Разни вицове
В тази категория има 22120 вица, разпределени в 1475 под-страници.
Бяла жена родила негърче. Като го видяла в ръцете на акушерката се разплакала от умиление:
- Мъжът ми ще остане страшно доволен! Толкова си пада по черния хумор!
15
- Келнер в супата ми има муха...
- Ей тва веганите така сте ми писнали чее...
26
Из дневника на един данъчен:
"Действах като юридическо лице, биха ме като физическо".
33
- Пешо, жена ти хващала ли те е с любовница?
- По-лошо, брат! Любовницата ме хвана с жената!
15
Любител на четенето в тоалетната, случайно се изпусна в... библиотеката.
23
Той:
- Дай да започнем всичко отначало?
- Не става! Казах на всички, че оная ти работа е малка... Ще ме помислят за луда.
20
Винету и Поразяващата ръка се загубили в прерията. По някое време, каубоят подхвърлил:
- Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Оня изпълнил заръката!
Но без никакъв резултат!
Поразяващата ръка повторил:
- Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Онзи послушал съвета му.
Но никой не се отзовал на помощ!
Поразяващата ръка рекъл за трети път:
- Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Винету въздъхнал и отговорил:
- Съжалявам! Няма начин! Това ми беше последната стрела!
15
60-те години на 20 век. Щата Тексас. В един каубойски бар влязъл някакъв хипар. Той седнал до един самотен чичка. И го поздравил сърдечно:
- Здрасти, татенце! (характерно обръщение на по-млад човек към по-възрастен)
Каубоят пребледнял като платно. И понечил да стане рязко! Другият го възпрял с ръка:
- Не се шашкай, татенце! Ние, хипитата не сме лоши хора!
Проповядваме свободна любов и сме против войната във Виетнам! И нека дългата ми рошава коса и огромната ми буйна брада не те тревожат!
Просто, така изразявам себе си!
Каубоят въздъхнал облекчено:
- Изкара ми акъла с това "татенце", бе, младеж! Преди двайсет години си имах закачка с един женски бизон! И си помислих, че ти си мой син!
13
Когато бяхме млади булки, какви лоши свекърви имаше. Сега, когато станахме добри свекърви, какви гадни снахи са се навъдили!
23
- Абе, мъжо, защо още не си се обръснал!? На театър сме тази вечер!
- Вече се бръснах веднъж!
- Кога!?
- Когато започна да се обличаш!
23
Митко досаждаше на съседите с тромпета си по 5 часа на ден, а докторът му го извади от задника за 5 минути. Къде е справедливостта се питат съседите?!
31
Средновековието... Графът:
- Ковач, след два дни заминавам на война. Дълго време няма да ме има. Ще трябва да изковеш целомъдрен пояс за жена ми.
- Коя е жена Ви, графе?
- Мария...
- Графе, за нея е нужен намордник!
22
По време на соца, наш държавен служител заминал на международна конференция. Там се запознал с един японец. От дума на дума, двамата установили, че работят в сродни държавни учреждения. И извършват общо взето - еднаква по обем работа.
Азиатецът обяснил:
- При нас персоналът е общо десет човека! А при Вас, колега - как стои въпроса?
Ами сега?... Нашенецът не можел да признае, че в службата му има сто човека номенклатура, които вземат заплати без да вършат нищо!
За това измънкал:
- Ами, при нас работят единайсет човека!
Вечерта, сънародникът ни се прибрал да спи в хотелската стая. Но ето, че в четири часа сутринта - някой потропал на вратата му! Българинът се събудил и отворил. На прага стоял японеца с преуморен и изтерзан вид. Той казал:
- Извинявай, че те събудих! Обаче, една загадка ме държи буден цяла нощ! А, бе, оня, единайсетият човек - с какво точно се занимава?
21
Пустиня. Изтощен турист се лута, вече накрая на силите си. Среща местен и пита:
- Извинете, къде наблизо има оазис, вода, сянка? Местният отговаря спокойно:
- Вървите направо, все направо и следващия петък завивате надясно.
20
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
14