Вицове за пролетта
В тази категория има 275 вица, разпределени в 19 под-страници.
Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.
Пабло Неруда
Достолепен дядка сваля яка мацка, а тя пренебрежително отвръща:
- Нищо няма стане между нас - много си стар и косата ти е побеляла.
А той:
- Ей моме - и на Пирина върховете са бели, ама долу е пролет!
Питали радио Ереван:
- Защо птиците отлитат на юг?
- А, не се притеснявайте! На пролет ще се върнат! - отговорило всезнаещото радио.
Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да й кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН КЛИ*ОР
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесб*йско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре... Свърших два пъти. Добре де, вторият път – от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с бардата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибр*тор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери... Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи...
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над ва*иналния оргазъм и – ако се получи – излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката – нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог – нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката – защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет... Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брад Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло – животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз – изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибр*тора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят конилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна – разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също – кой знае защо – съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме – и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
Граждани, БДЕТЕ!!!
Пролетта идва!!!
И обратните имат хормони!!!
Възрастен мъж се сваля с млада мадама, а тя му вика:
- Вече си стар, виж се, косата ти е бяла.
- Така ли? И на Пирин планина върховете са бели, ама долу е пролет.
А в Чернобил сега също е пролет... Тревата синее, птичките лаят...
Домашна работа
Съчинение на тема "пролет"
Дошла е пролетта. Гората се е разлистила. Ухае на теменужки Наоколо пеят П ИЧКИ пъстрокрили.
Госпожата пита Гошо защо е пропуснал буквата Т.
- Татко ми помогна за домашното и ми каза, че това Т само разваля хубавото изречение.
Разговарят две съседки. Едната се похвалила:
- Аз моето момче ще го давам в училище за бавноразвиващи се.
- Ами, щом там го влече детето... То и моят е много амбициозен. Тази пролет го взеха без конкурс в ТВУ!
Дневникът на един кли*ор
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен е сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
Възрастен мъж се сваля с млада мадама, а тя му вика:
- Вече си стар, виж се, косата ти е бяла.
- Така ли? И на Пирин планина върховете са бели, ама долу е пролет…
Двама мъже се разхождат през пролетта.
- Какъв празник! - възкликва първият. - Всичко излиза от земята!
- Стига, бе! - прекъсва го вторият. - Тъщата умря преди две седмици!
Двама жители на крайния север спорят с чукча, къде е по-студено.
Първият казва:
- У нас е толкова студено, че като пикаеш и пикнята ти замръзва.
Вторият:
- При нас пък е още по-студено. Там излизаш да се изпикаеш и пикнята ти замръзва. Минаваш след един час тя още виси.
Чукчата:
- У нас пък в тундрата, такива студове има. Кажеш дума, тя излита, замръзва и пада на земята. Кажеш още една, тя излита също, замръзва и пада на земята. А на пролет, каква шумотевица става...