Вицове за ракия
В тази категория има 2330 вица, разпределени в 156 под-страници.
Народна медицина:
- Най-доброто лекарство при болест е водата. Капват се две-три капки в чаша ракия и се пие по три пъти на ден.
8
- Ти защо не се бръснеш?
- Нямам гадже, за което да го правя.
- А просто за себе си?
- За себе си имам ракия...
9
Морална криза е да си ядеш сланината с уиски, само защото ти е свършила домашната ракия.
7
Уважаеми пациенти,
По здравна пътека за Вашата операция не е предвидена упойка. Моля, носете си 1,5 л домашна ракия двоен препек.
5
Един лекар си седи в кабинета, звъни му телефона и му съобщават, че на следващия ден трябва спешно да отиде до село и може да се върне най-рано в другиден.
- Проблем, утре съм нощна, дежурен. - мисли си доктора като в същия момент в кабинета му влиза един млад специализант.
- Докторе тука ви нося картоните...
- Аха, младши, ти си човека дето ще оправи нещата. Слушай сега - утре трябва да отскоча до село, но съм дежурен, нощна. Хайде да ме покриеш, пък аз ще ти донеса една дамаджана от дядовата ракия.
- Докторе, за дядовата ракия винаги.
Връща се доктора сутринта след дежурството и заварва специализанта още там. Връчва му дамаджаната и го пита:
- Какво става младши, имаше ли спешни случаи.
- Ми дойде един със запек.
- И ти какво му даде?
- Рициново масло.
- Браво младши, и какво стана?
- Ми какво, човека си тръгна, вървя, вървя и като побегна...
- Друго?
- Дойде един с разстройство.
- И ти какво му даде?
- Докторе, криза е и има само едно рициново масло в аптечката.
- И какво стана с човека?
- Изпи си рициновото масло и излетя от кабинета. Видях го през прозореца как излиза от болницата, тича, тича и по едно време направи жест с ръка "ала язък" и спря.
- Друго?
- Ми дойде един с кашлица.
- И ти какво му даде? Чакай, нека позная, рициново масло?
- Ми да, Докторе.
- И какво стана с горкия човечец?
- Ей го там в ъгъла, седи и не смее да се изкашля.
8
Жена казва на мъжа си:
- Това ти е третата ракия, а доктора какво каза - само по една ракия!
- Е, да де, ама аз ходя на трима лекари - за по сигурно.
5
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
Двама негри емигрирали в България със семействата си и се хванали на бас кой ще е по-българин след една година. Минало се определеното време и се срещнали.
Първият казал:
- Записах дъщеря си на народни танци, а сутринта ядох шкембе, че не ми е минал махмурлука от ракията снощи. Ти как си?
Вторият отговорил:
- Е*и си майката, мангал!
35
Реклама на Български Пощи.
- Изпращате прясна ракия! Пристига отлежала!
10
Чух, че върлува грип и реших да си премеря температурата. Термометърът показа 39,9 градуса! Баси! Още 0,1 градуса и съм ракия!
8
На Пешо тенекеджията всички в сервиза много му завиждаха, че е голям сваляч. Даже и нескрито и искрено го хвалеха, че е толкова добър с жените.
Обаче, когато петък следобед всички бяха насядали около масата и го чакаха да налее, а той счупи бутилката с ракия и изведнъж рязко стана долен педер*ст.
7
Такъв е животът!
1. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
2. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
3. Ако сте се събудили сутринта и не трябва да ставате, значи сте спали прав.
4. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
5. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
6. Ако ви боли глава - значи имате такава...
7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.
8. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
9. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
10. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
6
По новините съобщават, че България е на второ място в света, по количество употребяван алкохол. Семейство гледа новините и жената поглежда критично съпруга си, който тъкмо си налива ракия.
Той я поглежда навъсено и и казва:
- Какво ме гледаш ма, правя каквото мога...
13
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
В 10.30 часа преди обед, вторник, 47-годишният чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея, на брега на Егейско море. Облечен е с тениска на баскетболния “Олимпиакос” с номера и името на Принтезис – 206 сантиметра, 110 килограма, тежко крило. Сантимент. Двамата са адаши, самият чичо Йоргос е с подобни габарити и едно време е бил юноша на клуба. Внушителният грък въздиша тежко, сяда и поръчва на веднага притичалия сервитьор 200 грама ципуро наведнъж, стафидови маслини, половин кило козе сирене и един слънчев домат, разрязан на четири. За ваша информация, разликата между ципуро и узо е като тази между домашна ракия и бутилирана от магазина. Докато чака поръчката, чичо Йоргос се провиква към собственика зад бара:
- Пусни мойта!
Минутка след това по уредбата тръгва “Ден Тело” на Пасхалис Терзис. В тази песен лирическият герой казва, че не иска такива приятели, които му причиняват болка. Ципурото идва, чичо Йоргос отпива, гласът му се прояснява леко и от тип Ленард Коен става нещо като Бари Уайт, започва да припява "Мутапанееее – стаматйасууууу", очите му се насълзяват. През това време в таверната влиза един гей. Сяда близо до бара и си поръчва късо кафе, мохито и портокалов фреш. Поглежда към чичо Йоргос и му се усмихва. Разчувствуваният чичо също се усмихва в отговор автоматично, което кара гея да преметне крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо. Минават няколко песни и няколко питиета време. Когато зазвучава “Роза” на Митропанос, геят става, приближава се до чичо Йоргос с котешката стъпка на манекенките, навежда се и му казва на ухото:
- Искаш ли да ти лапам оная работа?
Грамадният грък внезапно накървява очите, скача и се започва един грозен побой, завършил с изхвърлянето на гея навън.
Собственикът отива до чичо Йоргос и го пита:
- Какво стана, какво ти каза тоя?
Чичо Йоргос отговаря:
- Шепнеше и не го разбрах добре, ама беше нещо за работа.
22