Вицове за Рая и Ада
В тази категория има 390 вица, разпределени в 26 под-страници.
Попитах в Ада дали имат място за мен. Отговориха ми, че не искат проблеми!
7
- Миличка, хайде да спрем да се караме вече, кажи ми няколко топли думи...
- Да гориш в ада дано!!!
17
Пътя към Ада е павиран и гладък. Там дяволите не лъжат предизборно и след изборно! Не си определят сами възнагражденията! Не крадат! Не са ненаказуеми и миропомазани! Следователно Адът не е в България, защото там има ред и сигурност. Съгрешилите земляни ги заплашват с изпращане в Ада. Дали дяволите ги заплашват с изпращане в България?
8
Двама мисионери се разхождали в рая и видели лъв. Единият се качил на близкото дърво, а другият започнал да му се смее от долу:
- Не си ли чел в библията, че в рая хора и животни ще живеят в мир?
- Абе чел съм, ама не знам лъва дали знае, че сме в рая...
16
Евреин и гей умират и отиват при Свети Петър. Той поглежда евреина и казва:
- От вас имаме прекалено много, ще те върна, но само ако обещаеш, че вече няма да си скъперник.
Евреинът се съгласил.
Петър казал на гея:
- И ти, но ако обещаеш да не мислиш вече за гей с*кс.
Съгласил се и той. На връщане евреинът видял монета. Навел се и двамата отишли в Ада веднага след това.
31
Катастрофирала по пътя към църквата кола с младоженци. Младите загинали и душите им отишли в рая.
- Толкова се обичаме! - казали те на Свети Петър.
- Не може ли и тук да се оженим!
- Ще видим какво може да се направи! - обещал Свети Петър.
След три седмици се появил при младите със свещеник и той ги венчал. Минало време, младоженците пак отишли при светия старец.
- Оказа се, че в Рая бракът за нищо не служи. Не може ли да се разведем?
- Махайте ми се от главата! - ядосал се светията.
- Аз си загубих три седмици да ви търся в рая свещеник, представяте ли си, колко време ще трябва, за да открия адвокат!
30
Учете латински. В Ада никой няма да разговаря с вас на английски.
25
Двама близки приятели умират в автомобилна катастрофа и отиват заедно при Свети Петър. Той изпратил единия в Рая, а другия в Ада. Един ден изпратеният в Рая се разхождал безгрижно и стигнал до оградата на Ада. Видял приятелят си да седи на маса с чаша уиски на нея, в скута му разположена прелестно красива дама по бельо, а до него свири оркестър. Стоял изненадан известно време, докато решил да попита:
- Абе, уж аз съм в Рая, а при нас такива удоволствия няма. Да не бях водил толкова праведен живот, щеше да ми е хубаво при теб в Ада.
Приятелят му го гледал известно време, поел си дълбоко въздух и отговорил:
- Мислиш си, че е хубаво в Ада ли? Не е, чашата има дупка, жената не, а след малко излиза да пее Джорджано!
13
Англичанин, швед и руснак в Лувъра, пред картина изобразяваща Адам и Ева в райската градина.
- Погледнете тази прекрасна градина - казал англичанинът - само англичани могат да отгледат толкова съвършена градина!
- Да бе - казал шведът - те са абсолютно голи, без това изобщо да ги смущава, със сигурност са скандинавци!
- Глупости - казал руснакът - нямат дреха на гърба си, нямат покрив над главата си, имат една-едничка ябълка за двама им, обаче им се обяснява, че са в рая - без съмнение руснаци!
23
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
44
- О, Аллах, в Рая ли съм?
- В Рая си.
- О, колко е хубаво! А вярно ли е това за 40-те девици?
- Вярно е.
- Ама защо аз съм в женски дрехи?
- Ами прекалено много от вас се самовзривиха напоследък и сме малко кът с девиците...
28
– Мъжо, стига си пил, че ще отидеш в Ада!
– Нищо бе жена.Ти иди в Рая, че климата е хубав, а аз ще отида в Ада - там компанията е приятна...
5
След като вкарал стотици големи престъпници в затвора, един ден Шерлок Холмс прекалил с кокаина. Взел свръх доза и умрял. Отишъл в Рая. Там на вратата го посрещнал Свети Петър.
– К’ъв си ти бе шемет. – попитал Свети Петър.
– Как?! Не ме ли познаваш? Аз съм най-великия детектив в света. – отговорил Шерлок Холмс.
– Стига бе! Сериозно? Като си такъв велик детектив, можеш ли да ми свършиш една работа?
– Мога. Каква?
– В Рая има милиони хора. Влез вътре и ми намери Адам и Ева.
– Окей. – казал Шерлок Холмс и влязъл в Рая.
След три дни Шерлок Холмс идва и води на Свети Петър един мъж и една жена.
– Ето ти Адам. Ето ти и Ева.
Свети Петър останал удивен.
– Ти наистина си бил най-великия детектив. Как го направи бе, човек?
– Елементарно Петър… И двамата нямат пъпове.
26
Не знам какви са ги вършели в РАЯ Адам и Ева, но след тях Бог пуска там само умрели...
3
Господ гони Адам из рая с нож:
- Дай бе, само едно ребро дай…
- Няма!
- Хайде де, няма да боли, само едно ребърце, ще ти направя партньорка в живота…
- Не, не и не!
- Добре де, какво се запъна сега?
- Имам лошо предчувствие.
12