Вицове за ракия
В тази категория има 2330 вица, разпределени в 156 под-страници.
Отива Хасан при доктора и му вика:
- Докторе искам да ми отрежеш оная работа!
Доктора:
- Чакай малко, защо бе?
- Ами така решихме с Айшето. Нямаме пари да гледаме повече деца, а и не можим да се пазим?
Доктора решил да уважи решението на Хасан и сторил каквото иска.
След известно време идва Хасан и казва:
- Докторе, искам си оная работа, че не издържам без с*кс.
Доктора му присадил маймунски член.
Пак след известно време идват Хасан и Айшето при доктора и му носят бонбони и ракия.
- Да си ни жив и здрав докторе, не знаем какво си сторил, но кат се раждат дечурлигата, веднага хващат гората...
3
Типична народна сцена. Домакина и госта пият ракия, а пред тях мезето.
- Мези, мези - казва домакина на госта.
- Мезя, мезя - отговаря госта.
- Мези си бе, мези си.
- Меза си бе, меза си.
- Абе мези кат ти казвам - мези!
- Абе меза си на теб кво ти става?
- Абе кво мезиш бе ти направо ядеш!
1
Баща забелязал дъщеря си да се задоволява с вибр*тор. Попитал я:
- Дъще, за теб мъже няма ли?
- Тате, аз съм съвременна мадама. Не ходя с мъже, за да не ме мислят за развалена. Използвам техниката!
Бащата си излязъл.
Една вечер момичето се прибрало и заварило баща си на масата, пред него - две чаши ракия, салата и вибр*торът.
- Тате, какво правиш?
- Ами поканих зетя на една ракийка.
1
За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.
2
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
Пийте новата ракия машина на времето една чаша и вече е утре!
0
Извънземните решили да посетят земята. Интересно защо те се спряли на България. Тръгва извънземното на име Зин Пин Дин Фин 423 из българските улици и среща двама мъже на средна възраст. Казва им:
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
Единия се обърнал и казал:
- Гошо, сипи на Зин Пин Дин Фин 423 една ракия!
- Готово, Иване!
И му сипал. Извънземното го изпил на един дъх. И пак почнало.
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
Човекът пак казал:
- Гошо, сипи на Зин Пин Дин Фин 423 още една ракия уе!
Сипал му, Извънземното отново я изпил на един дъх. И пак почнало:
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
- Гошо... Сипи на Зин Пин Дин Фин 423 още една ракия, че вече ми омръзна да го слушам.
Сипал му, Извънземното отново я изпил на един дъх...
- Слушайте! Аз съм Зин Пин Дин Фин 423 и идвам от друга планета. Извънземно съм. Тук съм, за да посетя вашата планета Земя. Разбрахте ли сега?
В този момент на мълчание изведнъж единия се обадил.
- Повече няма да поркаш...
1
научете новия "правопис":
.. - момиченце
(.)(.)- жена
((.))((.)) - потресена жена
(0)(.) - Памела Андерсън със спаднал ляв силикон
oIo - мъж
oio - мюсюлманин
:) - Стефан Софиянски
:))) - Стефан Софиянски вари ракия
%) - Стефан Софиянски е изпил ракията
*{ - Минчо Празников прогнозира сняг
!~ - внимание! глисти!
o~ - сперматозоид
~o(I)o~ - сперматозоиди в акция
~o-o~ - Хари Потър
^^^ - високи сини планини
~$~/ - някой пере пари
o-I=< - Слави Трифонов на плаж
[O> - Осама бен Ладен
6
Дъщеря пита майка си:
- Мамо, може ли да отида на излет в гората?
- Да бе?! Да лежиш на земята, да пиеш студена ракия?! И да се натискаш с момчетата по храстите?! Не, аз ще отида на излет!
1
== Програма за жени==
Ниво 1 (начинаещи)
Модул 1 - (задължителен)
1. Как да живея без да говоря. (3000 часа)
2. Съпругът ми не е мой татко. (1500 часа)
3. Как да използвам думата "искам" възможно най-рядко. (3000 часа)
4. Как да живея без майка си когато съм омъжена. (1500 часа)
Модул 2: Живот с мъжа. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.
1. Консумирането на бира НЕ е престъпление и кръчмите не са пълни със жени, с които мъжът изневерява.
2. Дупките по чорапите, боксерките и фланелките са резултат от протриване, а не от личностна деградация.
3. Посрещането със салата и ракия на масата не унищожава семейният живот.
4. Хъркането е физиологичен процес и не зависи от характера на мъжа.
5. Разпределението на територията на леглото или защо мъжът спи повече.
6. Как да вървя из апартамента без да се блъскам в мебелите.
7. Космите в канала на банята водят до запушване и трябва да се изваждат своевременно.
8. Живот без ежедневен душ. Специален курс с гуруто от Хималаите Хамакратати.
9. Подаряването на цветя - един безсмислен акт. Лекция от д-р Фройд.
10. Мъжът може да прегръща и свои далечни братовчедки, които съпругите не познават.
Модул 3: Свободно време. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.
1. Риболовът е тиха и приятна почивка, а не смяна на мястото за обсъждане на семейните проблеми.
2. Дрехите служат за обличане и предпазване от студ и слънце.
3. Телефонът е средство за комуникация, а не за безкрайни разговори с приятелките.
Модул 4: В колата. Всички дисциплини са по 200 учебни часа.
1. Тайните на скоростите. Курсът е специално адаптиран за жени от преподаватели за дома за умствено изостанали деца в Горна Баня.
2. Бензинът в резервоара на колата - самозараждане или магическо въздействие?
3. Мога и да не говоря за знаците, светофарите и тировете в насрещното движение докато съпругът ми шофира.
4. Начални познания за автомобила: отваряне на вратите и слагане на колан.
Модул 5: Комуникативни способности. Всички дисциплини са по 350 учебни часа.
1. Всеки предмет отговаря на определена дума или как да се опитам да премахна от речника си паразитните неопределителни думи "онова", "това", "там", "тук" и пр.
2. Изречението има начало и край.
3. Махането на ръце, бърченето на нос и въртенето на очите не спомагат за по-добрата комуникация.
4. Мога да говоря и без да се лигавя и променям гласа си.
5. Мърморенето рядко постига целите си.
6. Как да говоря без "Нали разбираш?", "Сещаш се, нали?" и пр. вметнати изрази.
7. Плачът и врещенето: тези невъзможни аргументи при спорове.
8. "Готвене, дрехи и обувки" или забранените теми в присъствието на хора. Уводен курс от д-р Цоневски.
Модул 6: Хуманизъм и толерантност. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.
1. Приятелите на мъжа ми не са простаци и деградирали типове.
2. Свекървата е майка на мъжа ми, а братът на мъжа ми не е малоумен пубер.
3. Тези странни хора роднините: основен курс по психология на общностите.
4. Аз съм женена за съпруга си, а не майка ми.
Модул 7: Въведение във футбола. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.
1. Различните цветове на фланелките на играчите показват, че те са от различни отбори. Лекция с демонстрации от Роналдо.
2. Съществуват и интелигентни футболисти. Лекция от Янко Златков.
3. Гледането на футбол може и да е интересно. Демонстрации с диапозитиви.
4. Футболната топка - втората любима в къщи?
Модул 8: Въведение в разказите за казармата. Всички дисциплини са по 400 учебни часа.
1. Мъжът след казармата или защо жените са толкова харесвани.
2. Ротата - основно понятие в приказките за казарма.
3. Ротният командир е като шефа, само че е много по-гаден.
4. "Ей, кирка! Ще те сдухам!". Уводен курс по казармен жаргон.
Модул 9: Лечение от сапунени сериали. Терапията се води от добре подготвен екип от психиатри. Часовете са съобразени с индивидуалните характеристики на пациентите.
1. Героите в сериалите не са истински.
2. В "Далас" няма нищо вярно.
3. Освалдо Риос е тъпак и грозник.
Модул 10: Как да станем по-съвършени в леглото. Всички дисциплини са по 250 учебни часа.
1. Научно доказателство, че сперматозоидите не са отровни. Упражнения в лаборатория.
2. Мъжкият член не е облечен кокал. Посещение на моргата и дисецкции.
3. Главоболието - неуместното оправдание. Терапия на психиатъра д-р Хайнеман.
Ниво 2 (напреднали)
Поради срещаните трудности обучението е индивидуално.
1. Как да паркирам без да ожуля колата. Курс с демонстрации от Михаел Шумахер.
2. Мъжете си падат и по не толкова слаби жени. Изкуствоведски преглед на творчеството на художници и скулптори от различни епохи, водещ - Кенет Кларк.
3. Живот без диети. Курс на Махариши.
4. Болта и гайката са като мъжът и жената. Уводен курс с демонстрации.
5. Клюкарстването: вродено или хронично заболяване? Лекция на психиатъра д-р Янчев.
6. Как да купуваме здрави обувки, игнорирайки външният им вид.
7. Дамската чанта - има ли алтернативи или защо само една чанта ни е достатъчна?. Демонстрации от Пиер Карден.
8. Крушките в къщи: тези непознати сменящи се механизми с кратък живот. Уводен курс по смяна на електрически крушки от инж. Матев.
9. Умствени упражнения за заучаване на посоките "наляво" и "надясно". Специализиран курс за новобранци от малцинствен произход, водещ - майор Иванов.
10. Фундаменталните разлики между отвертката и ножа.
11. Как да забием пирон без да си ударим пръста.
12. Умствени упражнения: как да запазим мълчание, когато мъжът каже, че повредата е в карбуратора.
13. Негативните отражения върху организма при сдържане на пръднята и уригването. Лекция с видеофилм на проф. Стефанов, завеждащ отделението за гастроентерология на Университетска болница.
14. Бъркането в контакта със шиш може да доведе до смърт. Уводна лекция за електричеството от инж. Чорбански.
15. Как да ходя по улицата без да си правя контузии и фрактури по черепа. Курс с видеокамера.
16. Последното научно откритие: готвенето, чистенето и прането са женски занимания от дълбока древност до наши дни. Исторически преглед от д-р Петков.
17. Домакинстването не загрозява жената и не разваля фигурата. Курс с примери от ежедневието.
18. Как да не ревнувам мъжа, ако той се прибере късно и веднага заспи след вечеря. Уводен курс по физиология на мозъка и нуждата от сън.
19. Мозъчния дефект, наречен истерия. Курс по медитативни практики.
20. Повечето червило по устните не намалява размера на задника. Уводен курс по моден дизайн, лектор доц. Владимир Стойков, водещ на предаването "От игла до конец".
21. Гледането на карти и кафе е ненаучен метод. Уводен курс по теория на вероятностите и демонстрации със зарчета.
22. Псуването и ругаенето не се признак на деградация и простотия. Лингвистичен курс.
23. Могат ли коня и кокошката да тичат еднакво бързо. Лекция на бившата феминистка Клаудия Шифър относно равноправието между мъжа и жената.
24. Само истинските дами заслужават джентълменско отношение. Уводен курс по обноски.
25. Хобито и детската игра са различни неща. Посещение в музей и детска градина.
26. Мъжа също има право на достъп до банята. Терапия с видеокамера.
27. Планиране на бъдещи действия или как първо да мисля, а после да действам. Уводен курс по планиране на финансови средства от Ричард Марчинко.
28. Как да не се подвеждаме по лъскави опаковки. Курс с диапозитиви от д-р по икономика К. Стоилов.
29. Неоперативно премахване на пеньоара и ролките за къдрене - представяне от д-р Гълъбов на върховите постижения на група руски учени от Дубна.
2
Два-три часа преди началото на феста - групите се подготвят, озвучителите редят апаратура и правят проби. Нашият герой (басистче!) прави индидуален саундчек насаме с бутилчица ракия, разбирай пие докато има, след което се смесва с тълпата. В един момент от сцената се чува нещо страшно - басиста свири сола. С дистер. Сам. Останалите от бенда се притесняват и барабаниста се качва на сцената да види какво става.
- Какво правиш, бе?
Онзи се обръща и казва (сърдито):
- Виж какво, айде свирете малко по-силно, щото почти не ви чувам!
1
Алкохолик рови из кухнята посред нощ. Жена му става от леглото, идва при него и го пита:
- Какво търсиш?
- Абе имаше една бутилка ракия тука в тоя шкаф.
- Не помниш ли, че я изпи на погребението на баща ти?
- Ей, вярно бе, а аз се чудя къде се загуби стария напоследък.
1
Циганин се прибира вкъщи с думите:
- Жена, сипи една ракия, па после ща прая да умирваш...
Сипала му, жената. Оня след като обърнал чашата, поискал пак:
- Жена сипи още една, пък после ща прая да умирваш...
Така се стигнало до петата чашка. Циганката забелязала, че манго взел да се напива и рекла:
- Айде бе мъжо, нали щеш да праиш да умирвам?
Оня надигнал глава, махнал с ръка и казал:
- Жувей бе жина...
3
Пореден семеен скандал. Жената се тресе в истеричен пристъп.
- Свиньо, говедо, прахосник, селяндур, мекотело, малоумник нещастен...
Мъжът абсолютно неебателно и безучастно размазан на дивана следи телевизионно предаване.
Жената продължава да набира скорост.
- Всичко изпи и пропиля, нищо не остана, само за пиене мислиш, аз една дреха нямам като хората, ей така гола ще изляза на улицата да ме видят хората!
Излетява навън и трясва вратата.
Мъжът се сепва, скача и хуква след нея.
- Чакай, върни се, ела тука моля те!
Жената се обръща на прага, а той, задъхан:
- Чакай тука жена, така и така излизаш, вземи ми една ракия от магазина.
1
Един отишъл за риба. Цял ден клечал и нищо не хванал. Към края на деня хванал една рибка, но не разбрал че била златната.
Преди да си тръгне пуснал рибката. На път за вкъщи минал през кръчмата понеже бил разочарован от риболова.
Седнал на бара ама нямал пари.
- Ех сега да имаше една ракия да пийна.
Хоп и пред него се показала една ракия.
- Ха! Ех да имаше и една салатка...
Хоп, показала е и салатката.
- Мале аз съм бил хванал Златната рибка бе да се е*а в гъза!
0