Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7570 вица, разпределени в 505 под-страници.
Разговарят двама безработни:
- Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" - и аз тогава учих, учих и ето сега не работя...
През 80-те, син към баща си:
- Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
Каква е разликата между архитекта и инженера?
Архитекта минава покрая някой нова сграда и си мисли:
"Колегата наистина е избрал една невероятно естетична форма."
Инженера минава покрай същата сграда и си мисли:
"Мама му стара, тоя архитект как е измъчил горкия колега с изчисленията."
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.
- А вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Работник в почивка. Пуши цигара, гледа надписа на кутията - "МЗ предупреждава, че цигарите са опасни за вашето здраве" - и се възмущава:
- А на лопатите нищо такова не пише...
В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.
Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).
Действие Второ: Силата на екипа
Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).
Събуждат се двама рибари след тежък махмурлук. Отварят трудно очите и не вярват какво виждат - поляната разорана, мрежите хвърлени по брега.
- Виждаш ли, пияна главо, къде си хвърлил снощи мрежите! - разкрещял се първият рибар.
- Кой е бил пиян, бе! Където гребеше, там хвърлях мрежите!
Двама играли цяла нощ на покер и на сутринта единия - обран до дупка - попитал:
- Не мога да разбера, защо все ти печелиш?
- Ами защото ти все губиш!
- Защо държиш тоя аквариум в офиса? - питат бизнесмен.
- Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра:
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа - никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника:
"Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов".
На следващия ден тиражът е изчерпан.
Автобиография на ...
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано) ... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Дата.
Хитрият бизнесмен Елана София Джак веднъж казал на сина си:
- Синко, искам аз да избера момичето, за което ще се ожениш.
- Няма да стане, аз сам ще избера!
- Ама тя е дъщерята на Бил Гейтс.
- Ееее, в такъв случай...
Отишъл бизнесменът при Бил Гейтс и му казал:
- Имам съпруг за вашата дъщеря.
- Оо, не може - тя е много малка, за да се жени!
- Ама той е вицепрезидент на Световната банка.
- Ееее, в такъв случай...
Отишъл бизнесменът при президента на Световната банка:
- Имам кандидат за вицепрезидент при Вас.
- Ще откажа, тъй като си имам повече отколкото ми трябват.
- Ама той е зетът на Бил Гейтс.
- Ееее, в такъв случай...
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Как се лови лъв?
1. Математически метод.
Взимаме саваната с лъва. Делим на две. Взимаме половината, в която е лъва. Делим на две. После на още две, и още две. Накрая лъвът остава в клетка.
2. Физичен метод.
Трябват ни:
- лупа
- кибритена кутийка
- пинсети
- релса
Отиваме в саваната с лъва. Издебваме го, когато лъвовете си почиват следобяд. Поглеждаме избрания лъв през лупата, той се смалява, ние го взимаме с пинсетите и го слагаме в кибритената кутийка. Другите лъвове ни подгонват, ние тръгваме да бягаме. Когато започнат да ни настигат, хвърляме релсата и започваме да тичаме по-бързо от тях.