Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Добавен преди 6 години 23

Звънят на управителя на Шератон с горещата молба да посрещне много важна и специална VIP персона в хотела тази вечер. Било му обяснено, че на въпросният гост трябва да му се обърне много специално внимание и да бъдат задоволени всички капризи и прищявки, който пожелае. Управителят съвестен, приел молбата присърце и лично се заел да провери всичко - излъскано ли е в хотела, подредено, всичко свети, ресторанти, всичко да е перфектно. Извикал 2 специално обучени момичета познаващи тънкостите на най-елитното хотелско обслужване, научени на всички възможни правила на етикецията и ги подредил във фоайето търпеливо да очакват госта. Инструктирал ги отново, за да не се изложат нещо, прегледал пак целия хотел и освободил ненужния персонал и спокойно зачакал. Не след дълго в хотела пристигнал дългоочаквания гост. Жена на средна възраст около 60-те, тиха, скромна, вежлива и усмихната. Успокоил се управителя, погрижил се да бъде нагостена с най-изтънчените ястия, глезилия цяла вечер с всички възможни ресурси на хотела. Дамата видимо доволна спокойно се оттеглила да почива в стаята си. Човекът доволен от добре свършената работа гордо се върнал към задълженията си. Изведнъж телефонът на рецепцията иззвънява. Управителят вдига, а от другата страна с нервен глас, видимо доволната до преди малко VIP гостенка поискала "сега и веднага" мъж, който да задоволи нуждите и. Ами сега!!! Управителят се препотил няколко пъти, защото изпаднал в безизходица. Целия персонал от мъже били освободени и нямало жив мъж в целия хотел, който да обслужи дамата. Опрял ножа до кокал и от няма на къде, човекът забелязал Бай Гошо портиера. А Бай Гошо селянин човека, не учил много, завършил едва 8 клас, но си обичал работата на портиер много и усмихнато и вежливо посрещал гостите от сърце. Тича управителят при него, изкъпали го набързо, сложили му хубави дрехи, инструктирали го да не отказва на нищо, което го помоли жената и бързо го оставили пред стаята и. Малко притеснен да не се изложи нещо Бай Гошо потропал тихичко и плахо на вратата. Жената му отворила и още от врата го подхванала видимо нетърпелива.
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас, че свят ще ви се завие.
Тъкмо почнал да разбира Бай Гошо какво му се случва и жената започнала да го съблича енергично. Всяка дреха обаче тя изхвърляла през отворения си прозорец директно навън. Много любопитен не се сдържал той и я попитал:
- Всичко ми е ясно госпожо, ама защо ми изхвърлихте дрехите през прозореца?
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас цяла нощ, че те после няма да ви стават, ще са ви широки.
- Ааа ясно!!! - казал той вече видимо по-спокоен, след като разбрал за какво иде реч и на свой ред започнал да я съблича. За нейно учудване обаче и той изхвърлил нейните дрехи навън директно през прозореца.
- Ама как? Ама Защо? - попитала тя учудено.
А той съвсем спокойно отвърнал:
- Уважаема госпожо не се притеснявайте, тези дрехи изобщо няма да ви трябват повече, защото докато ми стане х*я отдавна вече ще им е минала модата!

Добавен преди 6 години 12

SMS:
- Жена, ние сме в ресторанта до нас. Настроението е чудесно, ела, ако решиш да ни го съсипеш!

Добавен преди 6 години 10

В ресторант, сервитьорът се обръща към клиент:
- Как намирате пържолата си?!
- О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата, бъдете спокоен...

Добавен преди 6 години 6

Принцеса влиза в италиански ресторант и чете менюто:
- Варени жаби, печени жаби, пържени жаби, панирани жаби...
Въздиша принцесата и промълвява:
- Ех... Виж какво правят хората с жабите, а аз глупачката... се ожених!

Добавен преди 6 години 11

Младеж поканил девойка за първа среща в ресторант. Донесли менюто и момичето почнало да избира най-скъпите неща. Младежът не се зарадвал много, но се успокоявал с мисълта, че след вечерята може... да му излезе късмета. Когато обаче тя поръчала за девети път, не издържал и я попитал:
– Винаги ли толкова много ядеш?
– Не, само като съм в цикъл!

Добавен преди 6 години 16

С годините, започнах да ценя жените над 40 най-много от всичко. Ето само една малка част от причините:
1. Жената над 40 никога няма да те събуди по средата на нощта и да попита „За какво мислиш?” На нея не и пука за какво мислиш.
2. Ако жената над 40 не иска да гледа мача, тя няма да седи наблизо и да хленчи. Тя прави нещо, което иска да прави и то обикновено е по-интересно.
3. Жените над 40 имат достойнство. Те рядко се спускат към теб пищейки в операта или по средата на скъп ресторант. Разбира се, ако си го заслужаваш, те няма да се поколебаят да те застрелят, стига да мислят, че ще могат да се измъкнат.
4. По-възрастните жени са щедри от към похвали, често незаслужени. Те знаят какво е да си неоценен.
5. Никога не се налага да си изповядваш греховете на жена над 40.
6. Ако подминеш една или две бръчки, жената над 40 е много по-секси от нейната по-млада двойничка.
7. По-възрастните жени са честни и откровени. Те ще ти кажат направо, че си мижитурка, ако се държиш като такъв.

Добавен преди 6 години 16

В ресторанта:
- Келнер, тия кюфтета по-рано лаеха ли, или мяучеха?
- Задаваха тъпи въпроси.

Добавен преди 6 години 21

Отседнал един у хотел, настанил се па слезнал да вечеря доле у ресторанта. Апнал, пийнал, па си поръчал за десерт макарони. Донесъл му сервитьора и он а да апне и видел некъв косъм у паницата, па като зинал, дигнал голем скандал, направил сервитьора на бъзе и коприва. Станало му съвестно на келнерчето, отишъл у кухнята взел едни макарони и ги гледал един по един, по дупките! Отишъл до стаята, чукнал... никой не отваря, бутнал, па като се отворила вратата кво да види - фанал ония и лиже една, ама рунтава та рунтава... Треснал паницата у земята, па зинал:
- Я твойта майкя, къ ма наока за един косъм, а съга си си муунал пърлицата у тоа козиняк!
Станал ония, изтрил си устата и викнал:
- Мойто момче, въпроса е принципен! Къде требва да има макарони - косми не требва да има и обратното! Те съга ако на таа и намерим един макарон да видиш къв скандал ще и дигнем.

Добавен преди 7 години 6

Рокля за бала 800 лв. Пробен грим. Пробна прическа. Генерална репетиция за окончателния грим. Друга рокля. Тази не отива на сенките за очи. Които пък прикриват идеално торбичките под очите. Още една рокля за изпращането в училище. Рокля за бала с роднини, рокля за бала на гаджето. Е какво като е 800 лв.? Това е бал, веднъж в живота е. Костюм за бала 800 лв. Вратовръзка за 50 лв. Обувки. Чорапи. Боксерки (ми ако му излезе късметът на детето? Сефте на бала си е класика). Черен мерцедес. Под наем 100 лв. на час. С балони на врати, багажник, резервна гума и в картера. Вътре кънтят Галена и Фики. Голяма работа, пари се изкарват. Това е бал, веднъж в живота е. Ресторант. Букети. Салфетки. Череши (хъхъ!). 100 лв. куверт за облъчено в микровълнова фурна кюфте, замразено лично от Цола Д. на 20-тия пленум на БКП през 81-ва. DJ, който денем има гараж за смяна на накладки. И създава музикална обстановка, която напомня баш на накладки за смяна. Фотограф, който снима с китов обектив на Auto режим. 250 лв. хонорар на всеки от изброените. "Бал е, шъ съ разбийм, чуйек." На морето. През май. Щото така се прави. 3 дни медицински спирт венозно. Повръщаш си в чашата, но продължаваш да пиеш. Лягаш си с един, ставаш с 4-ма други, единият от които не говори български. Живот. Бал с роднини. Каниш 40 свои приятели към тях. Ресторант не стига, наемате хангар. Вашите ипотекират апартамента и едната баба, за да платят кувертите и професионалната жива музика, която идва на еванта вече спиртосана. С акордеон и гайда. Не знаят на бал ли ще свирят или на пенсиониране. И родителите седят, гледат с овчите си погледи как детето е щастливо и не си дават сметка за фундаментално осраното възпитание, което са му дали. Дават си сметка, че ще работят 12 месеца без заплата, за да платят целия този цирк. Който детето даже няма да помни, щото след втората водка центровете на паметта са в профилактика. А детето, което на драго сърце завира пачки 50-толевки под лявата чисто нова цица на Мимето от Б клас, не си дава сметка какво коства това на спонсорите му. Детето, което не е изкарало 5 лв. в живота си и няма представа как се изкарват тези пари, особено в провинцията, е готово да профука и последния лев на родителите си, за да решат всички, че е баровец. Драги абитуриенти, вземете се стегнете, впрегнете петте си мозъчни клетки в една каруца и престанете да се държите толкова садистично с хората, които са ви отгледали. Естествено, че като на тати принцесата ревне, че иска точно тази рокля, тати ще си пусне половината карантии в OLX и ще и я купи. Естествено, че мама ще плати наема на лимузината, с която принцът и ще слезе пред кметството на Павликени. Но е близо до акъла, че така принцесата и принцът не стават по-готини. Просто показват ясно на всеки, който има малко повече мозък, че са едни истински прости галоши.

Добавен преди 7 години 24

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

Добавен преди 7 години 24

Седя си в един ресторант. На съседната маса адски готина мадама. Престраших се аз и питам:
- За 10 лв. мога ли да погаля глезена ти?
Кима одобрително...
- За 20 лв. мога ли коляното да погаля?
Отново разрешение. 50 лв. дадох за помилване по бедрото. За гърдите предложих 100 лв. и те бяха в ръцете ми. 200 лв. дадох за целувка...
Срам, неудобство, но предложих с*кс и попитах за цената...
Тя ми отговори тихо, нежно и с усмивка:
- Както обикновено - 30 лв.

Добавен преди 7 години 14

Клиент към сервитьора:
- Сметката ако обичате.
- Нашият ресторант е категория лукс! Сметката я носи кардиолог!

Добавен преди 7 години 4

В ресторанта:
- Исках една голяма маса!
- На тази се побират 8 човека без проблеми.
- Да видим, откъде да намеря 8 човека, които нямат проблеми!

Добавен преди 7 години 10

В ресторанта:
- Жена ви какво ще пие?
- По принцип кръвчицата ми, но днес явно ще е на вино!

Добавен преди 7 години 13