Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7572 вица, разпределени в 505 под-страници.
- Привет Гоги, защо си тъжен?
- Художественият съвет ми върна картината, цяла година я рисувах.
-А що за картина?
- Представи си райската градина, под дърво лежи гола жена, кърми детенце, картината се казва "Живот".
- Въх! Каква хубава картина, и какво рече този недостоен художествен съвет?
- Каза детенцето да се обръсне, да си свали шапката и да му се обуят панталони.
- Мамо, може ли да отида на концерта на Веско Маринов?
- Отиди, дъще. Направи си подарък за 50-годишнината ти.
Открили супермагазин в който има ВСИЧКО:
Идва един:
- Дайте ми половин килограм крокодилска опашка.
- Заповядайте...
Идва друг:
- Дайте ми 20 яйца от катерица.
- Няма проблем.
Идва трети:
- Дайте ми 2 кг нищо.
Продавачът се объркал и решил да извика шефа, той дошъл и казал:
- Аз сам ще обслужа този клиент.
Поканил мъжа да отиде с него. Отишли в мазето, където светлината е изключена.
Шефът попитал:
- Какво виждате?
Онзи:
- Нищо...
Шефът:
- Точно два килограма е. Взимайте го и да отиваме на касата!
Депресията най-добре се лекува по полов път...
Само, моля ви, не се занимавайте със самолечение!
В офиса на фирма за експресни заеми влетява бандит с пистолет и към служителите вика:
- Колеги, бързо парите в торбата!
В малка транспортна кантора. Директорът - нормален човек, самият той бивш шофьор. Звъни му телефона. Търсят го от гаража на областния управител. Имат заседание в селски район и трябва да се закарат до там тълпа депутати и чиновници. Джипове колкото искаш, а шофьори няма достатъчно. Молят го да изпрати някого с повече опит.
Директорът се обажда на секретарката:
- Люси, изпрати ми Трифонов!
Секретарката, простичка жена, уточнява:
- Този, дето кара лайната ли?
- Да. Кажи му, че имам за него работа, която я може, само колата е чужда...
Толкова го мързеше, че се събуждаше по-рано за да не прави нищо...
Бележка на вратата на магазина:
"Отивам на обяд. Ще се върна като се наям!"
Пластичен хирург обяснява на група стажанти:
- Кариерата на фолкзвездата започва,когато тя не може да се побере в сутиена си. А завършва, когато не може да се побере във всички останали дрехи.
- Арестуван сте! Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу Вас!
- Голо маце!
- Какво, голо маце?
- Използвайте срещу мен голо маце!
Разбор на десантно учение.
Генералът:
- Участваха 100, успешно се приземиха 97, загуби – НЯМА!
Журналист:
- Извинете, как без загуби? А къде са останалите трима?...
Генералът:
- Екипажът на самолета отказа да скача...
Научен диспут в катедрата по микробиология:
- Ама колега, какво знаете вие за плесента?
- Аз съм ерген, сам живея. Знам за плесента всичко!
Директорът на завод събира персонала в общата зала:
-Дами и господа, скоро ще имаме гости от телевизията. Ще правят репортаж за нашия завод. Знам, че не всичко ни е наред и ако ви задават въпроси дайте да не се излагаме, тук-там ще излъжем и ще замажем положението... Обещавам после да ви се отблагодаря.
Тук става заместник директорът и казва:
-А какво да правим с Васко? Добре работи момчето, но е тъпичко. Ако го попитат нещо задължително ще се издъни.
Директорът:
- Такаа, всички сте свободни, Васко ела тук… накратко, моето момче, ако дойдат при теб и те питат нещо, заместникът ми ще застане зад теб и ще те хване за престилката, ако неща се объркаш с отговора той ще те дръпне, и ти трябва някак си да се поправиш, разбра ли?
- Амииии дааа...
След две седмици идват от телевизията, минават от един на друг… и естествено стигат до Васко. Заместник директорът веднага застава зад него и го хваща за престилката.
Диалог:
- Кажете, харесва ли ви работата?
- Амииии дааа...
- А жилището как е?
-30 кв.м (дръпване на престилката) ъъъъ ааа на човек.
- Хм... добре, а каква ви е заплатата?
- 300 лева (дръпване) ъъъъъ на седмица.
- Извинете, сега ще ви зададем малко личен въпрос, а какво хоби имате?
- Хоби... хоби... какво хобииии… ъъъъъ 20 сантиметра (дръпване)..без главичката...(дръпване)... сгънат на две.
Служителка от "Български пощи" падна от петия етаж и се приземи на асфалта след две седмици.
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.