Модернизирани поговорки:
Написан коментар, хвърлен камък. Мижи да те тагна.
По профилната снимка посрещат, по ума изпращат.
Рибата още в морето, той му писал на Стената.
Сърдитко Петко, празна му Стената.
Тихият профил е най-дълбок.
Който добавя в група другиму, сам пада в нея.
Сирoмах човек — жив спамър.
Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук.
Всяка жаба да си знае профила. Всеки статус за три дни.
Вълкът профилната снимка си мени, но нрава — никога!
Един лайк пролет не прави.
Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Който рипорт прави, от рипорт умира.
Краставото куче всички го сръчкват.
Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя.
Фенове за страница с трици не се ловят.

Добавен преди 3 месеца 7

- Ех, колко е хубава пролетта, ама лошото е че започват да излизат гадините. Днес например видях, змия и гущер.
- Аз пък видях бившия си!

Добавен преди 6 месеца 10

Директорът излиза от работа по обяд... Отива на вилата със секретарката... Коняк. Бонбони. Заедно душ... И после безумие... Жестоко... Вечерта се връща вкъщи. Уморен поглед. Обичайна целувка. И молба към съпругата:
- Моля те сложи вечерята, днес много се изморих.
Жената отива в кухнята. Наденички. Бира. Десерт. Лягат си в спалнята, свети само телевизора.
Жената вика:
- Цял ден го чакам този момент... Едвам дочаках да си дойдеш...
И изведнъж - SMS. Той скача бос, бързо грабва телефона от масата и тича в тоалетната. Затваря се вътре за да прочете съобщението на спокойствие:
"Обичам те. Мислиш ли за мен? Колко яко беше днес. Колко чувства имаше! А този фантастичен орг*зъм... Такава сласт и удоволствие... Не е ли това Рая?"
Той бързо изтрива съобщението. Оправя си пижамата, излиза и си мисли: "Трябва да бъда по-внимателен в бъдеще. В душата ми е пролет, но не дай Боже жена ми да разбере."
А жена му със студен поглед го чака пред вратата и сърдито му вика:
- Защо ми взе телефона...?

Добавен преди 7 месеца 29

- Дедо, пролетта иде!
- К'во викаш, чедо?
- Мачките са мaндpъcат...
- Ааа, пролетта иде...

Добавен преди 8 месеца 20

- Тате, тате защо редиш тези зелки в бидон?
- Виж сега, детето ми, идва зимата. Сняг, студ, киша - стоим си вкъщи. За да изкарам до пролетта, ми е нужно нещо по-кисело от физиономията на майка ти...

Добавен преди 9 месеца 21

Пролет в България:
- Тръгвам си - казал Снегът.
- Тръгвам си - казал Студът.
- Идвам с вас - казал Асфалтът!

Добавен преди 9 месеца 19

- Дядо, пролетта дойде.
- Какво?
- Пролетта дойде!
- Не чувам, какво?
- Котките се ***!
- Аааа, пролетта е дошла.

Добавен преди 9 месеца 12

- Честита първа пролет!
- Ама, на мен това не ми е първата!

Добавен преди 9 месеца 10

В България дошла пролетта.
- Аз си тръгвам - казал Студа.
- И аз си тръгвам - казал Снега.
- Момчета, чакайте ме и аз идвам - казал Асфалта и тръгнал след тях.

Добавен преди 9 месеца 30

Първият предвестник на Пролетта е Жена на диета.

Добавен преди 9 месеца 12

Един султан обявил вакантна бройка в щата на харема и направил кастинг.
Явили се три кандидатки. Влязла първата:
- Колко е две и две, пролет моя? - попитал султанът.
- Четири, господарю мой! - отвърнала тя.
- Умна е! - отбелязал султанът.
Влиза втората и султанът пак я пита:
- Колко е две и две, слънце на очите ми?
- Пет, повелителю мой!
- Е, не е толкова умна, но има въображение!
Влиза третата и той пита и нея:
- Колко е две и две, радост на живота ми?
- Колкото кажете Вие, господарю!
- Покорна е! - помислил султанът.
Накрая, избрал тази, която имала най-хубаво дупе... Той за съветници си имал везири!

Добавен преди 2 години 28

Седят трима и спорят кой е чул най-страшният звук в живота си.
Първият:
- Аз работя в мина, 1000 метра дълбочина. Един ден подпорите на галерията започнаха да скърцат жестоко-срутване. Това е най-ужасният звук в живота ми.
- Това са дреболии-казва вторият- Аз отивам през пролетта да ловя риба в дупка в леда. Изведнъж той започна да скърца. Това е най-ужасният звук в живота ми.
- Вашето нищо не е! - казва третият - Един ден чукам любовницата си, когато внезапно се върна мъжът и. Сграбчи ме с една ръка за яйцата и тогава чух най-ужасният звук-когато се опитваше да отвори със зъби джобното си ножче.

Добавен преди 2 години 14

Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим орг*зъм... Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята:
- Защо взе в тоалетната моя телефон?!

Добавен преди 2 години 48

Художник модернист е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, а в далечината на тучна зелена ливада овчарче подкарва овцете на паша. Небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета. Художникът гледа всичко това и си мисли...
- Баси кича...!

Добавен преди 2 години 34

Искахте пролет... на ви сега! Друго си бе зимата - слънце, птички, тревички...

Добавен преди 3 години 29