната свиня, за която се омъжих!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безметежната гад, която ме трови!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безумец, който ми изпива мозъка!
- Аз съм БЕЗ ОБУВКИ, МА!
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
В една ферма, прасето казало на бика:
- Утре, господарят ще доведе нов бик! Много по-млад и силен от тебе!
Онзи отговорил самодоволно:
- Ами, да заповяда! Но ще ти кажа само едно. Аз имам петдесет крави за съпруги. И няма да му отстъпя нито една от тях!
И така, на другия ден, новият самец пристигнал във фермата. Той бил огромен екземпляр, пращял от мускули, имал грамадни зловещи рога и огнен поглед!
Когато го видял, старият бик - демонстративно разтърсил рога, започнал да пръхти шумно с ноздри и да рие земята с копита. Прасето извикало уплашено:
- Откажи се, брат! Нямаш никакви шансове срещу него! Тоя - направо ще те смели на кайма! Просто му отстъпи всичките си крави мирно и тихо. И се примири с мисълта, че животът е несправедлив!
Старият бик отговорил:
- Споко, бе, Прасчо! Нямам никакво намерение да се бия с него! Просто, искам да му покажа ясно, че аз - НЕ съм крава!
- А сега за какво ще пием, за здравето или за късмета?
- Нека да пием за късмета щото ей го на - прасето си беше здравичко, но нямаше късмет горкичкото!
- Докторе, работя като вол, ям като свиня и се уморявам като куче. Какво да направя?
- Ами, отидете на ветеринар!
- Ех, Скъпи... Пак се прибираш пиян като свиня! Защо така, бе, човек?
- Съжалявам, скъпа! Сдружих се с една компания пияници. И нали знаеш: с какъвто се събереш такъв ставаш!
- Така ли... ами, що тогава не се сдружиш с някоя компания еб*чи, бе?
Съпругата:
- Утре е 30 годишнината от сватбата ни, искаш ли заколим прасето?
- Защо, то какво е виновно?!
Докато не ми сервират лъв на скара, за мен цар на животните си остава прасето.
- Ходих до болницата, откриха ми свински грип!
- Така е, като се напиваш като ПРАСЕ!...
Дебел мъж без пари - Прасе!
Дебел мъж с пари - Мечо!
- Еегаси и гората?!? Няма да се учудя, ако излезе и някое диво прасе отнякъде!?!?
- А вие знаете ли какво??? Повече няма да се записвам при вас на ЕПИЛАЦИЯ...!
- Кога ще се прибереш днес Слънчо?
- Днес Слънчо няма да се прибира! След работа ще оди на кръчма и ще се прибере пияната свиня!