Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7569 вица, разпределени в 505 под-страници.
- Тате, директорът те вика да отидеш.
- Защо? Бил си се с някой, счупи ли нещо, имаш двойки, отсъствия?
- Не знам, твоят директор звъня!
10
Звъня тия дни на един приятел от Ония Служби и той ми вика:
- Не мога да говоря сега, слушам...
3
- Юри, какво работи баща ти?
- Произвежда огледала.
- А майка ти?
- Оглежда се в тях!
1
Мятам се аз на тролея, поглеждам хората вътре и вадя билетче. Дупча и гледам как кондукторът отива до един пътник.
- Ама вие нямате билет? – каза доволен проверяващия.
– Глоба! Или ще извикам полицията!
Нещастникът го погледна странно доволно и промълви:
- Но…
Недочакал оправданията му, проверяващият изрева:
- Глоба, казах! Ало, къде е полицията? Тук един няма билет!
Пред него веднага застана як мъжага:
- Какво има? Аз съм от тридесет и трето районно…
До якият застана здрав младеж:
- Аз съм от общинската полиция…
Избута го солиден гражданин:
- Кой вика? Аз служа в граничната полиция…
Дотича някакъв дългокос:
- Екополиция, моля!
Откъм седалките се обади глас:
- Аз съм от финансовата полиция…
А съседът му добави:
- Аз пък от данъчната…
Някакъв униформен викна:
- Военна полиция, направете място…
Очилат мъж учтиво рече:
- Педагогическа полиция. Какво става?
Вървящият след него се намеси без учтивости:
- КАТ! За колко е нарушението?
Проверяващият бавно въртеше очи, шашардисан от многото власт в тролея и държавата. Довършиха го последните дошли – от акцизната, моралната, туристическата и морската полиция. А съвсем го доубиха думите на безбилетника:
- Добре си гледаш работата! Ще го впиша в протокола. Аз съм от транспортната полиция.
10
- Какъв сте по професия?
- Аз съм професионален слуга на народа.
- Сигурно е ужасно да си слуга?
- Признавам, това е тежко, кошмарно, ужасно... изгодно.
5
В едно село в Родопите построили нова джамия. Данъчните от София решили да направят проверка и изпратили проверяващ.
- Вие тук раздавате хляб на бедните но ви остават остатъци, тях какво ги правите?
- Пращаме ги в главно мюфтийство в София, там ги преработват и ни изпращат цял хляб.
- Раздавате и овче месо и ви остават остатъци. Тях какво правите?
- Пращаме ги в София, там ги преработват и ни пращат салам.
- Правите и обрязвания, остатъците какво ги правите, пак ли ги пращате в София?
- Ами разбира се.
- И те какво ви пращат?
- Ми различно, днес например Вас!
3
Селският майстор ковач учи калфата си:
- Сега ще извадя потковата от огъня, и като ти кимна с глава удряй по нея със всичка сила.
Така калфата станал майстор ковач.
7
Гинес регистрираха най-бързото изкачване по кариерна стълба, след като на бригада работеща на дъното на кариера съобщиха, че изплащат аванса.
7
В магазина:
- Извинете, имате ли крокодилски ботуши?
- Имаме. Кой номер носи крокодила?
9
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
10
Леонардо Да Винчи, разговаря със шефа си:
- Шефе, искам да направя едно откритие, нещо, което никой досега не го е правил!
- Добре! Ама, колко време ще ти отнеме?!
4
Изпратили млада репортерка да отрази риболовно състезание. Направила тя няколко общи снимки и отишла да интервюира победителите, започвайки от бронзовия медалист.
- Имахте слука днес?
- Не е само слука. Аз съм УНГ хирург. Веднъж имах страшно много работа и не ми остана време да купя стръв. Събрах остатъци от операционната... и имах най-хубавият риболов! От тогава ловя само на сливици.
Репортерката, леко стресирана, към сребърния медалист:
- Ами Вие?
- И аз като колегата съм хирург, специалист по коремната кухина. И на мен ми направи впечатление, че една щука или сом да има във водоема, ще излезе на апендикс!
Момичето, вече съвсем втрещено, към победителя в състезанието:
- И Вие ли сте хирург!?
- Не госпожице, аз съм местният ходжа...
7
Шеф хвали красивата си секретарка, която е назначил вчера:
- Браво! Много добре! Само две грешки!
Секретарката - не без известна гордост:
- Благодаря, шефе! Старая се!
Шефът:
- А сега - да напишем втората дума...
6
Българинът е изнервен в два случая! Когато няма работа, а също така и когато има…
7
Адвокат лежи на смъртно легло в болницата. Негов приятел, дошъл на посещение го заварва да прелиства Библията.
- Какво правиш? - попитал го той.
- Търся вратичка, не може да не са оставили! - отвърнал му адвоката.
7