Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7568 вица, разпределени в 505 под-страници.
България... двама работници:
Единият копае дупки, другият зад него ги заравя.
Минаващ наблизо летовник ги вижда и пита:
- А бе, ти за какво копаеш дупки, като тоя, вторият зад теб, ги заравя?
- Тоя не е вторият. Вторият е в отпуска, иначе той слагаше дръвчета...
Всяка фирма си има някой, на когото всички разчитат, че няма да пипне нищо, за да не обърка нещо!
Бай Ставри, ти защо си кръстил бръснарницата си „Ван Гог“?
- На работа, някой непрекъснато пикае в умивалника!
- Бе ти, нали работеше от вкъщи, дистанционно?
Началник към подчинен:
- Мен такава работа не ме удовлетворява!
Подчиненият:
- Ми напускай като не ти харесва!
Интервю за работа.
- Можете ли да работите в екип?
- Мога и в екип, мога и по анцунг.
Когато почнат вкъщи да не ме понасят, отивам на работа. И там не ме понасят, ама поне ми плащат...
- К'во работиш?
- Заварчик.
- А искаш ли да ма завариш с жена ти?
По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтeли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!
Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова. - отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
- О, това ли? - казала жената.
- Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- O, нe… това е невъзможно. - заекнал Грег.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Грег я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна! - унесъл се в мисли той.
- Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… - тя го погледнала право в очите.
Грег не могъл да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш… - преглътнал въодушевено… искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!
- Как се виждате в нашата фирма след 5 години?
- Ослепял от блестящи перспективи.
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър.
- Какво правите тук? - пита той.
- Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей. - отговаря диригентът.
- Това май не е много любезно. Би могъл поне да се покаже на прозореца. - казва туристът.
Тромбонистът спира да свири и мърмори:
- Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
Концерт, нова фолк певица. Излиза, пее си песните, покланя се и иска да се прибира зад кулисите, но залата крещи:
- Още! Още!
Какво да прави, пее още една песен. Пак залата иска още, пак пее песен. Накрая казва:
- Господа, колко още. Не мога повече, уморих се.
Глас от залата:
- Докато се научиш!
На интервю за работа:
– Защо напуснахте предишната си работа?
– Фирмата се премести в нов офис, но не ми казаха къде е той.
Първата сутрин на нова работа, млад бизнесмен започнал да подрежда кабинета си. Внезапно се почукало. За да покаже, че е навлязъл в работата си, той бързо вдигнал телефонната слушалка и извикал:
- Влез!
Влязъл някакъв мъж и бизнесменът започнал да говори в слушалката така, сякаш води истински разговор с клиент:
- Съгласен съм! Да... Съгласен съм! Няма проблем! Ще го уредим!
След малко прекъснал въображаемия си разговор и се обърнал към новодошлия:
- Мога ли да ви помогна с нещо?
- Да! - отговорил човекът.
- Дойдох да свържа телефона ви!