Приказни вицове
В тази категория има 932 вица, разпределени в 63 под-страници.
Язди си Крали Марко коня хвърковати. Край кръстопътя гледа - надгробен камък стои. Слиза от коня, чете надписа и рухва съкрушен, облян в сълзи.
А на камъка пише:
- R I P Ламята Спаска...
- Ти беше родена да летиш, имаше огнено сърце и дух (че и дъх). И даже владееше три езика.
- Бррр... Септември дойде и захладня! - каза сивият вълк и надяна Червената Шапчица чак до ушите...
- Кофти идея беше! Змеят рожденик да духне свещичките на тортата! - мислеха си приказните герои с известно закъснение.
Приказка със щастлив край:
- Едно момиче се събудило в една септемврийска сутрин, не искало да ходи на работа и не отишло!
Имало едно време едно сиво джудже. То живеело в сива страна, където всичко било от сиво по сиво. Една сутрин джуджето се събудило, отворило прозореца и какво да види – тревата зелена, небето синьо, облаците бели и пухкави.
Погледало, погледало пък рекло:
– Тяхната мамица, сменили са ми приказката...
- Дядо, защо баба Яга няма деца?
- Защото не лети на правилната пръчка...
В тайландската версия, в полунощ Пепеляшка се превръща в мъж.
Татко Карло на смъртен одър. До него Карабас-Барабас.
- Кажи ми, старче... как успяваше да управляваш дървена кукла и то без никакви връзки и шнурчета? Кажи ми тайната си, преди да си пукнал!
Татко Карло, издъхвайки прошепва:
- Уай - Фай!
В една истинска принцеса се слагат месо и яйца...
- Как говориш, след като нямаш мозък? - попита Дороти.
- Не знам, но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят... - каза Плашилото.
- А ти знаеш ли, как обикновено свършват приказките?
- Разбира се. Всички принцеси остават с драконите. Живеят дълго и щастливо. Много дълго време, разбира се. Знаеш ли, колко може да живее нормален, здрав, щастлив дракон?
- Хмм, защо е с драконите? Какво ще кажеш за достойните принцове?
- Принцове? Принцовете имат ужасното свойство да закъсняват. Виждаш ли, докато принцесата чака принца, цялото си свободното време тя прекарва с дракона. Е, и се влюбва - бавно и тихичко. В началото само говори, от скука. С кого друг в пещерата и в плен ще поговориш. А след това се увличаш - драконите са наистина страхотни събеседници. Ставате приятели. Приятели, приятели, приятели - и изведнъж не можеш да живееш без своя дракон. И това е всичко.
- И в този момент, както аз разбирам, идва Принца.
- Да, но както знаеш, вече е твърде късно.
- А ти? Как е твоят принц?
- Аз какво съм? Аз вече съм влюбена в моят дракон.
- О, а на принца - какво ще кажеш?
- Не знам. Да кажем, че няма никой вкъщи...
- Казвали ли са ви, че приличате на една френска актриса?
- Много мило! На коя?
- Кобилата на Д'Артанян.
Пепеляшка се кара на добрата фея след бала:
- Добре! Това, че каляската ми се превърна в тиква, някак си го преживях. Това, че кочияшите ми станаха на плъхове, не ми направи чак толкова голямо впечатление. Обаче, когато айфонът ми стана на Хуавей, тогава побеснях!!!
Червената Шапчица стои до кръста в реката. Минал Вълкът и я попитал:
- Червена Шапчице, какво правиш?
- Мия си... зарзалата!
- Ей вие на тая приказка, майката и еб*хте!
Пепеляшка се оплаква на феята:
- Това, че в 12:00 каляската ми се превърна в тиква - преглътнах, че конете се превърнаха в плъхове - преглътнах, че кочияшите се превърнаха в гущери - преглътнах, но това, че Айфонът ми се превърна в Самсунг ми е*а майката!