Разни вицове
В тази категория има 22121 вица, разпределени в 1475 под-страници.
Срещат се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане пита Вуте кaкво работи
- Научен работник
- Е, кво е това научен работник - пита Нане.
- Глей сега, правим разни опити, документираме и протоколираме. Та значи фанахме една стоножка, откинем и единия крак и речем "Оди, ма!". Она оди. И ние пишем у протоколо - "она оди". После откинем още един крак, пак и речем "А оди, ма!". Она пак оди и ние пишем у протоколо "она пак оди". И така доде и откинем сите крака. Викаме и "А оди, ма!", а она ни мръда, ни шава. И ние пишем у протоколо "она оглуше"...
18
- Чух, че по вашия край вали сняг...
- Ейй..., ти к'ъв слух имаш, бе?!
27
Двама пенсионери си споделят:
- Ти взимаш ли нещо, за да вдигаш самолета?
- Взимам, взимам - пчелно млечице! Много помага, да знаеш!
- Ами, че да взема и аз да го опитам!
След месец:
- Пешо, к'во стана, опита ли пчелното млечице!
- Опитах.
- И как е?
- Абе, бръмча, бръмча, ама не жиля, бе!
6
Седят си бай Лази и великият философ Цицерон, и спорят кой от двамата е по-велик оратор.
Цицерон рекъл:
- Бай Лази, ти вярваш ли ми, че мога да кажа твоето име три пъти в едно изречение?
Бай Лази отговаря:
- Да чуя.
Цицерон:
- На бай Лази му вЛази и му изЛази.
Бай Лази побеснял и се зачудил как да му го върне. Мислил, премятал в главата си и накрая измислил.
- Цицероне, а ти вярваш ли ми, че и аз мога да кажа твоето име три пъти в едно изречение?
Цицерон бил изумен от дързостта на селянина:
- Бай Лази, това е невъзможно. Моето име е много сложно и е абсурдно да се подреди три пъти в едно изречение. Да чуя!
Тогава, Бай Лази казал тържествуващо:
- Цицероне, Цицероне, да ти е*а майката, Цицероне!
30
В един затвор, някакъв пандизчия попитал надзирателя:
- Шефе, какво има за закуска?
Оня отговорил:
- Чай!
Лишеният от свобода задълбочил разговора:
- Ама, към него - какво има? Сирене, салам, мармалад?
Служителят се троснал:
- Кое не ти е ясно, бе? Закуската е ЧАЙ!!!
Затворникът попитал с плаха надежда:
- А вътре - има ли поне захар?
Надзирателят се хванал за главата:
- Ехееей! Ти, още малко ще поискаш и да ти го сваря, бе!
30
- Заповядай, чувствай се като у дома си... а ей там мини с прахосмукачката.
17
В магазина:
- И какво, тези крушки наистина светят 7 години?
- Разбира се! Ние даваме две години гаранция за това...
20
На мой приятел му звъни телефонът, а той в банята.
- Телефооонът!
Оня вика:
- Дигаааай!
Гледам на дисплея - "Кобрата". Вдигам аз и предпазливо казвам:
- Добър ден, господин Пулев!
Отсреща жена му започва да крещи:
- К'ъв Пулев бе, пиянде долно?! Къде е оня де*ил мъжът ми?
33
Извънземни долетели на Земята, за да изследват интелекта на земните жители и да ги включат в "Каталога на разумните цивилизации". Попитали земляните:
- Защо имате толкова много плодородна земя, вода и слънчева светлина, а мнозина от вас гладуват?
- Нямаме достатъчно пари.
- Защо при вашите строителни възможности има толкова много бездомни?
- Не ни стигат парите.
- Защо има толкова много бoлни хора, които могат да бъдат излeкyвaни?
- Парите са ни малко.
- Защо сте замърсили толкова много вашата планета?
- Нямаме пари, за да я поддържаме чиста.
- Какъв е този дефицитен ресурс, парите, че те ви пречат да живеете нормално? Можем ли да ви помогнем и да ви докараме от някои други планети? Вие откъде ги вземате?
- Печатаме си ги сами...
35
- Какво щеше да правиш, ако имаше един милиард?
- Нищо.
27
Седя си в нета и усещам аромат на печени картофи. А уж ги сложих да се варят...
18
- По какво колониализмът е различен от неоколониализма?
- В класическия колониализъм срещу ценности се давали мъниста, докато в неоколониализма ценностите се плащат с нарязана хартия...
9
- Кво праиш, копеле?
- Ароматерапия.
- В смисъл?
- Пърдим дома...
21
Евреин, турчин и българин се събрали заедно и направили някакъв голям зулум. Завели ги при османския кадия да ги съди.
- Тежко е провинението, тежка ще бъде и присъдата - рекъл кадията.
Постановил всеки от тримата обвиняеми да си избере сам наказанието: да плати сто жълтици, да понесе сто удара с тояга или да изяде една ока сол. Евреинът тихичко платил стоте монети и си тръгнал. Турчинът горчиво си помислил: "Фукара човек съм аз, пари нямам, но да ям сол е унизително". И рекъл на заптиите:
- Бийте.
Изтърпял стоте удара и полужив-полумъртъв се измъкнал от кадийския конак.
Българинът хитро си помислил: "Ще мина метър, ще ям сол", казал и започнал. Изял почти цялата буца, но така му призляло, че преди да глътне последните солени трохи, решил:
- Бийте!
На деветдесет и седмата сопа усетил, че ще му изхвръкне душата от зор.
- Аман - примолил се българинът - ето ви сто жълтици, само ме пуснете да си ида у дома...
23
- Успя ли да платиш всички сметки?
- Да...
- Останаха ли пари?
- Ами, почти не!
- Значи сме готови да започнем Коледните пости.
12