Вицове за пустинята
В тази категория има 450 вица, разпределени в 30 под-страници.
На сватба в Северозапада, подпийналият свекър поглеждайки булката (пустиняк от световна класа), инстинктивно казал на жена си:
- Така като гледам, нищо не сме взеле...
В следващия момент погледът му се спрял на сина му - младоженецът (още по-голем пустиняк) и набързо допълнил:
- Ма па и нищо не сме дале...
Камилата на пътешественик в пустинята е избягала с всичката вода и храна. След известно време човека среща търговец. Той се приближава до него и казва:
- Вода, моля те, дай вода!
Търговецът:
- Съжалявам, нямам вода, продавам само папионки!
Пътешественикът продължава пътуването си, той е все по-уморен и жаден. Няколко часа по-късно мъжът вижда втори търговец. Умирайки от жажда, той се приближава към него и пада на колене:
- Вода., вода!
Вторият търговец:
- О, не, съжалявам, продавам само папионки! Мъжът продължава нататък. Среща трети търгове:
- Вода.... Моля... Вода!
Третият търговец:
- Нямам вода, продавам само папионки, но малко по-нататък, в тази посока, има бар.
- Благодаря ти... Много благодаря!!! Мъжът тръгва в посока бара. Най-накрая пристига на входа на бара и влиза:
- Вода, моля, вода!
- Съжалявам господине, но тук има дрес код. Обслужваме само клиенти с папионки!
Един се загубил в пустинята и много време скитал гладен и жаден, докато един ден съзрял китно оазисче, но за съжаление, точно до извора спял голям змей. Без да се замисли и за миг, умирайки от жажда, човекът хванал една тояга и започнал да млати змея. Змеят се ококорил и го пита:
- Какво искаш?
- Да пия вода! - отвърнал скитника.
- Ми, пий бе, що се БИЕШ?!...
Две костенурки се загубили в пустинята. Скитали се дълго и умирали от жажда. По някое време най-сетне попаднали на един оазис. Там имало поточе със студена и чиста водица. Първата костенурка се изкефила:
- Еха! Супер! Сега ще пием до насита.
Другата и казала строго:
- Ама, няма да пием направо от потока като най-големите простачки! Ти стой тука, а аз отивам да потърся чаша. Обаче, да не почнеш да пиеш без мене, ей! Това никак не е възпитано и учтиво.
И така, първата костенурка зачакала търпеливо. Минал един час, два, три, пет, десет. Най-накрая въздъхнала:
- Ох! Не издържам повече! Направо ще умра от жажда!
И навела глава към потока. Тогава втората костенурка изскочила от храстите и се троснала:
- Ама, не! Ако ще си правим такива номера, аз изобщо няма да тръгвам, да знаеш!
Влезнал мъж у един бар и казал на барманя:
- Ква рикия имаш?
- Иам обикновена и мускатова.
- Я дай една мускатова!
Така изпил 4-5 рикии, а на барманя му свръшила мускатовата. Рекъл си: "Я вече да му сипа па обикновена! Тоа омраз нема да усети."
Пустиняка отпил и са обрънал към барманя:
- Момче, таа а друга.
- А, епа от едно лозе са, една бразда ги дЕли. Същата е!
- Момче, като та гледам, сигурно си женен.
- Да.
- Като са прибереш у вазе, укарай двата си пръста у двете дупки на жена си и после мое да ги оближеш. Една бразда ги дели, баце, ама шъ видиш, че имат различен вкус.
Насред пустинята, един шляпа с плавници, в пълно леководолазно снаряжение. Среща керван.
- Пичове, накъде е морето?
- Само направо и след 2 дена си там! Карай само направо!
- Ебати големия плаж!
Пустиняк позира на художник.
- Сакам да ма нарисуваш у героична поза!
- И каква да е тя?
- Пред мене е бутилка ракия, а я не съм я отворил.
Като дете Чък Норис направил снежен човек... от пясък в пустинята!
Човек на кон и куче вървят бавно през пустинята в очакване да намерят вода. Слънцето пече, жега непоносима, и... по едно време коня проговорил:
- Баси, жегата ще ни умори...
Човека си изкарал акъла от говорящия кон, скочил от него и хукнал напред, а кучето след него. Бягали, бягали и по едно време спрели под оскъдната сянка на някакъв храст да си починат, и тогава пък кучето казало:
- Е*ах тоя кон, изкара ни акъла...
Американец среща в пустинята лъв. От страх той започва да се моли:
- О, велики Боже! Моля те внуши на този лъв християнски чувства.
Изведнъж лъвът сяда на задните си лапи, навежда глава и се моли:
- Благослови, господи, храната, която този час ще поема!
Оптимистът и песимистът се изгубили в пустинята. За щастие се били запасили с доста вода. Но храната им била твърде малко. След като свършили всичките си припаси - започнал да ги мъчи ужасен глад. Оптимистът предложил:
- Виж какво... Аз ще обиколя наоколо да видя има ли нещо подходящо за хапване! А пък ти - стой тук и си пази силите!
Речено-сторено! След два-три часа,привърженикът на позитивното мислене се върнал и обявил:
- Имам две новини: добра и лоша! С коя от двете да започна?
Другият отговорил:
- Кажи първо лошата!
Завърналият се от обиколката съобщил:
- Ами,за ядене има само камилски л*йна!
Песимистът се хванал за главата:
- Ужас! Каква тогава е добрата новина?
Оптимистът се захилил широко:
- Камилските л*йна са страшно много!
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
- Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… - помолил шотландеца.
- Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! - отвърнало габровчето.
- Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! - едва прошепнал шотландецът.
- Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив - ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
- Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? - попитало габровчето.
- Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
Един пътешественик се загубил в пустинята. Дълго се лутал напред-назад без никакъв резултат! Тъкмо загубил всякаква надежда, когато видял в пясъка Вълшебната лампа. Потъркал я и от нея изскочил един дух. Той попитал почтително:
- Какво е твоето желание, господарю?
Клетникът отвърнал:
- Искам да ме заведеш у дома!
Свръхестественото същество кимнало:
- Готово! Хвани ме за ръката и да тръгваме!
И така, двамата закрачили из пясъците. Минал един час, два, три, пет, десет...
Накрая пътешественикът попитал:
- Извинявай много, ама - не може ли да ме заведеш у дома по-бързо?
Духът отвърнал почтително:
- Разбира се, че може, господарю! Щом толкова настояваш - хайде, ще се затичаме!
Сабалентъ на 8-ми декември, на гарата у Враца, един намъкиня ена офцъ у влака. Кондуктора:
- Еееей, пустиняк, де с таа офцъ, бе!?
- Т'ва нее офцъ, т'ва а рушвет! Офцътъ учи мениджмънт у София!
Една блондинка казала на гаджето си:
- Милооо, ако знаеш само каква гатанка измислих... Никога не можеш да я отгатнеш!
Пичът се амбицирал:
- Ами, хайде давай, пробвай ме! Като те знам - едва ли си измислила нещо особено сложно!
Русокоската започнала:
- Слушай сега... Кафяво е на цвят, има гърбица, живее в пустинята, издържа дълго време без вода и пее като канарче! Що е то?
Оня мислил, чудел се, двоумил се, размишлявал надълго и нашироко... Накрая, свил рамене и въздъхнал:
- Предавам се! Не мога да се сетя!
Мацката отговорила:
- Камила, бе! Верният отговор е камила!
Приятелят и изтъкнал:
- Чакай малко, бе! Камилата не пее като канарче!
Блондинката се захилила:
- А, бе, знам! Ама, исках гатанката да стане по-трудна!