Вицове за принцове и принцеси
В тази категория има 702 вица, разпределени в 47 под-страници.
Принцът:
- Ето, както Ви обещах - главата на дракона!
Кралят:
- Ето, както аз обещах - ръката на принцесата!
Какво се случи след приказния край:
Мики Маус порасна и стана голям плъх.
Снежанка се запиля някъде с принца и остави джуджетата да чукат камъните, докато могат.
Пипи Дългото Чорапче стана щангистка и печели медали за някаква африканска държава.
Малката кибритопродавачка подлудя и се самозапали.
Малката Ида отвори цветарски магазин, фалира и замина нанякъде.
Котаракът в чизми тайнствено изчезна покрай един колбасарски цех.
Лукчо го нарязаха на някакъв празник. Трите прасенца също били там.
Червената шапчица има фирма за разнос по домовете, вълкът мухлясва в зоологическата градина, бабата почина, а на ловеца му взеха билета.
Хензел и Гретел са диабетици и едва намират пари за лекарства.
Спящата красавица умря в съня си.
Храбрият шивач го издирват от Интерпол заради седем убийства.
Барон Мюнхаузен стана издател на жълти вестници.
Пораснахме... Само Малкият Принц се прибра с овцата си при своята роза на своята си планета. И май е щастлив.
Живял някога един принц. Веднъж той попитал прекрасната принцеса от съседното кралство:
- Ще се омъжиш ли за мен?
Тя отговорила:
- Не, за нищо на света!
И принцът живял дълго и щастливо...
Пепеляшка към принца:
- Обувката ми стана! Кога е сватбата?
- Това беше полуфиналът. Сега ще мерим сутиен.
Средновековен спам през 15-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото. А там: "Точа мечове. Изгодно.".
Отишъл принцът при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали?...
Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините...
Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал:
- Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш!
Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста.
"Е! -казала си най-малката дъщеря - Такъв ми бил късмета!"
Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока... но нищо! Целунала го втори път... но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас:
- Много съм омагьосан, май ще трябва и да духаш!
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Една приказка по цигански:
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така..."
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и... му паднал задникът.
- А с целувките няма да избързваме... - каза принцът, слизайки от Спящата красавица.
Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
-Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.
- Какво казал принцът на Спящата Красавица?
- "Стани ма, пу*ко заспала!"
Принцът целунал жабата и тя се превърнала в красавица. Пак я целунал и тя пак станала жаба. Пак целувка - красавица. Целувка - жаба. Целувка - красавица...
А гадовете гости все викат: "Гор-чи-во! Гор-чи-во!"