Разни вицове
В тази категория има 21885 вица, разпределени в 1459 под-страници.
Телефонът ми звъни, вдигам и някаква пияна ме пита:
- Ало, аз по телефона ли говоря с вас?
- Не, по телевизора!
- Мале, без сутиен съм...
Махмурлия се оглежда сутринта в огледалото. Изведнъж видял - от устата му виси конец...
- Боже, дано да е чай!
Ранна утрин в бургаско кафе:
- Ино кафе.
- Нес ли?
- А ние ве утре, много ясно 'чи нес...
Манекенка си търси книга за морето, но иска най-кратката. Книжарят ѝ предлага:
- „Всичко, което мъжете знаят за жените.“
- „Женските похвали за мъжките достойнства.“
- „Антология на немския хумор.“
- „Македонска история.“
- „С*ксът след 33 години брак.“
Баба звъни на дядо:
- Виваком ще предаде за вашето обаждане...
- Добре, ама му кажи да купи и кисело мляко!
- Моята четка чисти зъбите и на най-труднодостъпните места, а твоята?
- А аз нямам зъби на труднодостъпни места.
Казах на един просяк в Мюнхен, че съм от България и той ми даде 2 евро.
В едно училище в Англия имали следния проблем: 14-15 годишните ученички си слагали червило в тоалетната, целували огледалото и оставяли всеки ден много отпечатъци. Чистачката чистела червилото от огледалото, но на другия ден всичко се повтаряло. Директорката решила, че трябва да се направи нещо. Събрала всички момичета при тоалетната и им обяснила, че отпечатъците от червило са голям проблем за този, който трябва да ги чисти. За да покаже, колко е трудно почистването на огледалото, тя помолила чистачката да покаже, колко усилия й коства. Тя взела една гъба, потопила я в тоалетната и изчистила огледалото. От този ден насетне, проблемът бил разрешен.
Събота и неделя малко се поства във Фейсбук. Видимо хората си имат работа, а не като от понеделник та чак до петък...
- Какво прави на рождения си ден?
- Стоях във фейсбук и пишех "Благодаря" под всяка честитка!
Вървя си по Славейков, търсейки някакъв учебник и чувам следното:
- Извинете, имате ли нещо от Достоевски?
- Да, "Престъпление и наказание".
- Ааа не, благодаря, чела съм ги и двете...
- Нали знаеш, че има хора, дето взимат от теб пари назаем и после изчезват безследно?
- Знам, и?
- Питам дали не ти трябват пари случайно.
- Кои сте вие?
- Ние сме четиримата конници на апокалипсиса - Вяра, Надежда, Любов...
- Чакай! Чакай! Това не трябва ли да са Мор, Война, Глад и смърт.
- Те са на почивка, но ако щеш вярвай, ние сме много по-зле.
- Добре, Вяра, Надежда, Любов, а какво е четвъртото име?
- Марийка...
Живеели в Лондон двама пакистанци - Махмуд и Саид. Били приятели, занимавали се с просия и работели в различни квартали. Саид всяка вечер се прибирал в къщи с няколко монети от един и два паунда. Махмуд обаче се връщал всяка вечер у дома с куфари и торби , пълни с 10-паундови банкноти и за нула време успял да си купи дом, а в гаража му стоял чисто нов мерцедес. Веднъж Саид питал Махмуд:
- Не разбирам защо се получава така! Работя не по-малко от теб, но се прибирам само с няколко монети, а ти с чували пари?!
- Кажи ми какво пише на табелката, с която събираш милостиня? - запитал на свой ред Махмуд.
- "Помогнете! Безработен съм, издържам жена и шест деца!"
- Така никога няма да успееш! - ядосал се Махмуд.
- На мойта табелка пише "НЕ МИ ДОСТИГАТ 10 ЛИРИ ДА СЕ ПРИБЕРА В ПАКИСТАН!"
Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните...
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли...
- Ами виж сега, черните овце са мои...
- Така, добре... А белите?
- И те са мои.