Вицове за разстройство
В тази категория има 127 вица, разпределени в 9 под-страници.
ТЕЛЕФОНЕН СЕКРЕТАР НА ПСИХИАТРИЯТА:
-Здравейте и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
1. Ако сте вманиечено убедителен, натиснете 1 многократно.
2. Ако сте зависим от други хора помолете някой да натисне 2 вместо вас.
3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.
4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате. Не затваряйте, за да можем да проследим обаждането.
5. Ако сте шизофреник, слушайте внимателно и тих глас ще ви съобщи кой бутон да натиснете.
6. Ако сте в маниакална депресия, няма значение кой бутон ще натиснете.
7. Ако сте в нервно разстройство, натискайте всички копчета, докато не ви отговори оператор.
8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името, адреса, телефона, рождена дата, номер на социалната осигуровка и моминското име на майкта ви.
9. Ако имате посттравматичен стрес, _ б-а-в-н-о _ и _ в-н-и-м-а-т-е-л-н-о _ натиснете 000.
10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала, или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!
11. Ако страдате от краткосрочна памет, натиснете 9. Ако страдате от краткосрочна памет, натиснете 9. Ако страдате от краткосрочна памет, натиснете 9. Ако страдате от краткосрочна памет, натиснете 9.
12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети, за да говорят с вас.
13. Ако СТЕ БЛОНДИНКА, НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо!
Известна жълта депутатка имала проблеми при с*кс с мъжа си. както се казва - имала разстройство в с*ксуалния си живот. Отишла на с*ксолог, за да си реши проблема. Сексологът събеседвал с нея и попитал:
- Госпожо, по време на с*кс гледате ли лицето на мъжа си?
- Ами, веднъж го погледнах!
- И как изглеждаше?
- Е, беше много ядосан.
- Значи за целия си брачен живот - заключил с*ксологът, сте погледнали мъжа си в лицето докато правите с*кс само веднъж? При какви обстоятелства стана това.
Депутатката отговорила:
- Ами докато правех с*кс, той ме видя през прозореца...
Животните си направили тоалетна и сложили Зайо Байо да пуска музиката. Идва Баба Меца и казва:
- Зайо, пусни ми един валс.
Зайо пуска валса, тя си свършва работата и излиза. Идва Кума Лиса и иска танго. Той пуска тангото и тя си свършва работата. Задава се Кумчо Вълчо ядосан и тръшва вратата на тоалетната.
- Чакай Вълчо, какво да ти пусна?!
- Пускай каквото щеш!
Пуска Зайо музиката, обаче след минута излиза вълка по долни гащи и го подгонва. Кума лиса видяла случката и бързо изклюкарствала на лъва. Лъвът повиквал вълка и заека и ги попитал:
- Вие, двамата, защо нарушавате горския покой?
Вълка започнал да се оправдава:
- Как да не го гоня царю! Аз разстройство имам - тои химна ми пуснал...
Няма нищо по-внезапно от любовта. Може би само стомашното разстройство...
Една прос*итутка се качила в едно такси:
- Ще ме закарате ли до Варна?
- Няма проблем! - казал шофьора.
По средата на пътуването шофьорът се сетил да попита дали госпожицата има пари да плати пътуването си.
- Нямам пари.
- Тогава ще те чукам.
- Нямаш проблеми, но съм в цикъл.
- Тогава ще те чукам отзад.
- Пак нямаш проблеми, но имам разстройство.
- Сега ако кажеш, че те боли и зъб ще ти е*а майката! - ядосал се шофьора.
ЗАПЕК
Чета си Карл Чапек
пленен от страшен запек.
Мечтая за разстройство
но йок такова свойство
Напънал яко жили
напрегнат пряко сили
аз цвиля ококорен
от казуса минорен
Защо съдбата сляпа
отзад ми сложи тапа
и чака да се пръсна
с лайна света да ръсна.
Един човек получил чревно разстройство и отишъл на лекар. В бързината обаче объркал кабинетите и влязъл при невролога. Докторът съответно му изписал един куп успокоителни и го изпратил в къщи.
След два дни докторът се обажда да провери как е пациента и пита:
- Как се чувствате?
- Много съм добре докторе. Целият съм в лайна, но вече хич не ми пука.
Жена се качва на такси за Варна. Карал си шофьора, но по средата на пътя спрял.
- Ся щ'та е*ем!!!
- Ами, неразположена съм.
- Щ'та е*ем в гъза!!!
- Имам разстройство.
- Ей ся ще ти е*а майката, ако кажеш, че те боли и зъб!!!
Вървят си няколко лайна и срещат едно разстройство:
- Момчета накъде сте тръгнали бе?
- Ше обираме банка.
- Е супер аре да ме земете и мене?
- Е брато т'ва е работа за здравеняци.
На преглед при психиатъра:
- Докторе, имам личностно разстройство - мисля едно, друго говоря, а правя трето.
- Това доказва, че сте напълно нормален!
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
Писмо от пионерския лагер
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телецизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред.
Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите.
Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата.
Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото.
Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е стананал наш ръководител. Той каза,
че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър.
Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
ЦЕлувам ви, Андрейчо.
Една прос*итутка се качила в едно такси:
- Ще ме закарате ли до Варна?
- Няма проблем. - казал шофьора.
По средата на пътуването шофьора се сетил да попита дали госпожицата има пари да плати пътуването си.
- Нямам пари.
- Тогава ще те чукам.
- Нямаш проблеми но съм неразположена.
- Тогава ще те чукам отзад.
- Пак нямаш проблеми но имам разстройство.
- Сега ако кажеш, че те боли и зъб ще ти е*а майката. - ядосал се шофьора.
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Селски лекар отива до града, и оставя брат си да го замества.
- Значи, ето ти рициново масло, само с него гледай да се оправяш... - инструктира лекаря брат си.
Прибира се доктора вечерта, и пита:
- Брат, какво стана бе, имаше ли пациенти?
- Да, трима. Първия имаше запек.
- И ти какво?
- Как какво? Дадох му рициново масло, нали така каза?
- Правилно! Какво стана с него?
- Ами вървя бавно и тъжно, изведнъж се усмихна и тръгна да бяга.
- Браво! А втория?
- Разстройство.
- И ти?
- Ами пак рициново масло.
- Олеле! И какво стана с него?
- Ами бяга,бяга, и изведнъж направи кисела физиономия и спря.
- Карай да върви. Ами третия?
- Имаше кашлица.
- А ти?
- Какво аз? Пак му дадох рициново масло.
- И какво стана с него?
- Ами ето го там - в ъгъла. Седи и не смее да се изкашля...