Вицове за ракия
В тази категория има 2330 вица, разпределени в 156 под-страници.
Една жена поканила любовника си в апартамента за предното рандеву. Съпругът, както във всеки подобен виц, в най неподходящия момент решава
да се прибере. Чула жената прещракването на ключалката, скочила от леглото и със скоростта на светлината, надянала един халат. Изсъсвайки на любовника „Скрий се“, излязла да го посрещне. Лесно е да се каже, ама къде да се скрие? Леглото плитко, почти до пода. Гардероба препълнен. Дивана в хола плътно до стената. В един момент спасение - ТЕРАСА. Излязъл той на
терасата. Приклекнал по чорапи и затаил дъх. А през това време, в антрето съпругът влизайки казал:
- Здравей. Що си такава чорлава ма?
И без да чака отговор продължил:
- Сипи ми да ям, че съм гладен като вълк.
Изваждайки цигара се запътил към терасата, а там го чакала иненада под формата на голо човешко същество.
- Кво правиш тука бре? - попитал съпругът.
Любовникът допрял пръст до устните си и зашепнал:
- Шшшт! Мъжт на тая отгоре се прибра, та се наложи да скоча тук за да се скрия. Дай някакви дрехи, че умрех от студ. Мъжката солидарност е пословично безгранична. Дал му едни гащи, чехли, анцуг и без да забележи жена му, го изпратил да си ходи. Доволен от добре свършената работа, седнал да хапне. Ядял си той, пийвал си ракийката, но все повече се замислял... По едно време, след третата ракия решил да пита жена си:
- А бре жена..., ние не живеем ли на последния етаж?
10
Изядох един домат сутринта и цял ден на ракия ме пали!
6
Седнахме да пием ракия с един домат. Накрая остана четвърт домат.
3
Срещат се две приятелки. Едната е много тъжна.
- Какво се е случило? – пита я другата.
- Мъжът ми ме ядосва. Пие като свиня. Не може да се откаже дори и да иска.
- Има начин. Не се притеснявай. Чух че в съседното село има един ковач. Не знам какво прави, но някак си закодира пияницата и той престава да пие. Много жени са доволни, че е излекувал мъжете им от алкохолизма. Трябва само да заведеш мъжа си при ковача и да му занесеш бутилка ракия!
Жената послушала приятелката си и завела мъжа си при ковача. Ковачът взел бутилката ракия и се затворил с мъжа и в мазето. Там налял по една чаша. Изпили ги. Мъжът още се държи. Налял по втора. Мъжът на жената едвам стои на краката си. На третата чаша мъжът се натряскал жестоко. Ковачът му смъкнал гащите и го оправил много яко. След това му прошепнал в ухото:
- Вече си закодиран. Ако пийнеш само една чаша занапред, цялото село ще разбере, че си педал.
Минала година. Минала втора. Мъжът трезвен като краставица корнишонка. Минала трета година. На мъжът му се пие зверски, но не смее да сложи и капка в устата си. Един ден мъжът си върви по селския път и гледа ковачът паднал в канавката край пътя и спи. Пиян като кирка. Мъжът се огледал наляво – надясно. После се присламчил зад ковача. Смъкнал му панталоните и го оправил яко. След това избърсал потта от челото си и казал:
- Ох! Слава Богу! Разкодирах се!
15
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника:
- А-х-х-х, ти!
Вбесен зарежда пушката и се прицелва.
Комшията се обръща и започва да моли за живота си:
- Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот!
- Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми!
7
Когато от Интернет можеш да си източиш литър ракия, тогава ще говорим за Интернет - зависимост! А сега е само фраза...
10
Егати лятото, вчера съм запалил печката ям диня и пия греяна ракия...
9
- Да сложа ли салата в сандвича?
- Сложи и ракия, ако има!
15
Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
- Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? - започнал той.
- Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания... - отговорила загадъчно съпругата.
Мъжът се почесал по главата:
- Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия...
19
За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.
7
Един фермер отива сутринта в кръчмата и гледа друг да се налива с ракия.
- Що пиеш толкова отрано?
- А бе, някои неща не можеш да ги обясниш.
- Как така?
- Отивам сутринта да доя кравата. Тъкмо напълних котлето, кравата вдигна десния крак и го ритна. Ядосах се и и завързах десния крак за десния стълб.
- Е, и?
- Тъкмо пълнех котлето пак, кравата вдигна левия крак и го ритна. Ядосах се, взех друго въже и и завързах левия крак за левия стълб.
- Е, и?
- Кравата замахна с опашката и пак разсипа млякото. Понеже нямах повече въжета и стегнах опашката с колана за напречната греда.
- И какво стана?
- Някои неща не можеш да ги обясниш. В този момент ми паднаха гащите и жена ми влиза в обора...
15
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
- Скъпи, уморих се да нося детето... не мога повече... дай аз да нося дамаджаната с ракия?
- Да бе... да вземеш да я изпуснеш!!!
6
- Довечера на линия ли си?
- Не, на ракия.
17
Мразя чалгата, до третата ракия...
11