Вицове за пустинята
В тази категория има 450 вица, разпределени в 30 под-страници.
Загубил се един човек в пустинята, на края на силите си, обезводнен, едва се движи, напукани устни, пълзи и се моли на Господ, за капка вода... 48 градуса жега, някак се добрал до един оазис, по средата - кладенец... Надникнал – нищо не се вижда! Хвърлил камъче да чуе плясък... НЕ. Гледа на близо една релса от немай къде попаднала там... След 2 часа борба, мъкнене см. по см. успял някак да я пусне във бунара, с надеждата да чуе вече плясък... В тоя момент една камила с бесен галоп профучала покрай него и скочила в кладенеца... Ония се ошашавил първо, после се отчаял и се предал... В тоя миг, идва един бедуин и го пита:
- А бе, ти да си виждал една камила?
– Да, току що профуча и скочи във бунара... Ония се почесва по брадата:
- Я, да е*а и хайванчето, пак избяга, а за 5 метра релса я бях вързал...
Две костенурки вървели през пустинята - година, две, пет... десет... 20, 50 и гледат оазис. Много били жадни. Тъкмо едната се навела да пие вода и другата и казала:
- Аааа, не, не може така, ние сме културни костенурки и трябва да пием от чаша! Хайде, аз ще се върна да взема, но ти ще ме чакаш и няма да пиеш вода без мен, нали сме приятелки...
И тръгнала. Другата костенурка чакала, чакала, година, две, пет... десет... 20, 50... вече не можела да чака, много била жадна и тъкмо да се наведе да пие, от храстите "изкочила" първата с ехидна усмивка:
- Аааа, ама ако ще се лъжем, никъде няма да ходя!
Двама селски типа, след като продали на пазара стоката, решили да хапнат и да са почерпят у едно кръчме. Дошла сервитьорката да вземе поръчката:
- Какво ще "желаяти?"
Единият пустиняк рекъл на другия:
- Ти поръчвай. Аз че идем да серем, що яко ма "напиня!"
Сервитьорката гледа като плъх у теменуги...
- Моме, н'го слушай тоа! У наше село сички сме възпитани ора, само он си е такъв чешит! Миналата седмица я бе заклещил да мандръсам козъта зади кочината. Он по тирлици са приближил и свирна като локомотив, да го е*а, така изплаши козъта, че рогите и ми останаа у ръцете...
Върви предаването "Аз обичам България". Въпрос към единия отбор:
– Вашият отбор е на екскурзия в пустинята Сахара, кобра ухапва единия участник от отбора ви по члена. Какви са вашите действия?
След известно умуване отговарят:
– Правим лек разрез и изсмукваме отровата.
– Мдааа, докато вие смучете члена на съотборника си, точките отиват за другия отбор. В Сахара кобри няма...
Петя и Катя се записват на сафари в австралийската пустиня. Посред нощ един абориген с набедрена превръзка се вмъква в палатката им и грабва Катя, отнася я под една палма и "прави с нея каквото поиска". На сутринта я откриват зашеметена и я отвеждат във болница в Сидни. Петя отива на свиждане и намира приятелката си напълно отчаяна.
- Кате, сигурно се чувстваш ужасно?
- Разбира се, че се чувствам ужасно! Минаха двадесет часа, а от него няма нищо, нито цветя, нито картичка, нито обаждане, нито съобщение...
Преселение от Египет:
- Алооо, Моисей... Алоо... ела тука бе олигофрен.Не го издържам тоя, ша пламна.
- Аааа, горящ храст в ш*баната пустиня! - помисли си Моисей с пресъхналия си мозък.
- Тва съм аз бе, Бог бе, Мойсейчо. Не е най-брилянтната ми идея да се явя в горещата пустиня като горящ храст, особено в твоето... мммм, жадно състояние, обаче брилянтната ми идея беше да съм фризер с бира, обаче като сте още прости и един фризер не сте изобретили, ко да прааа.
- Слушай ся, че ше изгори храста и немоа са изкажа. Дигай твойте апапи и съ изнасяйте от Египет, на север, че е по-хладно. Там ше се настаните в Ханаанската земя, следващите хилядолетия да си тровите живота взаимно с палестинците, щото усещам, изтървам ги тия нещастници.
- Откачиха, взеха да си кълцат чурките, а то болиии и викат аааалааааа... хъхъхъх, ся, на мен ли викат не разбрах, обаче тва аааллаахх, ми мирише на експлозивни проблеми... така да го кажем.
Пътува мъж с камила през пустинята. Пътувал дълго, но започнал да усеща липсата на жена. Но къде в пустинята жена, само камилата била на разположение.
- Не, не мога с камилата. Ще устоя.
Минали още няколко дни.
- Не, не мога повече. Ще се прежаля.
Слязъл от камилата, тъкмо се наканил да я опъне, но тя усетила какво ще стане и хукнала. Хукнал и той да я гони. Тъкмо вече изплезил езика от умора, превъзбуден видял една страхотна мацка. Тя го погледнала изкусително:
- Какво мога да направя за теб?
- Хвани камилата, че ще избяга.
Детенце отива през лятото на гости при чичо си - в щата Невада. Ранчото на чичото е сред пустинята - на стотина мили от най-близкото градче.
При залез слънце момчето чува странен и ужасяващ вой.
- Чичо, какво вие така? Да не са вампири?
- Не, тук няма вампири. - казва чичото.
- Да не би да са огромни вълци?
- Не, тук няма и вълци.
- А какво може да вие тогава така страшно?
- Койотите, моето момче.
- А какво е това койот?
- Ами... Изглеждат почти като кучета. Чел съм някъде, че учените дори ги смятат за потомци на подивели кучета.
- А защо вият така?
- Как да ти обясня... Нали сме пустиня... Наоколо няма кьораво дръвче, а само кактуси...
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака.
- Е, това беше, тука си и загинах в тая пустиня. - помислил си човека.
Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик.
Човека:
- Камилата ми си изкълчи крака!
Механика:
- На канала!
Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост.
Човека:
- Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила...
Механика:
- На канала!
ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА...
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е оня циганин с кукуруза, неговата майкя дееба късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та еба коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв гъз има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у гъзо”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го оня е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪде висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйове?”
„Контра на твойто сичко и ви ебавам путката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”
Вървят през пустинята евреин и арменец. Евреин носи на рамо торба с жълтици, а арменеца торба сливи. Евреинът ожаднява и казва на арменеца:
- Да направим пазар.
Арменецът се съгласил и сложили торбите пред себе си.
Евреина пита:
- Колко искаш за сливите?
Арменеца отговаря:
- Торба злато.
Евреина:
- Скъпичко ги даваш.
Арменеца:
- Ееее... поразходи се, огледай...
Ходи си един крокодил - изгубил се в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, е*ало си е майката направо. Крокодилът едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в г*за, в носа, евриуеър. И по едно време вижда на хоризонта черна точица. Вика си:
- Бах, т'ва е нек'во разнообразие за тея два дена. Там има нещо!
И му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - Хипопотам.
- Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо.
- Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе?
Хипопотамът го поглежда и казва:
- Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодилът в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама и води още един хипопотам с него. Хипопотамът с който говорил преди това му казва:
- Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
Нашенец бил в Индия да се учи да прави магии. Върнал се и приятелите го накарали да покаже какво е научил.
Обърнал към първия:
- Затвори очи. Ти си в пустинята. Горещо е...
Човекът почнал да се поти.
- Виждаш оазис, но това е мираж.
Онзи почнал да се тресе, в този миг магът казал "ПФУ" и човекът се събудил...
- Я на мен! - казал другият и магът започнал.
- Ти си на полюса, студено е почти замръзваш...
Човекът почнал да трепери...
- Виждаш къща, искаш да влезеш да се стоплиш, но краката ти не могат да се движат...
Онзи се сковал и в този момент магът казал "ПФУ" и той се събудил.
Дошло ред на третият и магът почнал:
- На плажа си, море, пясък, коктейли, мацки по монокини. Една ти смига и те вкарва в стаята. Оглеждаш я добре отдолу нагоре. Дълги крака, овален ханш, едри гърди и настръхнали зърна.
В този момент човекът отворил очи към мага и изкрещял:
- А си казал "ПФУ", а ти е*ах мамата...
Врачански пустиняк му краднали бостано и он вместо да кеси да го варди по цел ден, турил една табела у бостано, на която пишело:
- Една от лубениците съм нагньел с отрова, да ви е*а у ламерете...
На другият ден отива да провери бостана, и глее сите лубеници си там, а на табелата дописано:
- Сега са две, да те е*а у тарикато...
Пешо и Жоро вървят из пустинята, но объркали пътя. По едно време на Жоро много му се дое*ало, обаче как да си поика от Пешо и му казал:
- А бе, Пешо, знаеш ли, че объркахме пътя и в момента се намираме на много опасно място. Тук живеят много опасни птици, които като те нападнат, започват да те кълват по главата, докато не ти излезе мозъка.
В същото време го фраснал силно по главата, а Пешо от страх да не го изкълве птица, си заровил главата в пясъка. Жоро само това и чакал, и нацепил Пешо отзад с всичка сила, и започнал да го клати, а Пешо казал:
- Кълви, кълви, мама ти мръсна, до мозъка няма да стигнеш!