Вицове за пролетта
В тази категория има 278 вица, разпределени в 19 под-страници.
- "Двуетажни" котки... един от първите предвестници на пролетта!
Програмата ми за 2018-та по месеци:
Януари - да изкарам до заплата, или до некви пари там. Да се запася със зелева чорба, щото - Йордан, Иван, Атанас... Васил мина у суматохата...
Февруари - да поддържам печката, да чистя сняг и да спестя някой лев за март месец.
Март - да изхарча спестеното от февруари за 1-ви, 3-ти, 8-ми март и за първа пролет... Да спестя някой лев за Великден. Да ида да гласувам, пак...
Април - пролетно почистване. Да изхарча спестеното от март за Великден.
Май - подготовка за сеитба. Ако има нещо останало от Великден, да го изхарча за абитурентските балове...
Юни - климатизация за лятото. Да спестя някой лев за почивка на морето. Шефа казва да работим повече...
Юли - Шефа продължава да настоява да работим повече... Откриване на бирения сезон.
Август - да изхарча спестеното за морето. Да останат пари да се прибера вкъщи... Разгар на бирения сезон...
Септември - Шефа ни посреща от морето, и казва, че имаме да наваксваме с работата. Идвало зима, оборота падал... Мислех да спестявам, ама 15-ти септември...
Октомври - прибиране на реколтата. Варене на ракия, пълнене на вино, трушии и буркани...
Ноември - спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември...
Декември - спестяване на някой лев за декември...
Изхарчване на всичко налично...
Модерен художник е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето нежно ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, плодно дръвче се е окичило с розови цветчета, а в далечината на тучна зелена ливада, младо овчарче със свирка подкарва овцете на паша, чува се напевното им блеене, небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета... Художникът гледа всичко това и си мисли...
- Егаси и кича...
Снегът е до време, калта е до пролетта.
Есенно почистване на дамска чанта.
Жена ми, озадачено ми подава чантата си!
- Изпразних си чантата, но ми се струва тежка...
И вярно... няма как половин м2 кожа и пет-шест ципа да тежат близо 2 кила.
След кратка инспекция, между хастара и кожата намерих около кило "мъртъв товар" във вид на монети - 38 лв. и 40 ст. и разни други предмети с колекционерска стойност. И тухла да беше, пак щеше да преседи от пролет до есен.
Свинско търси винско... за временно ползване - до пролетта.
Вълкът мени козината си на есен и на пролет. Човекът - според нуждата.
На перваза на прозореца, на десетия етаж се е изправил самоубиец. Психолог го убеждава да избере живота:
- Помислете за жена си!
- Майната и на жена ми!
- Децата ви ще плачат за вас!
- Те не са от мен!
- Погледнете в парка - всичко цъфти - пролет е!
- Имам алергия към цветен прашец!
- Добре де, помислете за нещо хубаво - ето, започна пролетният полусезон, Левски ще стане шампион!
- Само това оставаше!
- Така ли била работата? Скачай бе, чорбар!
Жена към мъжа си:
- Така, и Пролетта настъпи!!! Трябва да се избавя от ненужния боклук...
Мъжа изплашено:
- АЗ, НИКЪДЕ НЯМА ДА ОТИДА!
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
Пролет, слънце, зеленина, река... над нея – мост. В реката жаба, под моста – двама влюбени. И влюбените и жабата си мислят:
- Ами ся, ако дойде щъркела?
Дочуто по бТВ от Емил Чолаков:
- "Как пък не ѝ изтекоха водите на тази пролет, че да се пръкне едно хубаво лято..."
В един студен зимен ден, един ловец се подхлъзнал и паднал в дълбока преспа.
- И сега, какво? До пролетта тук ще си остана.
- Гълъбче, ти си голям оптимист! - рекла мечката.
А той заранта се събуди с усещане за пролет... Усещането му опъваше боксерките и му пречеше да спи...
В една гора имало много зайкини, но само два мъжки заека - баща и син. В един хубав пролетен ден, старият заек викнал синът си и му казал:
- Днес е голям ден сине! Днес ние трябва да уважим всички зайкини в гората. И понеже те са дами - когато ги посрещаш приклякваш и казваш - "Бонжур мадам". А, когато после я изпращаш - "Оревоар, мадам!" Разбра ли сине?
Наредили всички зайки в една редица. Баща и син застанали от двата края и започнали! От страната на бащата се чувало:
- Бонжур мадам!
След време:
- Оревоар скъпа!
А, от страната на сина:
- "Бонжур", "Оревоар", "Бонжур", "Оревоар"... "Бонж, "Орев, "Бонж"... Оооо... Божичкооо... Пардон Папа!