Приказни вицове
В тази категория има 932 вица, разпределени в 63 под-страници.
Пепеляшка, след като зася и последната тиква, се облегна на мотиката, въздъхна със задоволство, гледайки целия посят бостан и си каза:
- Хайде... някой и друг месец и отварям автокъща.
Храбрият юнак решил да се бие с лошата ламя.
Преминал девет земи, изкачил девет планини и навлязъл вдън гори тилилейски. Не след дълго стигнал до входа на някаква бърлога. Отвътре се носела невъобразима смрад! Явно, тук било леговището на страшното чудовище! Нашият герой влязъл вътре и се провикнал:
- Ей, ламьо! Ела да се бием!
Не последвал отговор. Но отнякъде долитали звуците на нещо живо и огромно. Левентът отново призовал:
- Ей, ламьо! Ела да се бием!
И пак никой не му отговорил! Ала, странните звуци продължавали. Нашият човек се пробвал за трети път:
- Ей, ламьо! Не се крий, а излез да се бием!
Най-накрая, отнякъде се дочул приглушен глас:
- Оффф... добре, бе! Щом толкова настояваш - ще се бием! Само - най-после ми излез от г*за!
Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, но в първата брачна нощ станало ясно, че е неспособен като мъж.
Тича той сутринта при Баба Яга:
- Бабке, дай да оставим всичките си дрязги настрана, да забравим старите обиди! Работата е там, че имам нужда от твоята помощ. Виж какво ще кажат магьосническите книги и народната медицина.
Баба Яга замислено казала:
- Има едно средство, но е много трудно...
- Няма значение, струва си! Разбираш ли, обществото ни е застрашено!?
- Е, тогава слушай: през десет царства в десето, във владенията на Кашчей Безсмъртни расте на една поляна трева-поебница. Ето ти вълшебно кълбо да ти показва пътя. Донеси ми откъсната по пълнолуние стиска от тази трева и ще ти кажа какво да правиш нататък.
Бързо приказката се разказва, но бързо работите не стават. Преплувал Иван седем морета, преминал през седем кралства, износил седем чифта ботуши, победил Кашчей, откъснал по пълнолуние тревата-поебница и я занесъл на Баба Яга. Тя му казала:
- Ето ти мехур с жива вода, свари тревата в нея, да кипне докато не получиш една чаша отвара. Прецеди я и я постави до възглавницата на Василиса. Вечерта я нахрани със сельодка.
Тя ще се събуди през нощта и ще каже: "Пие ми се вода". А ти ще и отговориш: "Ето ти да си пийнеш". (все по-разпалено) Тя ще се пресегне за чашата, а ти ще я набараш отзад... Аааа, ти пък не можеш! Съвсем забравих...
Влюбил се Иванушка глупакът във Василиса прекрасна и много искал да са заедно. Тя обаче, нали е принцеса и не може да се даде на най-обикновен човек. Пробвал всичко човека - цветя, бонбони, убийства на дракони ама... нищо. Тръгнал вече да се самоубива. Среща го Баба Яга:
- Какво правиш бе, младеж?
- Ами... така и така...
- А, ами то много просто се решава всичко бе - взимаш една тухла четворка, бой у главата и докато е топла... нали?
- Ама, бабо, аз по любов искам...
- А!... Е тогава не мога да помогна, питай змея.
Отишъл Иванушка при змея:
- Змею, помагай!
А той:
- Ами хващаш 1 тухла, бой, и докато е топла...
- А с любов?
- Това не знам, ама питай самодивата.
И така се бродил Иванушка навред, всички му давали един и същи съвет, а той питал за любов. Стигнал най - накрая до последната си надежда - Кашчей Безсмъртни:
- Ако не ми кажеш как по любов да бъда с Василиса, се хвърлям и умирам тук и сега. Кашчей спокойно обяснил:
- Е... де... Ако ме слушаш, дълго ще живееш. Сега отиваш на Хималаите, на Еверест. Там има едно цвете. На 500 години покълва, на 1000 цъфти на 10000 семена дава. Сега таман му е времето за семена. Отиваш там и ми ги донасяш. 10 години тренирал, катерил и падал Иванушка и най - накрая носи семената на Кашчей.
А той:
- А сега върви в Сахара и ги зарови. 20 години ги поливай всеки ден с пот и сълзи... Ходил Иванушка, потил се, плакал, и пак, и пак... Поникнало стебло, откъснал го и го носи на Кашчей.
Кашчей продължил:
- А сега през 9 планини в 10, през 9 реки в 10 и т. н. има един билкар. Той ще ти приготви хапчето.
Отишъл Иванушка, онзи две години обгарял стъблото, млял, въртял, сукал и т. н. Станало накрая идеално гладко топче.
Върнал се Иван при Кашчей:
- Сега, Иванушка, отиваш при принцесата. Скриваш топчето под златните дюшеци и се скриваш зад златната завеса. Когато влезе Василиса Прекрасна, среши си златните коси и си легне в златния креват, веднага ще започне да и убива. Тя ще стане, ще си каже:
- Бах... мааа... му... туй убива...
И в тоя момент ти изскачаш иззад завесата с тухла четворка в ръка, удряш я по главата и докато е топла...
Баба Яга сварила ракията и се чуди, с кой да я изпорка. Обадила се на Змея.
- Аре бе, копеле! Само ти не си умрел, ела да къркаме!
- Ида, ида...
Баба Яга си сипала едно и седнала на прозореца да го чака. Гледа търчи тоя, па падне. Стане и пак търчи. Падне, стане и пак. Стигнал накрая. Баба Яга сипала еликсир, пили по едно, две и го питала:
- Що така тичаше, падаше, тичаше?
- Ми щот, кат си помислим за ракията - бързам! Ма кат се сетя, че после ще требе да те е*а, припадам...
- Огледалце на стената, кажи на кой му най-миришат краката?
- Ти кралице си неповторима, с един чорап убиваш трима...
Един цар си имал царство. Разделил го - половината за него, другата дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
- Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история: което не става наведнъж, може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Нищо не сте разбрали. Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя.
- Пух?
- Кажи, Прасчо?
- Докато те нямаше - мина един куриер. И донесе пратка с храна от леля ти!
- Ооо, леля се е сетила за мен! Колко мило!
- Такааа... Вътре имаше осем шоколада. Дано не се сърдиш, но ние се заклехме да делим всичко по равно, нали така? Затова отделих седем за мен. А другите - седем за теб.
Всичко е точно, нали?
- Ама... чакай малко, бе, Прасчо! Нещо бъркаш! Ако си отделил за себе си седем шоколада - за мен остава само един!
- Ааа, не знам, брат! Аз, моите седем - вече си ги изядох!
Село. Ламя. Вода. Девици. Юнак. Отива юнака, да убива ламята. Застанал пред една дупка и започнал да крещи със всичка сила:
- Излез гадно и тъпо чудовище да се бием...
- Добре де, 'ша се бием! Ама защо ми крещиш в гъ*а?
И запомни, Пепеляшке: точно в седем сутринта този чудесен айфон ще се превърне в будилник.
Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, но в първата брачна нощ станало ясно, че е неспособен като мъж.
Тича той сутринта при Баба Яга:
- Бабке, дай да оставим всичките си дрязги настрана, да забравим старите обиди! Работата е там, че имам нужда от твоята помощ. Виж какво ще кажат магьосническите книги и народната медицина.
Баба Яга замислено казала:
- Има едно средство, но е много трудно...
- Няма значение, струва си! Разбираш ли, обществото ни е застрашено!?
- Е, тогава слушай: през десет царства в десето, във владенията на Кашчей Безсмъртни расте на една поляна трева-поебница. Ето ти вълшебно кълбо да ти показва пътя. Донеси ми откъсната по пълнолуние стиска от тази трева и ще ти кажа какво да правиш нататък.
Бързо приказката се разказва, но бързо работите не стават. Преплувал Иван седем морета, преминал през седем кралства, износил седем чифта ботуши, победил Кашчей, откъснал по пълнолуние тревата-поебница и я занесъл на Баба Яга. Тя му казала:
- Ето ти мехур с жива вода, свари тревата в нея, да кипне докато не получиш една чаша отвара. Прецеди я и я постави до възглавницата на Василиса. Вечерта я нахрани със сельодка.
Тя ще се събуди през нощта и ще каже: "Пие ми се вода". А ти ще и отговориш: "Ето ти да си пийнеш". (все по-разпалено) Тя ще се пресегне за чашата, а ти ще я набараш отзад... Аааа, ти пък не можеш! Съвсем забравих!
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Село. Ламя. Вода. Девици. Юнак. Отива юнака, да убива ламята. Застанал пред една дупка и започнал да крещи със всичка сила:
- Излез гадно, и тъпо чудовище да се бием...
- Добре де, 'ша се бием! Ама защо ми крещиш в гъ*а?
Първа битка на юнака с три-главата ламя. Влиза юнака, излиза от пещерата, хвърля главата на ламята и обявява:
- 1/0 за юнака. Втора битка, влиза той, излиза и обявява:
- 2/0 за юнака.
Трета битка, влиза юнака, излиза ламята хвърля главата на юнака и обявява:
- 2/1 за юнака.
- Накъде сте се запътили, принце?
- На върха на планината. Баща ми - царят, повели оттам да пусна стрела. В чийто дом падне, там ще се женя.
- А защо на стрелата има завързана граната?
- Никак не ми се жени...