Вицове за пустинята
В тази категория има 450 вица, разпределени в 30 под-страници.
Стоят татко-камил и синче-камилче.
Малкият разпитва:
- Тате, защо ни е да носим тази гърбица?
- В нея, моето момче събираме вода и така оживяваме в пустинята.
- А защо са ни тези големи копита?
- Да не затъваме в пясъка през пустинята.
- А защо са ни такива големи джуките?
- За да можем да ядем трънливите храсти, моето момче...
- Добре бе, тате... Хайде сега ми обясни, за къф' чеп ни е всичкият този тунинг във Виенския зоопарк?
8
Из дневника на американски войник от войната в "залива" през 1991 година: - 12.11.1991. След 4 часа ожесточени боеве, 2 жертви и 6 ранени, изтласкахме арабите и завзехме петролен кладенец №2. 12.11.1991 Арабите се прегрупираха, нападнаха ни в кръг, бихме се яростно, но след 2 часа отстъпихме петролен кладенец №2... 12.11.1991 От щаба ни изпратиха подкрепления и въздушен чадър. Само за 1 час насметохме арабите и си върнахме петролен кладенец №2... Таман да празнуваме, и се появиха гардовете на "Лукойл", набиха ни, изгониха ни в пустинята да се бием там, и всичко пропадна...
8
В Радомир съдят врачански пустиняк, който не си е платил бозата.
Съдията:
- Оправдавам го! За първи път през дългогодишния си живот чувам врачански омраз да пие бозЪ.
Бозаджията:
- Ма той не я пи бе, г-н Съдия. Той ритна казана, в който варЕх бозътъ и рече "Тава пиенье ле а, бе, дее*а клесунгера, ти дее*а!"
30
Дамски тост!
Вървял пътник през пустинята. Вижда човек, лежи на жаркото слънце умиращ.
- Водааа, вода! - моли умиращият.
Погледнал човекът манерката си - има вода и се замислил:
- Имам вода, но ако не ми стигне до оазиса, а?
И не му дал.
Стигнал до оазиса и съвестта започнала да го мъчи:
- Видя ли бе, водата ти стигна и остана, защо не даде на умиращия?
Върнал се да даде вода, но човека вече бил умрял...
И така момичета, да пием за това да даваме когато ни поискат, а не когато ни се дава, но няма на кого...
9
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
25
Арабче пита баща си:
- Тате, какъв е този парцал на главата ти?
- Това е куфия, моето дете. Предпазва главата ми от горещото слънце на пустинята.
- Тате, а каква е тази нощница?
- Това е джелабея, сине мой. Предпазва тялото ми от горещото слънце на пустинята.
- А тате, какви са тези чехли?
- Това е папукия, дете. Предпазват краката ми от горещия пустинен пясък.
- Тате, а защо ги носиш през ноември в Стокхолм?
26
40 години Моисей, водил евреите из пустинята. От тогава там даже и вода няма...
7
Руска подводница. Механикът и щурманът спорят кой е по-важен за кораба:
- Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите - с това може да се справи и най-големият тъпак!
- Ами ти? Седиш по цял ден в кабината, гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен?
Накрая се хванали на бас на бутилка водка, разменят си местата и който дойде пръв при другия за съвет - губи!
Седи щурманът в машинното, по едно време тича матрос и докладва:
- Двигателите загряват, какво ще заповядате?
Помислил щурманът, ама му досвидяло да даде водката и наредил:
- Залейте двигателите с вода!
След малко тича матросът и докладва за същия проблем. Щурманът дава отново същите заповеди.
По някое време идва матросът, целият вир вода:
- Край! Двигателите се нагряха до червено! Всеки момент ще блокират!
Няма накъде, взема бутилка с водка щурманът и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механикът, наведен над картата, старателно чертае.
- Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя!
Механикът вдига очи от картата:
- Е, как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята...
15
В монтанската болница, полицай се нагъзва пред лекар:
- Докторе, да ви се намира по-големичък тирбушон, че тая мойта глей к'во направи! Тя тъщата я е подучила, нейната мама пустиняшка!
3
Водил Мойсей евреите през пустинята 10 години. Заведе ги някъде и ги пита:
- Харесва ли ви тука?
Евреите отвръщат:
- Не, тук смърди.
Води ги още 10 години. Стигат някъде и ги пита:
- Харесва ли ви тука?
Евреите отвръщат:
- Не, тук смърди.
Тръгват отново. След 20 години той ги отвежда някъде и пита:
- Харесва ли ви тука?
Те отговарят:
- Харесва ни.
Сега арабите имат нефт, а на евреите не им смърди.
22
Двама сървайвъри се загубили в пустинята и трети ден се влачат, изнемогвайки от жажда. Решили да сменят посоката и тръгнали на север. Вървели още ден и привечер изведнъж зад една дюна насреща им се появява пълзяща едва-едва камила...
Единият казва:
- Според мен, това е много лош знак...
7
Заблудил се един негър в пустинята. Вървял, вървял и изведнъж намерил една бутилка. Отворил я, а отвътре излязъл дух, който казал, че ще му изпълни три желания, задето го е освободил.
Помислил негърът и казал:
- Първо, искам, да имам много вода. Второ да съм бял. И трето всички жени, като ме видят, да се събличат.
Помислил малко духът, помислил... и го превърнал в тоалетна чиния.
18
Пълзи мъж в пустинята, умира от жажда. С последни сили промълвява:
- Боже, как ми се пие!
Изведнъж от небето пада лопатка и глас заповядва:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава делва, пълна с вода. Утолил жаждата и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Минало време, огладнява. Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава гювеч, пълен с капама. нахранил се и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Върви и си мисли:
- Сега както ми се е*е, дали ако помоля...
Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Взема мъжът лопатката и започва да копае. Минута, две, час, два... Накрая, скапан, сяда на дъното на изкопаната яма и си казва:
- Леле, как се прее*ах!
И чува познатия глас:
- Върни лопатката!
10
Искам сухо мартини! По-сухо от монахиня в пустиня.
5
В Радомир съдят пустиняк, дека не си е платил бозътъ. Съдията:
- Оправдавам го! За първи път през дългогодишния си живот чувам врачански омраз да пие бозЪ.
Бозаджията:
- Ма той не я пи бе, г-н Съдия. Той ритна казана, в който варЕх бозътъ и рече "Тава пиенье ле а, бе, дее*а клесунгера, ти дее*а!"
23