Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7569 вица, разпределени в 505 под-страници.
На интервю за работа:
- Баща ви ревнив ли е?
- Това пък какво значение има?
- Нашите клиенти ще искат да спят с майка Ви...
Изтривалка пред вратата с надпис:
- Представи си, че съм твоя шеф.
'Начи, искам в понеделник като дойда в офиса, колегите ми да са лебеди, не, еднорози, а шефът ми да е от ония, пухкавите. И да е розов, естествено...
- Какво работиш?
- В държавната администрация.
- А какво по-точно?
- Честно, брат, не знам.
Жените търсели богати мъже, мъжете богати жени... а защо не си потърсите работа, а?
Когато го няма шефа - всички са доволни. Когато я няма чистачката - всички мрънкат. И се замисляш, кой е по-нужен във фирмата.
По думите на мениджъра:
- Компютърът не ще да се включи - викам админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра - и той тръгна. Пак дигна ръце към небето, промърмори нещо и излезе.
По думите на админа:
- Отивам при юзъра - този глупак така са'й въртял на стола, че намотал на крака му захранващия кабел. Попсувах тихичко, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го и си излязох.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
- Брат, мисля да отворя едно малко магазинче... мога ли да разчитам на теб?
- Разбира се! Ако ти трябват кинти, ще ти заема...
- Не, като за начало само ми деактивирай СОТ-а!
На обект. Виетнамец седи на някаква дъска и пуши. Минава майсторът, вижда го, че не работи и го пита:
- К'во пра'иш ти, бе?
- Пуса! - отвърнал виетнамеца.
- Що не носиш дъската?
- Теска.
- Веднага да намериш още някой и да носите дъската!
Минава след малко пак и гледа двама виетнамци седят и пушат.
- К'во правите тука, бе?
- Пусим.
- Що не носите дъската?
- Теска.
- Отивайте търсете още хора и да носите дъската!
Минава майстора отново и гледа всички виетнамци от строежа седят около дъската и пушат.
- К'во правите тука?
- Пусим.
- Що не носите дъската?
- Къса...
Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
- Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
- 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
- Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, разгледал няколко сборника със закони и отговорил с въпрос:
- Колко искате да прави?
– Ох, а той е толкова голям и така вибрира, че ми премаляват краката...
– Киро, вземай кангото и продължавай, гледай още колко работа има!
- Тате, тате спечелих първото си дело.
- Браво бе сине, аз с едно дело те отгледах и изучих, а ти...
Навремето бяхме в машинното... пушехме и... псувахме шефовете... Бяхме единни... После станах шеф и... всички псуваха мен... Бяха единни... срещу мен... Сега съм шеф на шефовете... Самотно е... Няма кой да те напсува...
Айде на бас, че никой няма да се обърка да отиде на работа един час по-рано в Понеделник...