Вицове за работници
В тази категория има 392 вица, разпределени в 27 под-страници.
В едно село строили църква, всеки давал кой колкото може, кой десет лева, кой двайсет. В един момент дошла една жена цялата направена - устни, гърди, силикони, всичко... и казва:
- Ето давам десет хиляди лева.
Свещеникът я пита:
- Ама как така, коя сте вие?
- Аз съм прости*утка - казва тя.
- А не, не - казва и той, - ние такива пари не можем да вземем.
А работниците от скелето се развикали:
- Взимай попе, взимай... това са наши пари!
Японска делегация дошла на посещение в български завод. Когато представителите на азиатската държава влезли в един цех, те станали свидетели на неприятна сцена. Бригадирът и някакъв работник си крещели един на друг, колкото им глас държи!
Един от японските гости попитал смаяно:
- Ама, какво става тука? За какво си говорят двамата господа?
Нашата преводачка се изчервила до ушите и подхванала внимателно:
- Бригадирът иска един детайл да бъде обработен спешно. И заявява, че в противен случай - ще влезе в интимни отношения с майката на работника! Работникът отказва да свърши тая работа. И заявява, че ще влезе в интимни отношения с майката на бригадира, с майката на началник-цеха, с майката на директора на завода и с майката на самия детайл!
В един български завод дошла японска делегация.
Когато влезли в някакъв цех, те заварили бригадирът да се кара ожесточено с един работник. Главният японски служител попитал нашата преводачка:
- Какво става тука? Какъв е проблема?
Тя се изчервила и обяснила:
- Бригадирът иска един детайл да се обработи спешно. В противен случай - ще влезе в интимни отношения с майката на работника. Работникът от своя страна, отказва да обработи въпросния детайл. И заявява, че ще влезе в интимни отношения с майката на бригадира, с майката на началник-цеха, с майката на директора на завода и с майката на самия детайл!
Петроград, Финландската гара. Ветровит април. Ленин се качва върху бронетранспортьора "Остин-Путиловец" и вдига ръка.
Събралото се множество утихва като един, всички са втренчили взор в очакване.
Ленин, усмихвайки се неловко:
- Другари! Революцията се отлага!
Всички са смаяни. Матрос гледа потресено селянка, окъсан работник недоумяващо мачка каскета към гърдите си, баба притиска към парцаливите си поли разплакано внуче.
- Но защо? Защо?! - носи вятърът шепот от всички страни и го завихря по особено драматичен начин около глезените на застаналия в притеснена поза Вожд.
- Защото, другари, другарят Дзержински отиде за риба...
- Каквооо?! Е, не може ли без него?
- Без Дзержински, другари, може, обаче без "Аврора" - не!
Работниците от завода за бои и лакове, на път към вкъщи обикновено минават през приказната гора...
В някакъв завод всяка вечер на портала един от работниците излизал с ръчна количка покрита с вестник. Охраната съответно всяка вечер го проверявала. Вдигали вестника, на количката все нямало нищо, не можели да го угадят как краде и какво краде.
Един път единия от охраната не се стърпял и го питал:
- Аве артик, знаем че крадеш, ама не ни е ясно к’во крадеш.
- Е как к’во?!? Ръчни колички крада...
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
В един женски манастир, дошла бригада работници да прави ремонт. След няколко дена, игуменката се оплакала на техническия ръководител:
- Господине, Вашите подчинени използват много сквернослосовия! От техните думи, всички сестри умират от срам!
Онзи отговорил:
- Съжалявам за това! Но не бива да ги съдите прекалено строго! Това са обикновени хорица и не използват някакви сложни термини! Примерно, вместо " инструмент за копаене", казват просто:" лопата"!
Игуменката уточнила:
- Мисля, че терминът, който Вашите хора използват е по-скоро:" шибаната лопата"!
Срещнали се двама научни работници:
- Колега, написал ли си наскоро някой научен труд?
- О, да! Казва се:
"Екстензия на захарно -амилозния гел"!
- Ей, много сложно, бе!
- А, бе, отначало заглавието беше:
"Как да разтягаме локуми".
Ама, нещо - не го одобриха!
А ти, колега, написал ли си нещо?
- О, да! Моят научен труд се казва:
"Влиянието на духовата музика върху духовния живот на духовенството"
- Ей, много сложно, бе!
- А, бе отначало заглавието беше:
"Защо попът се кефи на хубава свирка".
Ама, нещо не го одобриха!
Един фабрикант отишъл на оня свят. Свети Петър му казал строго:
- Ти си направо за ада! Давал си мизерни заплати на работниците. Не си им плащал осигуровки. Лишавал си ги от отпуски. Ако някой е боледувал често - направо си го уволнявал.
Онзи почнал да мънка:
- Аз, все пак имам и някой добри дела. Веднъж на една работничка и се родиха близнаци. И аз и дадох петдесет стотинки бонус!
Свети Петър се загледал в тефтера и признал с неохота:
- Е, да - така е!
Фабрикантът продължил:
- А пък веднъж един работник остана да работи и на Нова година. И на него дадох петдесет стотинки бонус!
Райският ключар отново направил справка - което си е вярно, вярно е!
Тогава свети Петър въздъхнал и се обърнал към архангел Михаил:
- Оффф... кажи сега какво да го правиме тоя!
Архангел Михаил отговорил:
- Върни му едно левче и го пращай право в ада!
- Господине, наех ви за преводач при посещението ни в новозакупения от нас български завод за металообработващи машини, за да ми превеждате дословно, а имам чувството, че половината от нещата ми ги спестявате!
- Ямамото сан, това са паразитни думи, които са непреводими на японски.
- Нищо! Вие опитайте например да ми преведете какво вика онзи началник там на работника на струга и какво точно му отговаря работникът!
- Началникът казва, че ако работникът не изпълни качествено и в срок изработката на детайла, той ще осъществи полов акт с майка му. А стругарят отговаря, че началникът вероятно му е доставил некачествен материал от на баба си задника, поради което той се приготвя да осъществи поредица от полови актове с началника си, с майката, лелята и сестрата на началника си със завода, с цеха, със струга и със самия детайл.
Мъж стои по средата на цеха в една фабрика без да върши нищо. Главният изпълнителен директор минава и го пита каква заплата взима? Мъжът отговаря:
- 1000 лева!
Директорът дава на мъжа 1000 лева и му казва:
- Ето вашето месечно възнаграждение. Уволнен сте!
Мъжът си тръгва. Директорът пита работниците:
- Кой е този човек?
Те отговарят:
- Доставчик на пица!
Бригадир към ВиК работници:
- Вие засега копайте тук, а аз ще проверя къде трябва!
Един директор на завод събрал работниците и казал строго:
- Забелязвам, че тука много често се псува! Искам това нещо незабавно да престане! Ами, ако утре тук дойде министърът? Или министър-председателят? Заради вас - ще потъна в земята от срам! Отсега нататък, ако някой не е съгласен с другиго, вместо да го псува, искам да му каже:
"Не си прав!"
Такааа, а сега - имате ли някакви въпроси към мен?
Един работник се обадил:
- Шефе, нема ли вече да вдигнеш заплатите? Умрехме от глад с тия смешни пари!
Началникът се троснал:
- Не съм ти "шефе", а " господин директор"! И не ме занимавай с глупости! Повишение на заплатите - не се предвижда!
Работникът си поел дълбоко дъх, за да се успокои. А после казал:
- Господин директор... не сте прав! И майка Ви не е права! И леля Ви! И стринка Ви!
Бригадира идва при строителите и им казва:
- Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко се случва точно по план, навреме и нищо не е неочаквано.
На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот.
Работник от строежа си поглежда часовника и казва:
- 15:35 часа - точно по график!