Вицове за Рая и Ада
В тази категория има 390 вица, разпределени в 26 под-страници.
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Попада един мъж в Рая и се смее...
Ангелът го пита:
- На какво се смееш?
- На хирурзите се смея - аз вече съм тук, а те долу още ме оперират...
Умрял Джордж Буш.Отишъл в рая.Стоял там известно време и един ден отишъл да говори с Господ.
- Шефе, пусни ме един уикенд да отида до Ада да видя малко и друг свят, как е там, как се живее...
- Няма проблем. Този уикенд слизай долу, щом искаш.
Отишъл Буш в Ада. Посрещнали го от портите с шампанско. Влиза и гледа текат навсякъде реки от уиски, шампансо, вино, ракия, бира..., наоколо само готини мацки се разхождат голи...
Прекарал страхотен уикенд.Върнал се пак в Рая.
- Шефе, изнасям се в Ада за постоянно - казал на Господ
Взел си куфара и заминал.Стига до портите на Ада.Отваря му Дявола. Влиза Буш и кво да види... навсякъде огнени клади, писъци, стенания, бягащи в ужасение хора...
- А,бе, Дяволе, кво е станало тука, бе? Миналата седмица бях тука... то едни фиести и купони, то едни реки от алкохол, то градини с марихуана... а пък ся...?
- Ами то едно нещо е да си на почивка и друго да си резидент.
Седят трима мъже пред вратите на рая. Дошъл Свети Петър и им казал:
- Ще влезете в Рая само, ако сте преживели много.
Застанал първия пред него и му рекъл:
- Много ми казваха всички, че жена ми ми кръшка и аз реших да се преместим. Преместихме се ние на 24 етаж в един блок. Не я пусках да излиза никаде, но един ден си дойдох 1 ден по-рано от командировка и гледам в антрето мъжки обувки. Обиколих цялата къща и накрая го намерих да виси на ръце от парапета на терасата. Започнах да го удрям, ама той не пада, взех един чук и почнах да го бия и той падна, ама пак не умря спаси се в храстите. Тогава вече ми кипна взех хладилника и го хвърлих по него и тогава той умря, а аз получих инфаркт и умрях.
- Влез в Рая синко много си преживял - казал Свети Петър
Започнал да говори втория:
- Аз съм спортист. Живея на 25 етаж в един блок. Всяка сутрин спортувам на балкона, но една сутрин ми прилуша и паднах от терасата. За щастие се хванах за парапета на долния етаж. Тогава излезе един луд и започна да ме удря първо с ръце, а после и с чук и аз паднах, но в храстите пред блока. Тъкмо се свестих и един хладилник падна върху мен и аз умрях.
- И ти много си преживял на тоя свят. Хайде влез в Рая.
- А аз, Свети Петре, бях в хладилника.....
Бабо какво е рай?
- Ами в рая има круши, ябълки, грозде...
- Разбрах, раят е компот.
Умира софиянец... Отива в рая и пита Бог:
- Как така всички важни хора са от Пловдив бе?! И Стоичков и Костов и Петър Стоянов... всичките от Пловдив!
- Не знам, майна...
Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско...
- Съжалявам, не приемаме пари...
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари...
На входа на рая идват при Свети Петър три мъже. Свети Петър пита първия:
- Женен ли си?
- Ох, женен...
- Тогава си за рая.
Пита втория:
- Женен ли си?
- Ох-ох, женен....
- Тогава си за рая.
Пита третия:
- Женен ли си?
- Ох-ох-ох, три пъти...
- Тогава си за ада!
- Но защо?!
- Раят е за мъченици, а не за идиоти.
Доскучало му на Адам в Рая и се оплакал на Господ. Дълго мислил Господ и накрая казал:
- Мога да създам една жена да ти прави компания.
- Какво е това "жена"? - попитал Адам.
- Ами - отговорил Господ - това е едно изключително красиво, интелигентно, мило и нежно същество. Тя ще се грижи за теб, ще те обича, ще те подкрепя, ще изпълнява всяко твое желание.
- Чудесно, направи ми жена - казал Адам.
- Но това ще ти коства доста. Ще трябва да използвам една ръка, един крак, едно око и едно ухо от тебе за да я създам.
Замислил се Адам и казал:
- А за едно ребро какво мога да получа?
Един ден при свети Петър дошла една нова душа и след като оправили формалностите, свети Петър я развел из рая да и покаже забележителностите.
След като минали през библиотеката, сауната, басейна, игрището за голф и т.н. стигнали до една огромна зала пълна с часовници.
- Какви са тези часовници, попитала душата.
- Ами виж, за всеки човек на земята има по един часовник и щом му свърши времето идва при мен.
- А защо някои вървят по-бавно, други по-бързо?
- Всеки път, когато човек излъже часовникът му малко се ускорява.
- Аха, разбирам. А какъв е този часовник на тавана?
- А това ли. Това е часовника на президента Клинтън. Ние тук си го ползваме вместо вентилатор!
Нема Правда, Нема Ред - Вадим Куро И Наред!
Никой не умира девствен, живота го слага на всички!
Здраве, сила, дух, а в главата кух !
Жените са като консерви! Един ги отваря,всички ги опотребяват!
Ако една жена знае цената си - значи често й се е случвало да я казва на някого...
Всички жени могат да духат, но само талнтливите могат да свирят.
Не е важно че си тъп важното е да не ти личи!
Готино е да си важен, но по-важно е да си готин!
Тъпо е да се напием и да пълзим, когато може да се напушим и да летим!
Ям, пия, е*а и бия. Душата в рая и х*я до края.
С*ксът е вятър работа, но трябва да те подухва от време на време.
Библията ни учи да обичаме ближния си, а Кама Сутра как точно.
Никой не е умрял от учене, но защо трябва да рискувам!
Няма ЖЕНА която не иска С*КС, има мъже които незнаят как да си го поискат.
Преди Живеех Срещу Лудницата, Сега Живея Срещу Нас!
По-добе мъртъв пич, отколкото жив педал!
Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила.
И изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила.
До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника
вече била на привършване. И докато човека вече си мислел как
е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в
далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек
вътре.
- Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна
до следващия оазис, ти си ми спасениете ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека.
- На канала! - казал монтьора
Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две
тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките.
Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо и няма.
- Ама какво направи бе камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна.
- На канала.
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам:
- Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там.
Мюсюлманинът се успокоява с думите:
- Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре.
Христянинът казва:
- Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе.
Мюсюлманинът го парира:
- Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах.
Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът:
- Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..
Адът и рая били разположени в съседство и разделени с висока ограда. С времето оградата почнала да се разваля, появили се дупки и в рая започнало да мирише на сяра. Обитателите на рая почнали да се жалват от съседите си. Работата стигнала до съд. И кой мислите, че победил?
Правилно, жителите на ада, нали там са най-добрите адвокати!
Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава... Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!